Една от най-красивите сгради в София, домът на някогашния столичен кмет д-р Димитър Моллов, на площад „Народно Събрание” 11, вече принадлежи на бизнесмена Кирил Кленовски – Киро Парахода, обясняват много добре информирани източници на „Уикенд”. Официално тя се води на фирма с управител финансиста Емил Хърсев.
В момента тече усилен ремонт на къщата. Често обаче наблизо спира майбахът с осмиците на бизнесмена Кленовски. Той самият, казват източниците ни, живо се интересува от реставрацията на историческата сграда.
Наследниците на основателя на БЧК д-р Димитър Моллов я продават през 2015 г., показва справка в Имотния регистър. Цената е закована на 9 779 150 лева. Сградата е с 612, 20 кв.м. разгърната площ и е построена върху 198 квадрата в сърцето на София.
Купувач е „Уан Пропърти”, като самата сделката с наследниците е вписана на 29 юни 2015 г. Само 20-тина дена по-рано пък е основана „Уан пропърти” ЕООД с капитал от 1000 лева.
В същото време обаче купува имот за близо 10 млн. лева. Фирмата е регистрирана на бул. „Цар Освободител”12 и година по-късно вече се води на пл. „Славейков”6 А, където беше и централата на безследно изчезналата фараонка Ружа Игнатова. „Уан Пропърти” по онова време е собственост на офшорката „Ригс Лимитед” от ОАЕ, зад която стои финансовата измамница, а по-късно преминава в ръцете на граждани на Панама. Майката на Ружа - Веска Игнатов е първата управителка на компанията.
Емил Хърсев се появява в началото на 2017 г., като година по-рано госпожа Игнатов се оттегля. Фирмата на финансиста „Беа Дива” изкупува дяловете на офшорката. Малко преди това Ружа Игнатова вече се разследва от полицията във Великобритания и други страни и минава в нелегалност. Днес се счита, че фараонката е ликвидирана, за да не пропее за скритите си съдружници в далаверата.
Няколко години след като красивата къща на д-р Димитър Моллов се е оказала във фирма с управител Емил Хърсев, в нея започва мащабен ремонт. Да припомним, че отлично запознати свързват сградата с бизнесмена Кирил Кленовски. Както „Уикенд” писа в предния си брой, Хърсев е купил за 2 млн. лева и апартаментът-бункер на беглеца Цветан Василев над ресторант „Кристал”, а в него все по-често пребивава Кирил Кленовски.
Той самият се повява в бизнес средите за първи път през 90-те години чрез обща фирма с висаджийския бос Васил Илиев. От две години насам Парахода, както наричат предприемача в някои столични среди, започва да проявява интерес към оръжейния бизнес.
Кленовски редовно участва в търгове, които се организират от Министерството на отбраната за продажба на т.нар. стоки и оборудване, излезли от употреба. Веднага да уточним, че не става въпрос за панталони, кубинки и манерки, а за боеприпаси – от патрони до всякакво въоръжение. За първи път фирма на Кирил Кленовски се появява на търг във ВМЗ – Сопот. Поръчката е за износ на спецпродукция за Индия. След това негова фирма започва редовно да участва в подобни наддавания.
Прави обаче впечатление нещо много странно. При 7-8 сделки негова компания печели, но след това не изпълнява поръчката, за която се е борила и е отвяла конкуренцията. При това обаче се губи банковата гаранция, внесена за участие в търга. Тези гаранции са от 300 хил. лева нагоре и стигат до 900 хил. лева.
„Нямаме обяснение за такова странно поведение – коментират икономически експерти, до които се допитахме. – Няма логика с лека ръка да се отписват 6-цифрени суми.” Парите от банковите гаранции директно отиват в касата на военното министерство, т.е. в държавата. Затова всякакви съмнения за някакви корупционни практики са изключени.
В оръжейния бранш също били много изненадани от нелогичните действия на фирмата на Кленовски. „Цялата работа прилича на бушон, който скоро ще гръмне” – подозират икономисти.
Те си припомнят, че преди промените бащата на бизнесмена работил дълги години в Швейцария, а после в Австрия, в прословутите външнотърговски дружества. Други пък намекват, че Кленовски-баща бил натоварен с управлението на банкови сметки, разкрити от комунистическия елит в швейцарски банки, по-специално от фамилията на диктатора Тодор Живков.
Каква е истината и дали сега се финансират скъпи имотни покупки чрез пари от сметките на източените външнотърговските дружества едва ли скоро ще се разбере. Ако, разбира се, прокуратурата и Комисията по конфискациите не се разровят по-надълбоко.
