Ирина Гороломова от София разказа разтърсваща случка, разиграла се в петък вечерта, 24 април. Това е история за лекар без грам човещина, перипетиите по приема на болния й баща в болница, закъсняла с часове линейка и защо, в крайна сметка, все още обича България и уважава медиците, които са на първа линия в битката с коронавируса.
Narod.bg публикува цялата история на Ирина, която е мениджър във ФК „Септември“ София без редакторска намеса, за да се чуе и другата гледна точка и повече хора да разберат, че има и България, в която това, че си с бяла престилка, не те прави непременно добрия герой.
Четете и споделете, за да стигне по онези, които смятат, че светът е черно-бял, докато живеем в нюансите на сивото:
Казвам се Ирина. На 34 години съм и избрах да остана в България! Уважавам безкрайно много българският лекар! Имам добро сърце, така го възпитаха! Живея и се боря с живота без да търся виновни за неуспехите си! Обичам родината си с цялата си душа! Трудно е да го опиша с думи!
Снощи прекарах 7 кошмарни часа! Първите 3 от тях, ме накараха за момент да съжаля, че съм направила този избор!
Баща ми е на 72 години! Живее сам! Съсед ми се обади, че не може да диша! Той работи като охрана в “Александровска” болница! Преди няколко месеца изкара тежка пневмония!
Тръгнах към Банкя, където живее! Лозенец - Банкя - 20 минути нормално каране! За съжаление имам астма и инсулинова резистентност, което ме поставя в рисковата група на Covid-19! Не можех да се доближа до собствения си баща! Обадих се в 22:47 ч. на Бърза помощ, обясних всичко по-горе. И започнах да чакам! В 23:45ч. / един час по - късно / се обадих пак! Помислих, че може да са сбъркали адреса или телефона ми! Отново говорих с Бърза помощ и ми зададоха въпрос какво е състоянието му! Обясних, разбирам ги, не искам проблеми и отсреща ми казаха - ще дойде екип, обличат се колегите! Недоумение ?!? Започнах да чакам отново на улицата! В 00:35ч. дойдоха! Бърза помощ се отзова на сигнала ми за човек, който трудно диша след 1 час и 50 минути! Проявих уважение!
Това, което трябва да нарека “докторка”, се държа изключително грубо с баща ми, а аз стоях отвън и стисках зъби! Излезна и започна вече кошмара! Съобщи ми, че баща ми има карцином на белия дроб и коронавирус и че никъде няма да го приемат!
Каза ми, че животът му е несъвместим и всеки си отива рано или късно! Нейния живот си бил неин и й бил ценен! По-добре да го оставя да умре вкъщи! Помислих си „да го оставя да умре вкъщи сам като куче” - няма да стане!
С нормален тон и припомних, докато тя бълваше неща през мен, че тя е избрала своята професия! Уважавах я, мамка му! Започна се един спор, как нямало да го разкарва, возела го в една посока до една болница, която кажа аз и като не го приемат - да се оправям! Дали ще го връщам, дали ще обикалям и как ще обикалям!
Казах й да го закарат в “Александровска” - все пак работи там! Отговора беше - ВИЕ НЯМА ДА МИ КАЗВАТЕ! Като само преди минута ми каза, аз да кажа! Майната му и на това! Баща ми има оток от коляното, не може да ходи последните дни! Никой от тях не му помогна, гледаха го как бавно излезна и толкова! И това не е проблем!
Качиха го и го закараха в Пирогов!
Благодаря ти, Господи, че в момента, в който стъпих там на паркинга! Дойде ИСТИНСКИ ЛЕКАР! Да, от тези на които ръкопляскаме и се възхищаваме! Говорихме, обясних му всичко по - горе и той ме попита: “ Защо не го закараха в Александровска?” и отиде при нея! Нервната “докторка”, която я беше страх повече за нейния живот му обясни как съм заплашвала със съд?!?! Останах втрещена! Недостойна, а на всичкото отгоре и лъжкиня! Шофьора на линейката, благодаря му и на него! За нормалното отношение! В тези дни - трябва да сме хора преди всичко!
Е, оказа се при бързия тест, че баща ми няма COVID - 19, а в Пирогов приемат във вътрешното отделение сами заразни! Прекарах времето до 05:00 сутринта навън, на паркинга, разхождайки се! Младият доктор идваше и ме държеше в течение! Оставиха го в болницата с вирусна пневмония, започнаха скенери, взеха натривки за по - бавния тест за вируса! Обясни ми, че ще остане в изолатора под наблюдение!
Не ми каза, че баща ми ще умре!!!! Вероятно ще си отиде един ден! Негов избор е било дали да ни каже или не за “карцинома” на белите му дробове! Уважавам решенията! Аз съм смел човек, майка ми казва, че имам златно сърце! Стоейки вкъщи вече месец и нещо, съжалявам само, че не мога да бъда доброволец! Да помагам на хората в бели престилки, на тези, които заслужават уважение!
Не зная името на дежурния доктор в Пирогов! Но се надявам, моите думи да стигнат до него и всичките му достойни колеги! Благодаря ви! За отношението, за спокойствието! За това, че не ми казахте, че трябва да го оставя да умре, защото вашия живот е по - скъп! Вие ми върнахте вярата в България, която за часове бях изгубила! Сега я обичам още повече и няма да се откажа от Вас и от родината си! ♥️♥️♥️
След всичко това знам, че колкото и болка да ни донесе тази пандемия, от нея ще излезем по-добри хора! Вярвам в това!
А за баща ми - той не е перфектен! Но е мой родител! И никога не бих оставила човек сам като куче да умре без глътка въздух, както госпожата ми препоръча! Не бих го направила и за непознат човек!
Бъдете здрави!
Ще ви помоля да споделите поста ми, за да може да достигне до истинските герои - хората и лекарите!
Дано да стигне и до отговорните лица за недоразумението от 1 час и 50 минути / доказано чакане/ и грозното отношение на тази госпожа, която не заслужава моето обръщение - “доктор” към нея!
