Ген. Любен Гоцев, смятан за „баща на мутрите”, е починал тази нощ, съобщиха пред Lupa.bg негови близки.
Тази година генералът навърши 90 години и отпразнува пищен юбилей. Здравето му обаче от няколко години се беше влошило и той почти не можеше да ходи.
Любен Гоцев има бурен социален и политически живот. През юни 1990-а е избран за народен представител от БСП в 23-МИР Стара Загора. Определен е за председател на Комисията по национална сигурност. Друго назначение обаче прекъсва макар и за кратко парламентарната му дейност.
След изборите БСП съставя ново правителство отново начело с Андрей Луканов и през септември 1990 г. Любен Гоцев е назначен в него за министър на външните работи.
В това си качество не прави нищо по искането на британската дипломация за изясняване на случая с убийството на писателя Георги Марков от Държавна сигурност в Лондон през 1978 г. В същото време се интересува за първата визита на български следователи в Скотланд ярд същата година. Още като първи зам.-министър на вътрешните работи Гоцев отказва сътрудничество при първата визита на британски високопоставен дипломат Уилям Уолдгрейв по случая Марков през март 1990 г.
Кабинетът на БСП обаче не удържа властта и през ноември същата година Луканов подава оставка, след като очертанията на тежката икономическа криза, която завещава управлението на БКП придобива все по-видими размери, а управлението е блокирано от национална стачка.
Към края на 7-то Велико Народно събрание през 1991 г. Гоцев е назначен (март 1991 г.) за посланик в Хага, Нидерландия, при кабинета на Димитър Попов. Този пост запазва до края на януари 1992 г., когато е сменен при кабинета на СДС начело с Филип Димитров
В частния бизнес, „Източноевропейска петролна компания”
В следващите години Любен Гоцев навлиза в частния бизнес, като съдружник в множество фирми. Известно време работи и в „Източноевропейска петролна компания”, основана през 1993 г., със седалище хотел „Орбита” в София, което през първата половина на 90-те години е свърталище на прохождащи мутри и борчески персони, които по-късно създават групировката СИК. Оттам е познанството на Гоцев с един от лидерите на СИК Младен Михайлев – Маджо.
По време на югоембаргото „Източноевропейска петролна компания” активно търгува с петрол – купува нефт от Ирак, преработва го в рафинерията в Констанца (Румъния), откъдето го изнася в Македония, след това – в Сърбия. Фирмата внася и захар, като тегли кредити от много банки, като впоследствие се оказва сред основните кредитни милионери с дългове към ОББ, Първа частна банка, Хебросбанк и банка „Юнион”.
Самият Гоцев в едно от интервютата си обяснява този престой там така:
„Всички служители на различните фирми се виждахме долу в кафенето. „Здравей-здрасти, здравей-здрасти!” Аз не знаех кои са тези момчета. Срещали сме се и сме се разминавали. След година си научихме имената: “Здравейте, ген. Гоцев!” – Здравейте!” Никога обаче не е ставало въпрос за бизнес – дай да направим тази сделка, дай да направим онази сделка! Такова нещо не е имало! И това може да се провери, а не само да се говори: “Той на Маджо, пък Маджо на него!
Митко Димитров [шефът на „Източноевропейска петролна компания”] казвал, че ми е давал около 2 500 долара на месец. Да докаже! Отидох там като при хора, като при колеги! Те всички бяха бивши служители на ДС, не са паднали от Марс... Бях поканен от тях да отида да помагам с връзки и с възможности. Не съм ходил да ги моля. Година и нещо работих там. Но напуснах, защото разбрах, че нямам място при тях. Затова е злобата към мен.”
