Кой ще превземе българските гори? Чужди корпорации, наши олигарси или…?

Тревогата за българските гори отново е актуална тема, този път заради планираната юридическа трансформация на държавните предприятия, които отговарят за тях. Противниците на тази мярка твърдят, че така се отваря "вратичка", през която частни чужди фондове биха могли да приватизират държавните горските предприятия на България.

Атакуван е финансовият министър Асен Василев, който предлага държавните предприятия да станат еднолични акционерни дружества (ЕАД), ядосва се „Медиапул“.

Както става ясно, той е предприел тези стъпки съгласно приетия закон от 2019 г., в който има заложени срокове, но те са изтекли.

Министър Василев обаче има и други чиновнически мотиви, свързани с изискванията за влизане на България в еврозоната, в Организацията за икономическо сътрудничеството и развитие (ОИСР), а също и изпълнение на мерки по Плана за възстановяване и устойчивост.

Съществува ли проблем с държавните горски предприятия и ако да, какъв?

ОИСР настоява да има прозрачен модел за управление на държавните предприятия. Те или трябва да са търговски дружества, които ще извършват стопанска дейност, или да станат държавни агенции, ако се ограничат до изпълнението само на обществени функции. Занапред обаче няма да се допуска хибриден модел, при което дадено предприятие хем върти бизнес, хем изпълнява и обществени функции като например опазването на горите.

Проблемни в България са предприятията, създадени по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Във въпросния хибриден модел попадат 6-те държавни горски предприятия, предприятието за коне “Кабиюк”, но също така предприятия извън агросистемата – „Български спортен тотализатор”, Държавно предприятие „Фонд затворно дело” и Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите”.

Всички изброени предприятия са предприели някакви стъпки за промяна на юридическата им форма. Единственото изключение са фирмите в системата на земеделието, които предпочитат да си останат в сегашния вид.

„Чужденците идват да приватизират…”

Сред защитните на сегашния модел е Георги Костов, шеф на агенцията по горите в първия кабинет на Борисов и зам.-министър на земеделието – във втория.

„Предлага се (горските предприятия – б.а.) да станат еднолични акционерни дружества – ЕАД. Но горите не могат да се включат в капитала на тези ЕАД-та и те ще отговарят само със сгради и техника, компютри, каквото имат горските. Това няма да им позволи да изпълняват заложените задачи и лесно ще влязат в дългова криза и фалит.

Оттам нататък ще се търси повишаване на капитала на дружествата, влизането на други акционери и най-очаквано е да влязат големи инвестиционни фондове, които не се интересуват от българските гори, а се интересуват от въглеродните квоти, които нашите гори създават за българската икономика, за българската държава, най-вече за българската енергетика”, коментира пред БНР Георги Костов, който е и доцент в Лесотехническия университет.

Според него може чужденци да злоупотребят с български активи и природни богатства. Интересен факт е, че именно по времето на Георги Костов като земеделски зам.-министър се водеха активни преговори чрез Световната банка да започне продажба на известно количество емисии от българските гори на трета страна - Испания. Явно тогава нямаше тревога, че те няма да могат да се използват от българските предприемачи в енергетиката. В крайна сметка това не е забранено, все пак България е част от общия пазар на ЕС със свободно движение на стоки, услуги и капитали.

Самият Георги Костов няма как да е безразличен към съдбата на горските предприятия, тъй като те са негова рожба, създадени с поправки в Закона за горите, докато той беше шеф на горската агенция в първото правителство на Борисов.

Георги Костов е прав, че приходите на горските фирми ще намалеят с превръщането им в ЕАД. И причината ще е, че те най-накрая ще заработят на пазарен принцип. За разлика от сега, те ще трябва да плащат наем на държавата за това, че печелят от горите ѝ. С други думи, ще бъде сложен край на "бартера" - ползваме безплатно държавните гори срещу опазването им, залесяване, прокарване на пътища в тях и т.н.

Притеснения изказа и природозащитникът и бивш депутат от ПП-ДБ Александър Дунчев. През годините той застана зад не една и две акции по спасяване на българските гори от сеч, опита се да направи системата на дърводобива по-прозрачна и да заработи в обществен интерес.

В свой анализ по темата Дунчев изтъква, че "рискът от превръщането (на държавните предприятия - б.а.) в акционерни дружества (АД) е ….. опасността от фалит, феодализация, приватизация или в най-добрия случай прекомерна сеч за постигане на основната икономическа цел пред всяко търговско дружество – печалбата".

Бившият депутат цитира и анализ на Изпълнителната агенция по горите, според който повечето държавни гори в Европа се управляват или чрез държавни горски предприятия (Германия, Франция, Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Литва, Финландия) или чрез държавни агенции (Великобритания, Словения, Естония, Холандия, Белгия, както и в Германия), с цел защита на публичните им функции. И риторично пита защо България не може да е като Германия и Франция и да запази сегашната структура на управление.

Аргументът му за прекомерната сеч е резонен, но и сега периодично валят сигнали за прекомерна незаконна сеч в дадени райони, а има и съмнения, че в някои от тях участват и горски.

Освен това контролът над сечите в момента се извършва и от други държавни структури, наречени Регионални дирекции по горите (РДГ). Защо сега се приема, че РДГ контролират ефективно тези държавни фирми и изведнъж се допуска, че този контрол ще се отслаби, след като същите фирми се преобразуват в ЕАД?

А и за каква прозрачност на държавните горски предприятия да говорим, след като самият Александър Дунчев заедно с депутата Владислав Панев показа с клип в Youtube как фирма на Румен Гайтански - Вълка изгради незаконно цял ловен хотел в стопанство "Искър", което е част от Югозападното държавно горско предприятие? А след това държавното предприятие и фирмата на Гайтански се съюзиха в един отбор и заедно водиха съдебни дела срещу Столична община да запазят незаконната сграда.

По принцип е отворен въпросът дали държавата е добър стопанин на каквито и да било активи. В България държавните компании обикновено работят непрозрачно и са удобен параван за скрити частни интереси, мъдрува удобно „Медиапул“. Отделен въпрос е дали предлаганото преобразуване на държавните предприятия само по себе си ще пресече подобни порочни практики.