Кеворк подпука празните глави: Самоубийци!

Нашенската политика е известна със суицидната си същност, но това не е пречка нейните герои да се чувстват повече от добре. Те са като хлебарките, които - както прогнозират специалистите - ще оцелеят и след ядрен взрив.

Всъщност, можете да се доверите и на един съвсем елементарен тест и то направен с подръчни средства: отстраняват главата на една хлебарка и я наблюдават известно време. И така се убеждават в достоверността на твърдението, че тя живее без глава още петнайсетина дни и през това време безотказно намира последното място, където е открила някаква храна.

Не е ли така и в политиката - онова занятие, което често се упражнява и от хора с празни глави, които обаче никога не остават гладни. Каквото и да се случва наоколо, те все успяват да се вредят за големите мръвки.

Три дни депутатите ни се злепоставяха от сутрин до вечер пред телевизионните камери, докато избираха председател на Парламента. Цигания безподобна. Много смешни бяха кирчовците, особено Асен Василев, който се кокори все по-свирепо.

Зъби се с очи.

Ой, колко си страшничък. Докато ораторите от другите парламентарни групи рутинно се будалкаха, Асенчо изглежда си въобразяваше, че държи речи в английския парламент. Кирчовци са абсолютни аматьори в политиката, както впрочем и навсякъде другаде - като изключим сделките с руски газ.

Но и в тях не се иска много акъл, ако руснаците решат, че си достатъчно лаком и могат да ти се доверят. Хората на Кирчо Фантазията още от самото си появяване се препъват в някаква съчинена от самите тях реалност. Те и досега вярват, че са се преборили със „статуквото“ и изобщо не схващат, че са плод на отегчението на електората от същото това статукво – плод на една негова нелепа прозявка.

Натириха ги набързо от властта – но сега пък те си се самопредставят като една могъща опозиция. Въртят евтини номера, но и това го правят грубовато и елементарно, а често и комично. За да извлекат някакви дивиденти, изтеглят от надпреварата за председателския пост кандидата си, който и без друго няма никакви шансове – и настояват и ГЕРБ да стори същото.

Основната им теза, която артикулират криво-ляво е, че щом Бойко не може да състави кабинет, трябва да се пенсионира. Вече са забравили, колко време самите те си пазаряха някаква коалиция – каквато и да е тя – и само след половин година тя буквално се разпадна. Щастливи хора – помнят колкото една мушица.

Сякаш себе си още не са запомнили.

През въпросните три дни „простолюдието“ направо побесня – особено, ако съдим по вълненията в социалните мрежи. Защото хората осъзнаха за сетен път, какви инвалиди са засилили към Свещената (уж) сграда. Накрая там се разбраха, накиснаха Вежди за парламентарен шеф и сметнаха, че всичко е приключило. Но публиката не миряса - никога досега Парламентът не е отнасял толкова обиди и подигравки – и Историята няма да забрави това.

Имаше един специален момент при тази баталия, осигури го ДПС - там си падат по тънките номера: изведнъж предложиха за председател Йордан Цонев. Предполагам, че вече са били наясно с избирането на Вежди, когото и те подкрепиха -  и понеже винаги са се притеснявали да не ги упрекнат в някакво етническо „отклонение“, веднага балансираха със свой кандидат българин. 

Избраха председател на Парламента, и вместо да се ориентират в дневния ред на Народа, отново започнаха стремително да пропадат в словоблудието си. Няма сила, която да ги измъкне от калната локва, така изглежда. Изобщо нямат намерение да направят най-простото: да спрат да харчат Общото Време за глупавите си задевки. Поредните (Неизбежните) извънредни избори изобщо не ги плашат.

Успяха да създадат една камарила, в която са се приютили елитите на всички партии, там те се чувстват напълно спокойни и сигурни, тревогите са за статистите, за цацата, която запълва партийните листи. Елитите си играят на някакво презареждане – фалшиво и безсилно.

Междувременно се случи чудото с Кучето – застинало в достолепната си поза пред главния вход на Събранието, върху червената пътека, очакваща мъдреците наши, а отстрани и отзад – шпалир от гвардейци. Много обичам една фраза на Джон Конъли и все я повтарям при удобен повод: „Ако Господ не събира човека с кучетата му в отвъдното, значи не е никакъв Господ – и ако кучето няма душа, никой няма“.

Конъли би казал и друго за нашето Куче, което толкова разбуни духовете: „Това е куче, което знае, че е куче, и като цяло не е особено доволно от това“. А какво знае за себе си днешния обикновен българин, който търси някакво предзнаменование във всичко по-различно, което се изпречи пред погледа му.

За мнозина това куче сякаш беше довтасало направо от Рая, за да ни подсети, че вратите му са здраво залостени за нас. Хората отново полудяха, появиха се хиляди коментари, хитроумни обяснения и предположения, както и порядъчно количество ругатни – и все адресирани към народните избраници.

Свидетели сме на трайна неприязън към всичко, което по някакъв начин е свързано с политиката. Не е ясно, до къде може да отведе тази неприязън – по-възрастните поколения отпадат, изнемощели и унизени, главно заради незачитането на десетилетните им честни усилия.

Немалка част от Младите пък са си отпаднали по рождение. Враждебността е обсебила и едните, и другите – но не се говори за това, сякаш от някакъв свян, и това е нашенски феномен – мълчиш за Злото и се надяваш то само да отмине.

Говориш за онова куче – но не и за кучешката съдба на един милион и осемстотин хиляди (1 800 000) души, които са направо изхвърлени от нормалния живот – и това ни съобщиха във вторник, едновременно с радостната вест за „осиновяването“ на Кучето. Няма обаче кой да осинови около два милиона българи.

„Дървье“ няма да полетят, сопи няма да бъдат размахани, но ще се случи нещо, много по-лошо: пълната апатия разяжда по-болезнено тъканта на едно общество. Симптомите и сега са видими. Когато загърбят властниците си, хората започват да се ръфат помежду си. Накрая може да имаме и кучешки Парламент...

Започва да буди подозрение усърдието, с което нашите политикани кудкудякат за евроатлантическите ценности, и то по всеки повод – макар простолюдието отдавна да е убедено, че без тази благодат не е възможно дори да се диша. В кода му все още шават остатъци от онази славна мисъл: „Българо-съветската дружба е като слънцето и водата за всяко живо същество“.

България е член на Алианса, също и на ЕС – вярно, този на гинеколожката Урсула, но все още никой не го е разтурвал. Макар че, перспективите му не изглеждат никак розови.

Тия дни бившият президент Саркози заряза френското кавалерство и удари една балтия на Урсула, ето така: „Европейската комисия действа извън своята компетентност в подхода си към украинския конфликт...

Просто не мога да разбера въз основа на кой член от европейските споразумения председателят на комисията Урсула фон дер Лайен се смята за компетентна по въпросите на доставките на оръжия и външната политика...

Единственото, което европейците чуват сега, са все повече и повече милиарди за закупуване на оръжия. Повече оръжия - повече смърт, повече военни действия... Политиката на ЕС в украинската криза зависи твърде много от екзалтация, раздразнителност, повърхностна реакция. Ние танцуваме на ръба на вулкан“ (край на цитата).

А ние тук слушаме папагали като Христо Болшевишки и Ат. Атанасов, които се правят на ястреби.

Ако за момент помечтаем като идиоти, може да решим, че нашите хора са намислили някакъв тарикатски ход: Плямпай непрекъснато и несмислено за евроатлантизма, но във важен момент, когато искат да ти натоварят самара, намери начин да се изсулиш.

Но това са фантазии – нашите политикани са пределно изтощени от тукашните си междуособици, карат някак си по инерция и едва ли биха предприели някакъв нестандартен ход. Значи – просто си плямпат.   

В тази хавра най-разколебан изглежда ББ. Той се е встрастил в ролята на „Танцуващият с чакали“. Сам се е ангажирал за тази роля и сякаш не усеща, че тя му носи единствено негативи. Предлага съглашателство с „десните“, колкото да получи презрителния отказ на Атанасов. Дори за кирчовци си направи устата – за тия дето погазиха закона и позорно го арестуваха.

А идеята да предложи Плевнелиев и Пасито за модератори (посредници) в алъш-вериша за евентуален кабинет е направо гламава. Какво може да роди комбинацията между една бивша ирландска пастирка и един завинаги прокълнат от Православието иностранец като Паси? Само ББ изглежда знае отговора на този въпрос.

Последното словесно варварство на Паси не беше по-малко отвратително от другите досега: той предложи да бъде скопен българският лъв от Герба ни. Българомразието му скоро няма да бъде надхвърлено от друг.

И заради това ли Борисов го предлага за посредник? Тъй или иначе, за обикновената публика двамката трябва да изглеждат като най-доверените хора на Запада, сякаш те държат печата, с който удостоверяват, че някой е евроатлантик. Освен това, както гласи известния лаф, двамата са показно облечени и щом не са гейове, тогава са добри търговци. Дай им печата.

А Плевнелиев е много изобретателна скица. От самия него научихме, че е преродена ирландска пастирка – преродена в български президент. Но от скромност той спестява едно свое междинно кратко прераждане, когато не е имал време за евроатлантически глезотии – понеже е бил прекалено ангажиран с комсомолските си задължения.

И той е чедо на правоверна фамилия, татето е бил фактор в окръжен комитет на мракобесната комунистическа партия. Други синчета без много конспирации направо си източиха червената кръв и я замениха със синя.

Плевнлиев обаче ни довери истината за поне едно от  преражданията си – и това е най-мащабното и вълшебно прикритие, използвано от българска публична личност, направо свят да ти се завие. Но ние изтърпяхме и това – а горкият

Кирчо Мюнхаузена си въобразява, че може да впечатли някого с елементарните си измамничества.

Бойко ще направи фатална грешка, ако разруши крехкото съгласие, което бе постигнато при избора на председател на Парламента. Моментално ще се нареди в смешноватият отбор на интригантите-кирчовци - понеже ще стане ясно, че не е в състояние да предложи нищо съществено.

Но и той иска да посредничи – между себе си и себе си. Би трябвало да са му ясни мушморощините на кирчовци и на уж „десните“ – но и това вече не е сигурно. В този момент той изглежда по-скоро като един редови член на Камарилата, която се забавлява като подтиква към разделение Народа... Ако някой каже, че трябва да се направи нещо за Народа, ще го сметнат за луд.

Политическата система ускорено се делегитимира. Но никой не смее да признае, че спасението е в „Съгласие за Народа“.

Ще си позволя да се самоцитирам от друга моя дописка: „На Народа това ще му хареса”.

Но, ако продължавате да се мотате, ще си хареса някой Ботуш – ушит от каубойско седло. И дори нищо реално да не се случи, самата идея за Ботуша ще е позорна – тя ще означава Свършека ни.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”