Красимир Дачев лъсна в схеми на дървената мафия за 17 млн.! Как изсякоха Родопите?

Поголовната сеч, на която са подложени горите в България, превърна в милионери собствениците на няколко големи дърводобивни фирми, сред които лъсна ликвидаторът на бизнеси Красимир Дачев, най-големият частен собственик на гори в България!

На свой ред те се отчитат на своите политически покровители и техните местни наместници – кметове и областни управители. Разбира се, това не е новина, знае се от години, но сега за първи път цялата схема е описана детайлно и с имена и конкретни примери от депутата Александър Дунчев от „Продължаваме промяната” и екип доброволци. Те са проучили 800 търга за добив на дървесина, основно в Родопите и още 100 в цялата страна.

Докладът с изводите е публикуван в сайта на сдружението „Да остане природа в България” и е предоставен в ДАНС. Както обяснява самият Дунчев, до този момент няма никаква реакция. Но той се зарича, че няма да се предаде, докато не поведе докрай битката си за природата у нас.

Ако пирамидата, която изсича горите си има политически връх, то на оперативното ниво в нея са се разположили няколко фирми. Те са абонирани за търговете. В проучването на Дунчев са изброени няколко компании, които са обърнали Родопите на голямо сечище. „Братя Коцеви” например са се сдобили – на търг, че как иначе! - с правото да добият само за 3 месеца 32 хил. куб. метра дървесина. 

„Доспатлес” за същото време се отчитат с 21 хил. кубика, следващите облагодетелствани са „Вева груп” с 12 хил. куб. м. и „Фейзал” с 5000 кубика. Зад тези „трудови” успехи стоят дебелите връзки на въпросните компании с местните феодали – кметове, областни управители, депутати от ГЕРБ и ДПС. „Вева Груп” е собственост на Аида Радева - съпругата на кмета на Доспат Елин Радев. Владимир Коцев от „Братя Коцеви” е бил общински съветник от ГЕРБ. Той и Веселина Коева, жената на кмета на Велинград Костадин Коев, въртят задружно фирма популярните мебелни магазини „Явор”.

Сърма Мутафова от „Доспатлес” до 2014 г. пък е била в друга фирма на кмета на Доспат – „СЕВА 3”. Както се вижда - шуробаджанашкият кръг от бизнесмени и кметски съпруги фучи с триони, но пък всичко е напълно законно!

Още преди години лобисти в парламента са се погрижили така да нагласят правилата на играта, че горите да се ликвидират легално от „наши хора”. Загубите за страната покрай корупцията в горите са колосална – 20 млн. лева само за 4 месеца – от декември 2021 до март 2022 г. Толкова пари са се „изпарили” от дърводобив в района на Велинград, Сърница, Доспат, Смолян и Гърмен, защото дървесината е продадена на „кметските” фирми и другите монополисти на много ниски цени, в пъти под пазарните.

В доклада на Дунчев и доброволците пише дословно: „Близо 50% от дърводобива и около 2/5 от продажбата на дървесина в изследваните 20 родопски стопанства се извършва на нулеви цени, т.е. на загуба. Загубите са особено високи с оглед повишеното търсене на иглолистна дървесина и растящите главоломно цени от началото на 2021 г.”

Най-големите загуби за горските стопанства (над 15 милиона лв. за последните 3 месеца в Родопите) са заради толерирането на уж „местни” търговци. Под благовидния предлог, че трябва да се защити поминъка, има правило, според което до 1/3 от дърводобива във всяко стопанство трябва да се дава на фирми, регистрирани в съответната община.

Само че те почти винаги се договорят помежду си, разпределят си кой какво да сече, като при това вземат дървесината на началните цени, които са поне 3 пъти по-ниски от пазарните. Затова не е изненада, че минути преди да пусне офертата си „Доспатлес”, „конкурентът“ „Вева груп” се оттегля от търга. От протоколи на стопанствата в Якоруда и Гърмен прозира, че местните фирми са се разбрали „джентълменски” да не наддават! Определят победителя чрез жребии! Втрещяващи примери за подобно разпределение на интересите идват и от Смолян, Алабак, Елешница и Селище.

В Сърница, а също и в Селище 20 фирми направо се уговарят всеки да захапе по едно парче, без да наддават и да си правят номера на търговете. Така вземат първокласна иглолистна дървесина на чудесната и нереална цена от около 100-тина лв. на кубик. По същия начин действат и във Велинград, Доспат, Смолян, Гърмен и в по-малка степен в Батак, пише в доклада.

На свой ред големите „Доспатлес” и „Вева груп” препродават дървесина на свои по-малки конкуренти, които преди това са се дръпнали от търговете, като им е обещано, че няма да останат с празни ръце. Ползата от подобни схеми за фирмаджиите е ясна - цените са символични, понеже няма никакво наддаване. В доклада е отбелязано, че „Доспатлес” препродава дървесина на „Валдес-98”, която се е отказала от търга.

По същия начин „Вева груп” прехвърля материал на „Кьорчеви-Амм”, а също и на „Бор-2004”. Затова при тези така наречени търгове дървесината не може да скочи над 100 лв. за кубик, докато реалната цена е поне 3 пъти по-голяма. Излишно е да уточняваме, че директорите на стопанствата са наясно с цените, но играят както им е наредено, точно по „правилата”. При това в доклада четем, че те, както и фирмите-монополисти, ненавиждат електронните търгове и конкурси, понеже уговорките, а и плащанията на ръка се правят най-лесно очи в очи.

В много от родопските стопанства се допуска и друга врътка -  една и съща фирма закупува дървесината още преди да бъде отсечена, после я реже и си я прекарва до цеха. Законът допуска това да се прави само по изключение, например при санитарна сеч, но това е вече масова практика. А причината е ясна – така се „добиват” и немаркирани дървета, като при това няма кой да се „заяжда” със секачите, понеже и транспортът, след това и контролът, въобще всичко, е в ръцете на една и съща фирма.

При тази схема е изчислено, че се добива над 20% повече от договорения дървен материал. Затова не са много компаниите, които могат да се възползват от въпросната схема. За 4 месеца чрез прилагането й, горските стопанства са ощетени най-малко с 3-4 млн. лева. 

Докладът на Александър Дунчев отбелязва и огромните загуби от дългите договори при „начални цени без наддаване”! От тази практика са загубени над 17 млн. лева, при това само за изминалите месеци на 2022 г.

Иначе близо 20% от продаваната дървесина в България е обект на дългосрочни договори. В 6 държавни стопанства през 2022 г. са действали 87 договора от този тип, като 11 от тях са сключени при реална конкуренция, а за 76 са направени за точно определена фирма. Сред тези, които са се възползвали, са „Свилоза” на Красимир Дачев, „Кроношпан България”, „Кастамону България”, „Монди Стамболийски”, „Братя Коцеви”, „Маркони груп лес”, „Експрес-79”. И понеже в 76 от търговете е допуснат само по 1 участник, дървесината е продадена на символична цена.

А как се стига само до един участник - ами много просто, и то по вече банална схема. Поставят се специални изисквания, на които отговаря точно определен кандидат. Например, в търг за добив и продажба на 5654 кубика дърва годишно в горското стопанство в Белово има изискване за 2 специализирани трактора, 2 булдозера и друга техника, но също и за точно 8 коня и 33 работника – техника и персонал, които притежава само „Експрес 79”. Да отбележим, че договорът все пак е прекратен, но след скандал и депутатски въпрос в парламента.

Като се тегли чертата, е ясно, че се губят милиони, а горите се топят с пълна сила. Парите от дървесината обаче, както пише в доклада на Дунчев, вместо да отидат за заплати, за модернизация, за опазване на горите и дивеча, за закупуване на нова техника, за поддържане на пътищата в планините и туристическата инфраструктура, потъват в партийни каси или се харчат за скъпи автомобили на дърводобивни босове.

Затова е логичен и въпросът – защо бяха ударно сменени горски директори през последната години – дали за да се спрат тези схеми, или за да се продължат с нови сили. За шеф на горското стопанство в Смолян е върнат за директор Станко Делиянчев. При това срещу него през 2021 г. е подаден сигнал от бившия областен управител за продажба на дървесина без тръжни процедури.

В горското стопанство „Извора” в Девин пък  е назначена за директор Десислава Арнаудова – съпруга на кмета на града Здравко Иванов. В парламента депутатът Александър Дунчев даде и други примери за безпринципни уволнения и назначения. Стана известно още, че имената на някои от новите началници са били спускани лично от уволнения по-късно зам.-министър Атанас Добрев.

Александър Дунчев и екипът му не са само критикари на порочните практики, но дават и рецепта как да се спрат или поне ограничат кражбите в бранша. На първо място посочват, че трябва да се правят електронни търгове, както е в цяла Европа, а тук горските царе не дават и дума да се обели за това. Също е наложително и да се преразгледа толерирането на „местните фирми”.

Договорите трябва да са не за 15, а най-много за 2-3 години. Александър Дунчев предлага и други специфични мерки, които ще „деполитизират” добива и търговията с дървесина. Крайно време е за далаверите да носят отговорност не само най-обикновените горски стражари, но и началниците на стопанствата, а също и авторитетите от дърводобивните фирми.