Личен почерк: За Борисов властта се оказа по-важна от кръвта по площада

https://narod.website/dnes/lichen-pocherk-za-borisov-vlastta-se-okaza-po-vazhna-ot-kravta-po-ploshtada Narod.bg
Личен почерк: За Борисов властта се оказа по-важна от кръвта по площада

Борисов не само, че не подава оставка вече 3 месеца след началото на антиправителствените протести, но сякаш непрестанно убеждава себе си, че нищо особено не се случва и лично той не трябва да си ходи, защото...

Кара Борисов джипката по вълнообразните магистрали на страната  и наглежда инфраструктурните градежи и нарежда колко много се е свършило от Правителството, как сме преобразили България, в която преди идването му на власт е имало само ливади и гьолове.

При това положение как да подаде оставка, след като е свършил толкова много за държавата и народа. Нали като се върнат комунистите след него, всичко ще разрушат, защото са некадърни и не могат да управляват.

Чат-пат показва глава през прозореца на джипа и се шегува с пенсионерите: "Получавате ли по 50 лв?", "Добре ли е?" И те също се шегуват макар и през сълзи: "Добре е!". А ние гледаме дебелия му врат от живите включвания във Фейсбук и се чудим тоя на нас ли говори.

Антуражът и клакьорите на Борисов също не падат по-долу. Те старателно попиват обърканите му словоизлияние, приемат ги за опорни точки и хукват из страната да ги повтарят до припадък. Научаваме как геройски Правителството под ръководството на Борисов се бори за запазването на работните места, за подпомагането на бизнеса. Как се грижи за деца и родители и най-вече как хвърля пари във всички посоки, без да е ясно какъв ще бъде ефектът върху икономиката и обществото.

За целта и се теглят заеми, защото това е политиката. Следващите да ги блъскат главите с връщането. Тактиката на изгорената земя. Така или иначе дните минават, улицата  иска оставката му, а той все по-настойчиво убеждава сам себе си, че не трябва да я подава, защото няма кои други по-подготвени да управляват от него и ГЕРБ. И припомня как два пъти си е хвърлил оставката. Демек дава властта на опозицията, ама хората пак го избирали. Но дали хората го избират, или изборите се манипулират и фалшифицират, е друга тема.

Факт е, че Бойко Борисов се страхува от протестите и това беше многократно доказано през трите му мандата като премиер. Но, докато през годините избухваха малки локални браншови или словесни протести под прозорците на Министерския съвет, които той с лекота потушаваше с пари и след договорки с лидерите им, днес за първи път срещу него са хора, които искат единствено оставката му и не са склонни нито на преговори, нито на пазарлъци. Затова срещу тях беше опитано всичко, което би могло да ги сплаши и спре. Беше направен опит за разпалване на етническия конфликт, който се оказа неуспешен опит за контрапротест.  В началото на протестите брутално бяха пребити от полицията няколко студенти, хората отново отказаха да се приберат по домовете си.  Ходовете с новата конституция и свикването на Велико народно събрание също претърпя пълен провал. На 2 септември, при провеждането на първото Велико народно въстание, сред протестиращите бяха пуснати и провокатори от футболни агитки. Очевидно защо -  за да предизвикат конфликт с органите на реда и всички произтичащи от това последици - насилие,вандализъм, побой, арести на демонстранти.

Случи се, но не постигна очаквания ефект. Хората останаха на площада и продължиха символично да блокират "Орлов мост". Антиправителствените протести и упражненото насилие над граждани и журналисти отекнаха в Европейския парламент. С други думи - примката бе сложена на врата на властта, но тя продължи да не разбира. И колкото повече се дърпаше и правеше резки движения, толкова повече се затягаше.

Покрай тези протести лъсна и една от големите лъжи на Борисов, че като "види кръв и хвърля оставка".

На 20 февруари 2013 година след спречкване между протестиращи и полицаи и една пукната глава на "Орлов мост", предния ден премиерът обяви, че ще подаде оставка по обед след заседанието на кабинета.

Министър-председателят заяви от трибуната на Народното събрание, че не може да управлява в такава обстановка, когато по улиците се лее кръв.

"Това, което демокрацията е признала по цял свят, са избори.  Няма да участваме в програмен кабинет в БСП и ДПС", допълни тогава примиерът. "Не искам да виждам кръв по улиците, нито искам да виждам полицаите на България, които ги имам като братя, да се бият, с когото и да било. Не мога да гледам окървавен "Орлов мост"!  Всяка капчица кръв за нас е петно. Не мога да гледам Парламент, ограден с ограда. Това нито ни е цел във властта, нито имаме изгода.ш, ако трябва да се пазим от хората",  бяха думите на Борисов.  Поред депутатите беше депозирана в Народното събрание оставката му още същия ден.

Тогавашните протести обаче не бяха срещу Правителството, а срещу монополистите, доставящи ток, вода и други блага за хората. Хората, които бяха по улиците, не искаха Правителството да си ходи, а да вземе мерки да се уредят тези проблеми. Борисов обаче сам предпочете да избяга от тази отговорност и да се яви на предсрочни избори 2010 година, без да се притеснява, че те бяха проведени само три месеца преди редовния вот. За разлика от днес, когато той и  обкръжението му непрестанно повтарят, че няма нужда от предсрочни избори, защото редовните са само след пет-шест месеца.

На тези протести Борисов отново се опита да разиграе сценката, че не понася кръв.

През  юли тази година по повод бития под колоните на Министерски съвет студент премиерът каза: " Мъчно ми е за полицаите и за невинно битите хора. Вие виждате, че се взривяват бомби в хората. Целта е да се окървави протеста. Те много добре знаят, че аз видя ли кръв на улицата и веднага тръгвам. Затова бяха пликчетата с червена боя, да се привлече вниманието за кръв".
Кои са те -  протестиращите младежи, организаторите на протеста, полицаите или опозицията не стана ясно, а той не си тръгна, защото разбра, че този път лъжата  няма да мине пред никого. Никой от нас не упражнява насилие, освен спрямо корумпираното правителство и то, защото е корумпирано и защото именно Правителството управлява насилие срещу собствениците си граждани. "Държат ни като роби, бият ни като роби, водят ни като роби" - отговори адвокат Николай Хаджигенов, един от тъй нареченото Отровното трио.
По думите му ескалацията на протеста не означава това, което гърми в главата на Гешев и Борисов - крайслера "Аврора" и топовете и стрели, макар че е изкушаващо.  Протестът означава множество и различни демокрации. Най-ефективното средство за това е мирен протест. Ескалация означава Национална стачка.

"Единствените, които сънуват гърмежи и кръв, са Борисов и Гешев. Ние протестиращите сме си с акъла", коментира Хаджигенов.

Ако Борисов  говореше истината, той трябва да си е подал оставката още след първия полицейски шамар пред Министерски съвет, но не го прави.  Ясно защо -  тактиката му е на продължаваща агония, докато е възможно. Желанието да изпълзи, макар и по корем до края на мандата, за да няма служебно правителство на президента Румен Радев, което би могло да отнеме част от лостовете на ГЕРБ за манипулиране на парламентарния вот. За да се подсигурят по-добре, управляващите ремонтираха изборния кодекс така, че омесиха машинното и хартиеното гласуване и размътиха максимално водата на изборния процес, защото освен риба, в мътна вода успешно се улавят и заблудени електорални гласове.

Автор: Елизабет Дафинова

Източник: "Банкеръ"

Коментирай