Този Парламент е обречен – да театралничи, докато го има. Няма да е в състояние да придобие дори относителна деловитост. Една трета или малко повече от актьорите в трупата са нови (в сравнение с предишния Парламент). Между тях има и нелоши изпълнители, но подходящи за съвсем други роли, в друг жанр.
Има и такива, които са обречени да бъдат статисти - очаквано те ще са най-вресливи. Една групичка пък разчита на забравата – надява се публиката да не се сеща, че са от котилото на най-мракобесния превръщенец и разсипник на Прехода. Старите актьори гледат с пренебрежение на новодошлите, и с основание – ще ги ръчкат в удобна за тях посока или ще ги спъват, когато им е нужно, наясно са, че силиците им не стигат за нищо.
Хавра.
Няма да дочакате всички „актьори“ да придобият колективен имунитет срещу безразличието към Българския Разпад.
Впрочем, винаги ме досмешава, когато започнат да говорят за Колективния/Стадния имунитет срещу Корона Вихрушката, който тъй и няма да дочакаме. Нашето Стадо много отдавна загуби интереса си към всичко, което предполага някакво единение, егоизмът властва във всичко.
Всеки се спасява, както намери за добре – вижте колко пунгаши плюят на правилата и охотно заразяват околните. Дори си имат и „светец“ – Мангъра. Няма ли най-после някой да изчисли, колко клетници станаха жертва на този поп Гапон, на този провокатор и да му потърси сметка.
Курваруваме със самите себе си – използвам тази неочаквана дума, защото се сетих за един анекдот.
Действието се развива пред вратите на Рая, който, впрочем, става все повече недостижим за нас. Стотина жени очакват присъдата на Свети Петър и той ги започва: „Всяка от вас, която е изневерила веднъж на мъжа си, да направи крачка напред!“
Повечето от дамите правят крачката на позора.
Свети Петър обаче не мирясва: „Сега ония, които са изневерили два пъти, да минат две крачки напред!“
Няма как – и останалите жени се провлачват напред. Само една стои като вкопана на мястото си. Тогава Свети Петър крясва: „Тръгвайте всички – заедно с глухата курва – към Ада“.
Между другото, забелязвате ли, че напоследък анекдотите изглеждат все по-достоверни, вицовата култура губи от своята фантазност, става неартистична и суховата.
Днес си падам по неочакваните асоциации: ако 45-ият Парламент по някакъв магичен начин изкара пълния си мандат и случайно Свети Петър намери време да тества депутатите, колко ли ще е бройката на разпътниците, на изневерилите – на парламентарната си група, на „принципите“, които мнозина притворно изповядват, и най-вече на избирателите си? Колко?
За разлика обаче от обикновените курви, депутатите нищо не ги заплашва, тях дори и Ада не ги стряска. Повечето от тях и до края няма да успеят да осмислят тънкостите на Конституцията.
Но знаят нещо, за тях далеч по-важно от всеки основен закон: че са ненаказуеми. Тази тяхна екстра отваря портата пред невъобразимите глупости, които неуморно ще произвеждат.
Новото им депутатско битие светкавично ще разбие психиката им на номинални граждани, ще ги извиси до някаква въображаема необикновеност – така е поне в собствените им представи; предпазните механизми, които някак ги придържат към Реалността, внезапно ще блокират, те ще са вече други хора.
Един само ден/първият от живота на новия Парламент ни предостави немалко примери в това отношение. Наскоро един от иначе много качествените футболни коментатори на „Диема Спорт“ каза нещо странно, и някои от колегите му напоследък също се изразяват така – започна да представя „персонала“ на отборите от предстоящия мач.
Спокойно деградира „персонажите“ до „персонал“ – а ставаше дума за големи тимове с изключителни, скъпо струващи футболисти. Струва ми се, че тъкмо депутатите, особено новаците, биха могли да бъдат видени като един персонал, нает да обслужва Българската Съдба.
Но се случва тъкмо обратното – те веднага започват да се изживяват като особено важни персони, без които Историята направо ще закъса.
Сега конкретно.
Не мога да проумея Слави – а мисля, че го познавам предостатъчно. Години наред сме общували, много често ми е гостувал вечер след като запише предаването си. Споделял ми е интимните си преживявания. После се разделихме – дори не си спомням вече причината.
Винаги съм го защитавал – няма да забравя, например, как се опитаха да го унижат софийските сноби, като не му дадоха възможност да участва в един джазов форум. Написах специална дописка в негова защита в „Труд“.
Публично сме си правили жестове един на друг – бях първият гост в неговото шоу, представиха ме като „човека, чиято съдба искат да имат“. Година и половина по-късно, той ми гостува в отново допуснатата „Всяка неделя“ – мен, за разлика от него, все ме спират и пускат, голям кеф е това.
Представих го като „Папата на шоуто“, минути след като „другият“ папа/Йоан Павел Втори отлетя от софийското летище. Тогава му подарих един галош, за да му напомня за една фраза на Момо Капор, която споменах, когато му гостувах: „Да остаряваме като катедрали, а не като галоши“. Но забравих да му кажа да не позволява да го клонират – не него, а галоша. Жалко, защото сега мярвам някои клонинги край него.
Имали сме и други общи приключения. С една дума – той не е това, или само това, което виждате на екрана. Непознатият Слави е доста по-различен от онзи от шоуто/ширпотреба. Затова не мога да разбера детинските грешки, които тия дни прави. Например – веднага трябваше да приеме подкрепата на ГЕРБ за мажоритарното гласуване.
Това в никакъв случай нямаше да олекоти ролята му на идеолог на тази желана от мнозина промяна, а и никой няма да може да заличи ролята му в провеждането на референдума по този повод – нещо, което би изглеждало като блестящо постижение и в най-блестящата кариера.
ГЕРБ изобщо нямат възможност да принизят това постижение, тъй че Слави сбърка, че не прие подкрепата им, прояви се като капризна примадона – макар че си е един упорит бачкатор, порода неаполитански мастиф.
Веднъж щях да припадна, когато дойде у дома с някакво декоративно кученце – бяха странна двойка, все се оглеждах да не го настъпи някак. След години и аз се влюбих в едно куче – а пък Джон Конъли казваше, че „Ако кучето няма душа, никой няма... И ако Господ не събира човека с кучетата му в отвъдното, значи не е никакъв Господ“. Пак стигнахме до портите на Рая. Както и да е...
Разбира се, възможно е да има и друга причина за отказа на Слави от мажоритарното гласуване – извън огласените основания, които са предназначени за лековерната публика. Може би Слави накрая е прозрял, колко опасно е мажоритарното гласуване – в една страна, в която богаташите направо притежават простолюдието, и това е факт най-вече в провинцията, във „феодите“.
Ако това е причината, Слави просто трябваше да я огласи с две изречения. В една „пленена държава“ мажоритарният вот съвсем ще оръфа хилавата ни демокрация.
Има и друго – една още по-необяснима грешка/заблуда, абсурдна за човек с грамаден опит в драматургията, макар и на едно шоу. Колкото повече хората му „касапят“ словесно Бойко, толкова по-голяма услуга му правят.
Падишахът е понесъл всичко през годините на неспирния си властови възход, той е абсолютно безчувствен към гаврите – понеже е наясно, че те в един момент пораждат бумерангов ефект.
Сериозният зрител няма да се впечатли от лафове като „Джипко-Бибитко“ – неговият интерес ще бъде събуден от онова, което самият ти ще направиш. Сега си на път да паднеш в капана на празнословието.
Както и да се напъвате да го унижавате, стотици хиляди хора поне веднъж месечно ще благославят „Шофьорчето Бойко“, когато получават „неговите“ 50 левчета към мизерните си пенсии. Имате си работа със свиреп противник, много подготвен и пр. – който няма нищо против леваците да го подценяват.
Магистрална ще остане фразата му „Вие сте прости, и аз съм прост, затова се разбираме“. Тя прониква направо в сърцевината на простолюдието – там, където притворни кокони като христоивановци, примерно, никога няма да се доберат. И какво – засега ви води с два на нула: ти избяга от мажоритарния вот и за утешение се задоволяваш да „бибипкаш“ по бронята на този човек. Безнадеждна работа.
И още нещо. Вкараха те в образа на „победителя“ – а ти отлично съзнаваш, че това е лъжа – ти просто направи един знаменит пробив в схемата на Политическата секта. Прав е обаче Падишахът: това е нищо, ако не се хванеш с властта, колкото ти се полага – толкова. А и истинският победител не бибипка – а променя.
Образът на победителя е нужен на статистите, на ония, които нямат собствена тежест в Парламента; на ония, които се навряха там, покрай наивността на протестиращите, на шерпите, които им прокараха пътя до „върха“ – в случая, до собствената ти глава; ще те накачулят с евтините си комплименти – а ти им вярвай на комплексарите.
Това място (Парламента) е прокълнато, от 30 години там поругават, насилват и изтърбушват собствения си девиз – и то напълно безнаказано.
Повечето от хорицата, които някак се намъкват в него, набързо полудяват, стана вече дума за това. И някои от качествените често ги сполетява някакъв световъртеж. Славната Мика Зайкова направи добро впечатление при откриването на сесията – тя единствено каза две думици за Народа.
Обаче в неделя беше при Мая Костадинова – и се палеше за фискалния резерв, не знаела фактите, обаче от ИПИ (Института за пазарна икономика) били казали нещо. Не знам истината, но ми се ще да е удобна за нашата Катедрала – без значение, че това издава галош-мислене.
Мая напразно се опитваше да насочи разговора към отчета на Ананиев, финансовия министър. „Победителите“ и присъдружните им мъглявци не пожелаха да го изслушат в парламентарната зала, бяха готови като нищо да му докарат някой инфаркт, да не чуе Дяволът. В екипа на Падишаха има доста по-подходящи от Ананиев хора за заклинания – но с клетви ли ще храните и въздигате Народа?
Ами „твоята“ председателка на Парламента. Срещнах едно-друго в медиите и реших да я похваля, нарекох я „черноработник“. Неколцина гракнаха във Фейсбук – бил съм я обиждал. Горките идиоти, дори не подозират, че черноработниците са най-полезните хора във всеки занаят. Дори на тези си години, и аз се смятам все още за такъв, сигурен съм, че и Слави мисли за себе си същото. Е, аз вече съм я докарал дотам и да чиракувам на себе си – много е приятно, макар и да е изнурително. За него не знам.
В края на първия си ден обаче председателката започна да изнемогва – дотам, че Огнян Герджиков си предложи услугите да я обучи, тоя пък няма насита – като нищо ще приеме ролята на кенгуру, от торбата на което да се подава председателката.
Засега тя е само нервна, разхвърляна, обаче скоро ще истеризира – това пък е съвсем в каноните на едно шоу. Със сигурност вече е запомнена от парламентарната История – с безцеремонния й разговор с Татяна Дончева, уловен от неизключените микрофони.
Има два пътя пред хората на Слави. Първият – да останат подвластни на стилистиката на шоуто. Другият – да припознаят неговият избор/засега: мълчание и прикритост. Слави трябва да знае, че „материалът“ е наистина безподобен. Знае ли се, какво ще предпочете: донейде вулгарното бунтарство на песента му „Без милост“ - или призива на Падишаха „Работа, работа, работа“?
И освен това: Слави обещава да доведе със себе си Ада – предполагам, че ще насочи натам най-напред курволяка от всякаква порода. Ами после, ами Рая – него как си го представяш? Изпей го някак.
Между другото: докато е в новата си камбанария, Слави трябва да престане да излъчва старите си предавания от Шоуто, а и изобщо да го води. Някак неловко се получава, когато Краси Радков, иначе чудесен актьор, го съпровожда до Истината с истории за вагини, широки при това.
***
Току-що – 20 април, вторник по обяд – Бойко обяви по телевизията от болничната си стая състава на кабинета на ГЕРБ, който да получи проучвателен мандат от президента; малко по-рано хората му са внесли и проектозакон за мажоритарните избори.
И закара Слави пред портите на Рая: обичал го много, защото от 30 години бил най-добър в онова, което работи.
Става много весело – като нищо Бойко ще подкрепи кабинета на шоуто. Вие сте прости и аз съм прост… Така ли?
КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”
