Кеворк безпощаден: Мискинлъците и престъпленията на прехода вече са помилвани (Кой организира софийския „Майдан”?)

Кеворк Кеворкян отново е безпощаден към политическата реалност, която днешните политикани отчаяно се опитат да забравят, сякаш светът започва и свършва с тях.

Последният пост на големия журналист ни връща повече от 29 години назад във времето, за да разчопли събитията около падането от власт на Жан Виденов и случващото се около софийския „Майдан”.

Ето и пълния текст:

ТАЙНИ СРЕЩИ ПРЕЗ 1997 ГОДИНА

Прехода вече е амнистиран – независимо от отвратителните престъпления, мискинлъци и откровени слабоумия, на които се нагледахме през последните три десетилетия.

Причината е проста: рядкост са свидетелствата, които да са убедително достоверни, много от тях са кърпени, за да задоволят нуждите на деня.

Прехода ще си остане без своя История. Ще се задоволи с някаква Мазня - много удобна за злите герои на това Чудовище на Неопределеността.

В нея няма място за Истината.

Може да се каже и иначе: Истината е слуга на последния Чорбаджия.

Тия дни рутинно бяха отбелязани януарските събития от 1997-а, които доведоха до падането на Виденов – отново със смешни самохвалства и главно с лъжи.

И отново, цели 23 години по-късно, никой не събра кураж да разчопли участието в ония събития на „агитки“, които от неудобство бяха кръстени „футболни“. Такива ли бяха?

Много години преди украинските събития и изобщо „оранжевите революции“, станахме свидетели на софийския „майдан“ – кой го организира и кой най-много спечели от него?

На 7 октомври 2012 година Жан Виденов каза във „Всяка неделя“, че в разгара на събитията от 1997-а Костов се е срещал с Николай Добрев, силният човек в БСП, гласен за премиер.

Откъс от интервюто.

Виденов: „Предложих Николай Добрев за партиен председател и за премиер, защото тогава бе най-силната личност в управляваща партия/БСП… Той се уплаши. И след това предаде…“

Въпрос: „Каква беше ролята на Костов в тъй нареченото „предателство“ на Добрев?“

Виденов: „Моите хора от „Позитано“ искаха гаранции от него, че няма да ги пипа. И ги получиха…“

Това беше истинска бомба.

Гракнаха и от СДС, и от БСП – не било вярно.

Оставих ги да се награчат и на 14 октомври поканих посредника на тази среща – журналиста Юлий Москов, по онова време главен редактор на вестник „Стандарт“.

Ето фактите, които представи той.

Добрев иска от Москов да му уреди среща с Иван Костов.

Предстои на другия ден да бъде номиниран за премиер – но ще приеме, само ако се види с Костов.

Това се случва на 5 януари 1997-а.

Костов се съгласява веднага, но при едно условие: Добрев да дойде сам и да не знае, до 19 часа, мястото на срещата – а то е хотел-ресторант „Копитото“ на Витоша.

Москов взема Добрев от МВР/той е вътрешен министър и отиват на уреченото място.

В ресторанта, затворен за посетители, ги очакват Костов, там са и съпругата му Елена, както и бизнесмена Красимир Стойчев, собственик на вестник „Стандарт“, и съпругата му. Там е и доверения бизнесмен на Костов Славчо Христов, който стопанисва „Копитото“.

Костов и Добрев се отделят в един от апартаментите на комплекса.

След срещата Добрев отказва мандата на БСП – с всички последици за партията му от това.

След парламентарни избори Костов идва на власт – с всички последици от това.

След първата среща, Добрев и Костов се виждат още шест пъти.

Никой не узнава за тия срещи.

Това е свидетелството на Москов.

Никой не посмя да го опровергае.

Оттогава/2012-а минаха девет години.

Всички се правят, че не са чули нищо.

Мазня, пълна.