Кеворк удря лошо: Шарлатаните са шаш - след Кирчовците ще става все по-зле

Както вървят надлъгванията, до изборите на 2 октомври съвсем ще замажат истината за газовата афера на кирчовци с руснаците - и така ще лишат електората от възможността да накаже с вота си участниците в нея.

Не само заради щетите, които са нанесли на държавата, но и заради бруталната демонстрация на недосегаемост. Притворството им също е безподобно. Ако знаеше цялата истина, обикновения българин изобщо нямаше да се колебае да линчува тия тарикати, дори това.

Всеки друг на мястото на ПростоКирчо досега сто пъти щеше да си е плюл на петите в неизвестна посока – той обаче предпочита да замеря критиците си с нови и нови лъжи. Пред тази лавина са безпомощни дори очевидно достоверни документи и свидетелства.

Започваш да се питаш, дали човекът е на себе си. Упреква, например, Служебният кабинет, че не е бил достатъчно активен – не бил направил достатъчно „напъни“, за да осигури слотове за американските танкери с втечнен газ.

Казал му го гръцкият министър на енергетиката, което е абсурдно, защото той едва ли би се намесил в чужди бизнес отношения. Това за Кирчо е рутинна лъжа, хвърля я и продължава напред. Без никакви „напъни“ той може да функционира в този режим до Второ пришествие – и него ще посрещне с някаква тлъста измислица.

Преди няколко седмици предупредих в тази рубрика, че ПростоКирчо ще накисне Служебният кабинет за провала на фамозната сделка с американските танкери и точно това се случи. Служебниците изглеждат напълно безпомощни пред лъжите му.

Дори американците навремето бяха унизени от Кирчовите номера, и то на два пъти: веднъж, когато ги изкара лъжци покрай Меморандума с „Джемкорп“, и вторият път, когато си измисли един несъществуващ разговор с президента Байдън, в който нашият човек го инструктирал как да се води борбата с корупцията, изнасяна от Путин.

Новите ни най-близки партньори толкова се объркаха, че не се осмелиха да опровергаят Лъжеца, за да не отпушат отново Фонтана му; Козма Прудков е има предвид излишното многословие, когато е казал знаменитата си фраза „Ако имаш фонтан, запуши го“. В случая обаче имаме работа с гейзер от измислици.

Тия неща трябва периодично да се припомнят, иначе публиката ще свикне с лъжата, ще я приема като нещо неизбежно, като най-важният елемент на „промяната“.

Дори и сега уравновесеното слово, натоварено с мъдрост и с присъщата й въздържаност вече се приема като нещо съмнително, недоверчивият българин не може да открие в него нищо съмнително и това поражда неговата неприязън, затова – хайде при Лъжльовците, те поне са ясни.

А и тук лъжата винаги е била предпочитана пред прозорливостта. Затова цъфват някакви тарикати и започват да ви „променят“ с лъжи.

Но, както казваше един автор, „не можеш да се изградиш наново въз основа на лъжа“. И в това отношение,  нашата пак е мътна и кървава.

Може би и заради това само тук може да се проведе „специалната операция“ – „Фалшиви русофоби, фалшиви сметки – кеф за руснаците“.

Впрочем, задавате ли си въпроса, какво ще се случи с ПрК, ако престане да лъгондри?

А Радев проявява необяснима пасивност. Все пак, войводите на кирчовци бяха негови хора. Те са неговите лични предатели. Трябва да им обърне внимание, докато не са разсипали Служебния му кабинет. Той вече ги нарече „политически шарлатани“ и трябва да каже всичко останало.

Разбира се, не е прав в едно – въпросните шарлатани нямат нищо общо с политиката, те са хора на сделките, и в душичките си са търговци. Предадоха с кеф благодетеля си Радев, търгашеската им природа ги освобождава от всякакви задръжки. Но Радев не знаеше това. Да се надяваме, че оттук- насетне той ще допуска до себе си всеки следващ Кирчо, след като се увери, че не е някаква бомбирала стока.

Преди време призовах президента да се „изповяда“ пред Народа за чудовищната му грешка с кирчовци. Беше си наивно, признавам си, но и сега мисля, че честната наивност е за предпочитане пред хашлашкото сметкаджийство.

Радев вероятно се е изсмял над идеята ми. Обаче оттогава минаха три месеца, а ние продължихме да обитаваме едно все по-разхвърляно място. Дори по-справедливо е да го наречем „тържище“ – в което се чува все по-яростното тракане на зарове.

Хвърлят ги не само заради обичайния алъш-вериш, ами вече и за неща, които са съдбовни за България. Дразним предишната ни „вечна дружба“, като продаваме на поразия оръжия на Зеленски, в това отношение той няма насита, може би Кирчо му е дал тайно няколко урока – сетне обаче успокояваме „вечните си другари“ с операцията „Кеф за руснаците“.

Те получават и още една аванта: ако населението остане на студено, както се очаква, автоматично ще се превърнем в анклав на русофилството.

Ами новите ни „вечни другари“ – те какво?

Може би това е причината Радев да си трае – вероятно очаква американците да му свършат работата, те да свалят кожата на кирчовци. Тия дни ПрК остави един издайнически знак – в един момент вероятно не е успял да се овладее.

Когато човек е непрекъснато приповдигнат, и то в режим на съмнително съчинителство, това понякога може да му се случи. Каза нещо много опасно за самия него, но медиите не обърнаха никакво внимание на думите му.

Те го пазят, както не са пазили никого досега – няма логично обяснение за тази щедрост/милозливост.

В разгара на скандала „Кеф за руснаците“ го натрапваха на зрителите всеки ден – без дума да обелят за далаверата. В замяна на това, го показваха как танцува ламбада с непозната девойка, трябваше да се сетим, че това изразява неподправената народна любов.

Така е тука – връткаш номера с проклетите руснаци, макар че публично ги ругаеш и будалите са твои. Финландската премиерка танцувала – и нашият да не остане по-назад. Сега остава да даде проба за наркотици, като финландката – ако няма кой да плати таксата, ББ с удоволствие ще се бръкне,  той само това чака.

Обаче и по цяла нощ да  ламбадосва, ПрК няма да замаже репликата, която изтърва. От ГЕРБ го притискаха с въпросите си и по някое време Кирчо каза, приблизително: „И от САЩ не могат да ми казват, какво да правя!“ Изглежда,

Радевия главен шарлатанин е сериозно уплашен от нещо, само един шашардисан човек може да изпусне подобна безразсъдна реплика.

Досега той правеше и невъзможното, за да минава за човек на Вашингтон: безсмислени срещи с вицепрезидентката Камала Харис, коридорни умилквания с Байдън – толкова напористи, че сигурно и немската овчарка Командир на президента е проревнувал. И изведнъж – „И от САЩ не могат да ми казват!“

Това не е една от обичайните глупости, които той артикулира всеки ден, още по-малко е израз на някакво сдържано досега несъгласие. Това си е изпускане на безкрайно изплашен човек, когото са изпържили в някаква много коварна игра – а „Кеф за руснаците“ е тъкмо това.

Само нашите идиоти си въобразяват, че всичко приключва с подялбата на ония 200 милиона евро от последните три месеца. Между другото, с 200 милиона могат да бъдат закупени стотина  най-модерни скенера, за които пациентите чакат със седмици реда си дори в най-реномираните ни болници.

Американците не се гнусят много-много от подставените си хора тук и там, но все пак те трябва да спазват някаква мярка в лакомията и аферите си.

Човек може да се парализира от страх, само като си представи, какъв архив могат да имат те за ПрК, щом тук аматьори го сгащиха да палпира задника на възлюбената си. Кирчо, разбира се, беше взел известни предпазни мерки – играеше ролята на най-развинтения русофоб, без да си дава сметка, че в подобни случаи първият заподозрян ще бъде именно някой такъв главанак.

На американците гешефтарите по начало са им удобни заради греховете им. Но често и самите те се издънват – и това е очевидно, щом като наложиха Кирчо за премиер. Много пъти е ставало дума, че тяхната „пета колона“ тук пет пари не струва.

С аферата „За кефа на руснаците“ Кирчо просто ги предаде и вероятно ще си плати. Ако пък се опита да се дистанцира от аферата, това ще го злепостави не по-малко: какъв премиер си, когато не знаеш, че плащаш на руснаците стотици милиони евро, какъв партньор си, изобщо - от такъв човек всичко може да се очаква.

Нищо фатално няма да се случи, ако бият шута на ПростоКирчо – стига да си отварят очите, когато стоварят тук следващият екип от кирчовци. От първия направо трябва да се срамуват: само скандали, неразбории, плямпотене, изобилна глупащина...

Докарали сме я дотам, че не само ни дават сдъвкана политиката, която трябва да следваме, но вече и кадрово я обезпечават. Къде бяха всичките ни нафукани анализатори, когато трупата на Кирчо гастролираше, не виждаха ли какви недоразумения изгряват? Мълчаха си покорно – и в готовност да се адаптират към следващите кирчовци.

И Политическата Секта сама си изкопа гроба, и тя мълчеше покорно. Не подценявайте случилото се – след кирчовци вече нищо няма да е същото в българската политика, ще става все по-зле. В нея достойнство напълно е изчерпано, то просто не съществува.

Последната коалиционна тъпня ще бъде моделът – предварително покварен - който ще се следва. Маломерни хора, винаги готови да бъдат изритани, ще бъдат манекените, които ще имитират упражняването на някаква власт. 

Главният „шаш“ е за „десните“ – в срутването си стигнаха дотам да играят ролята на подгряваща група на една бездарна банда от гастрольори; загърбиха миналото си, за се съешат с „червените“, бяха готови и на всичко друго - само и само да не се лишат от дребните сладости, които кирчовци милозливо им подхвърляха.

За прикриването на истината, особена заслуга, както винаги имат, телевизиите. Те поддържат темата за газовата афера, но така, че по-добре изобщо да не се занимават с нея.

Наскоро гостът на едно предаване – тъкмо, когато изясняваше причините за конфликта с „Газпром“, бе прекъснат от водещата с думите: „Това е било в миналото, да гледаме в бъдещето“. Не знае момичето, че и там ще е същата смрад, ако бъдат зарити истините от Миналото.

Спечелихме си съвсем ненужно могъщ враг заради инфантилната надменност на кирчовци. И пак се изправихме пред вечния въпрос: защо все ние сме по-големи католици от папата, несравними целувачи, още по-несравними дупедавци, ако щете и ламбадисти, от всичко по малко – и накрая едното нищо.

 Всички, и най- солидните държави плащат в рубли, правят онова, което е изгодно за населението им, може да ненавиждат и в червата си Русия, но се стремят някак да омекотят Лудостта, която властва в момента.

Само нашите мъници се опъват – фалшиво, както се оказа, и междувременно гледат да кярат нещо за себе си.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, Специално за „Уикенд”