Какви документи търси полицията в Община Бургас и в Областна управа между Коледа и Нова Година? Проучване на Биволъ установи каква схема разплитат разследващите.
Апетитни общински земи в Парк Росенец са се оказали в ръцете на приближени на властта на силно занижени цени. Близо до #Догансарай е изникнал друг сарай на „борисовия инкасатор” Александър Сталийски. В района е и луксозната вила на свързвания с ДПС олигарх Николай Вълканов.
Това става след като кметът на Бургас Димитър Николов прехвърля имотите на държавата през 2013 г. Директното разпореждане с общинска собственост е проблем заради публичността и дебатите в общинския съвет. Но когато собственик е държавата, такъв риск липсва.
#СарайГейт – това е историята на едни земи на първа линия, които държавата при Бойко Борисов разпарчетосва и разпродава за жълти стотинки на неслучайни хора. Схемата е мащабна, нагла и съпоставима с други скандали с публични земи като “Дюнигейт”, разкрит от Биволъ в края на 2012 г.
Лесопарк Росенец се намира южно от Бургас и нашумя в медиите покрай #Догансарай, построен на нос Чукалята. Исторически на Росенец са обособени три зони:
– индустриална зона с терминала на Нефтохим-Лукойл,
– земите на /и около/ Догансарай, които са били в патримониума на Нефтохим /виж разследването на Биволъ по темата/. Впоследствие те стават собственост на офшорки и са прехвърлени на близка до Доган фирма.
– бивши общински земи източно от петролния терминал. Най-апетитните от тях са тези на първа линия, които вече са минали в частни ръце и на тях изникват нови сараи.
В медийни публикации след акцията на полицията в Община Бургас се появи информация, че се издирват документи свързани с #Догансарай, но това не отговаря на истината. Разследващите работят върху зоната с новите сараи, която включва над 20 имота на първа линия. В миналото те са били общинска собственост.
Фалшифицирани заповеди и скоростно деактуване на земите
Конкретно се издирва оригиналната заповед на кмета Димитър Николов за отмяна на актуването на общинска собственост в Парк Росенец. Биволъ се запозна с три документа с един и същ номер и една и съща дата – 3080/06.11.2013 г.
В два от тях текстът е, че се отменя общинската собственост в Парк Росенец по искане на областния Павел Маринов /БСП/. В единия от тези два документа има допълнена цифра 1 и той е съгласуван с директорите на общината.
В третия документ става дума за нещо съвсем различно, свързано с хлебозавода в Бургас. Съмненията са, че именно това е оригиналната заповед под този номер, а другите са антедатирани документи, по същество фалшификати.
Това виждане се подкрепя и от скоростта, с която е обработено искането на областния Маринов. Той праща писмо с искане за деактуване на имотите на 31.10.2013, то е получено в общината на 04.11.2013, а заповедта на кмета е издадена само два дни по-късно на 06.11.2013.
Тази припряност има обяснение. От имотната партида на Областна управа – Бургас се вижда, че още от началото на 2014 г. ударно са актувани имоти и сгради в Лесопарк Росенец.
Става дума за най-елитните парцели, граничещи с морето. Какво се случва с тях впоследствие е трудно проследимо, тъй като кадастралните идентификатори се променят през годините. Биволъ успя да разнищи историята на един такъв имот, който се свързва с едно от най-приближените лица на предишния премиер Бойко Борисов.
Държавен подарък за “сламен човек”
Три дни преди да напусне поста си през май т.г., областният управител на Бургас Вълчо Чолаков продава голям държавен терен на брега на Черно море в Лесопарк Росенец на частна фирма. Сделката става на 17.05.2021 г., а Чолаков е сменен на 20.05.2021 г.
Цената от над 1 млн. лева изглежда внушителна, но става дума за 14 декара. Държавата се лишава от безценната земя само за 80 лв. на кв.м. Това е истински държавен подарък, защото цените на подобни елитни имоти на първа линия надхвърлят 200 лв. на кв.м.
Именно Вълчо Чолаков беше областният управител, който буквално хариза на Доган пристанището до новопостроения му сарай.
Фирмата, която се е облажила е “Уайт Оук” със собственик Димитър Спасов Арнаутски от София. До този момент Арнаутски, който е от Костенец, няма никаква бизнес история. Но пък е разполагал с големи пари и интерес точно към този имот, който до пролетта на тази година е бил държавен.
През 2016 г. Димитър Арнаутски намира отнякъде половин милион лева /515 603 лв./ и купува сградата от 219 кв.м., построена върху въпросния държавен имот. След това през февруари 2019 г. той откупува от Областна управа право на строеж на басейн и прилежаща инфраструктура с обща площ 533 кв.м. срещу 43 300 лв.
От снимки направени през 2019 г. и публикувани във Facebook страницата на Биволъ се вижда, че обектът, който струва поне няколкостотин хиляди лева, вече е построен. На вид той няма нищо общо с прилежащи помещения към басейн. По-скоро става дума за модерна вила, до която има и басейн за разкош.
Освен това Областна управа е възложила строеж на подпорна стена на границата на имота, която е увенчана с ограда. Не е ясно с чии пари е изграден този обект, но би било скандално държавата да го е платила.
След като построява басейна и инфраструктурата, през юни 2016 г. Арнаутски продава вилата и правото на строеж на собствената си фирма “Уайт Оук” за 527 200 лв. Сделката е очевидно на загуба.
Откъде са парите на този човек? Мистерията е пълна. Няма данни Арнаутски да е продавал други имоти или да е сключвал банкови заеми, с които да се обясни произходът на близо 560 хиляди лева. платени от него за имота и правото на строеж.
Няма как парите да дойдат и от фирмата му “Уайт Оук”. Тя е създадена през 2019 г. и е обявила пред НАП само 4000 лв. от продажби през 2020 г. Междувременно “Уайт Оук” успява да похарчи милион и половина за въпросния имот. В Търговския регистър не са публикувани ГФО, от които да се види откъде се е появила тази сума.
Историята на сградата отвежда към вътрешния кръг на Борисов
Биволъ изследва в Имотния регистър как вилата върху държавния имот е стигнала до Арнаутски и “Уайт Оук”. Оказва се, че тя е била обект на няколко препродажби.
Арнаутски купува сградата от фирмата Бонита 39 за 515 603 лв.. Тя от своя страна е придобила имота от фирмата МДМ Линкс през 2015 г. срещу 495 836.5 лв.
МДМ Линкс пък е купила сградата на публичен търг от задлъжнялата към НАП фирма на Община Бургас – Благоустройствени строежи ЕООД. През януари 2014 г. МДМ Линкс плаща на Благоустройствени строежи 898 600 лв.
Разликата между сумата за първоначалното придобиване и последващите сделки на много по-ниска цена насочва, че става дума за симулативни трансакции между свързани лица.
МДМ Линкс не е на случаен човек. Собственик по времето на сделката е Мирослав Дончев Миленов. Същият е в борда на оръжейната фабрика “Дунарит”, която в началото на 2014 г. все още беше под контрола на банката КТБ и Цветан Василев.
Биволъ се свърза с Цветан Василев и го попита дали познава Миленов. Бившият собственик на КТБ потвърди, че Миленов му е известен, и че той “държеше 50% на Борисов в Дунарит”. Това е ставало през участието на Миленов във фирмата “Кемира”.
Василев каза също, че Миленов е свързан с приближения до Борисов Александър Сталийски. Преди години в интервю за Сашо Диков бившият банкер обвини Борисов и Сталийски в рекет и посочи конкретно Александър Сталийски като човекът на Бойко Борисов, чрез когото били придобивани активи и собственост.
Доказателствата за близостта между бившия премиер и културистът Сталийски са многобройни. Има дори снимка, на която Сталийски носи кашпа в дома на Борисов в Банкя.
Друг факт, насочващ към Сталийски се открива във фирмените документи на “Уайт Оук”. Те са подавани от адв. Кирил Перусанов. Същият, според разследване на Капитал е подавал документите на фирмите, през които Сталийски и жена му Виолета Сечкова поемат контрол върху стъкларската фабрика “Рубин” след краха на КТБ.
Разследващите тепърва ще трябва да установят много факти и обстоятелства само за този имот. Откъде са парите на Димитър Арнаутски и фирмата му “Уайт Оук”. Защо Държавата му дава такива имотни привилегии? Как до него стига общински имот придобит от човек, “представляващ интересите на Борисов”?
Биволъ продължава работа и по другите имоти на първа линия в Росенец. Един от терените е на фирма на известния олигарх свързван с ДПС Николай Вълканов.
Изследването на всички имоти, които са повече от 20, вероятно ще отнеме седмици, но ще разкрие поредната схема на управлението “Борисов”, чрез която е монетизирана властта и е заграбен обществен ресурс.
Асен Йорданов, Атанас Чобанов /BIRD.BG/
Петрова
преди 2 години
Докато освен наказателна отговорност кметовете не носят и административна имуществена, а архитекти и проектанти не бъдат лишавани от право да упражняват професията ще е така. МРРБ има възможност да налага санкции по ЗУТ но до сега не го е правила никога за длъжностни лица от местната власт, така, както го прави за други лица по зут
Коментирай