Изборните резултати от 2 октомври предполагаха истерия, превъзбуда. Но няма такива. Има умора. Обществото е като пребит организъм с изчерпани сили. Да се надява на розово бъдеще е глупост, да изпада в черно униние - също. Просто всички тихо чакаме процесите да продължат някак си - каквито-такива.
Впрочем, цялата тази ситуация, в която раздробеното политическо пространство произвежда безпътица, бе прогнозирана. Може би това също е причина да няма емоции. Отдавна анализатори и политици предвиждаха, че в „постГЕРБ“ ерата ще настъпи фрагментация.
В нея по южноевропейски тип бързо ще изгряват и залязват формации; коалиции ще се съставят трудно, в тях ще влизат много субекти с огромни компромиси - иначе избори. За да се избегне това бъдеще, бяха нужни личности или събития, които да обърнат колелото на историята. Не стана.
Затова в момента изживяваме един може би нормален за нашите географски ширини цикъл на политическата ни система. И е хубаво най-после да се проумее, че в средносрочна перспектива вариантите за управление ще бъдат два - или служебни правителства, или компромиси и коалиции. Трети няма.
Разни шарлатани не спират да продават надежда -народът, ако направел това, щяло да настане онова; еди-коя си партия можела да докара спасение... Не, дълго време кабинетите ще бъдат на Румен Радев (до 2027 г.), или плод на много големи или средно големи компромиси.
Независимо какво точно говорят публично цялата тази ситуация прекрасно се схваща от политиците. Затова ден, два или три след вота дадоха да се разбере кой вариант им е на сърце; петимните за коалиция започнаха да фабрикуват абракадабри,замаскиращи безпринципността.
Бойко Борисов поиска да обедини всичко, де що може - с акцент върху ПП и ДБ, под мотото „Заедно срещу Путин“. Стефан Янев („Български възход“, БВ) измишльоти „кабинет на супермалцинството“.
ДПС избели червените линии с призив за забрава на враждите. Срещу този отбор на компромиса застана другият, за който служебното правителство е по- малкото зло. ПП гръмко декларира, че планира дълъг живот, за никаква прегръдка с ГЕРБ и ДПС не може да иде реч.
Почти дословно същото казаха ДБ и БСП. Скандалджиите от „Възраждане“ са си добре в самотна вселена. Мандатите на ГЕРБ, ДПС и БВ не стигат 121, другият отбор е още по-далеч от числото. Така с много голяма вероятност се очертаха нови избори и служебни правителства.
Но има нещо по-важно от сухата разстановка. Политиците прекрасно схващат и него. То е, че независимо от победата ГЕРБ е безвъзвратно омаломощена. Няма ренесанс на ГЕРБ. Тече си „постГЕРБ“ период, в който тя е жизнена, но свита.
Партиите преразпределяш освободеното от нея пространство, а доминиращото обществено търсене е същото като през последните 3 години - кой да изгони Борисов. Той е тук, победи, ама мнозинството не го иска. Хората се озъртат за тоя, който ще го махне - след като ПП не свърши работата, бе наказана; след като ИТН не я свърши, а даже и провали ПП, направо бе унищожена.
Има разочарование от неприключеното изгонване, а не възвръщане към Борисов. Всичко това го знае прекрасно и той. Иначе вече щеше да пазарува депутати до 121, а не да предлага коалиция без личното му участие.
На тази база, под или успоредно с гръмките декларации, всеки играч си прави тънки сметки: Борисов е наясно, че шансовете отсрещният лагер да направи каква¬то и да е колаборация са минимални. Но „партията на стабилността“ не може директно да върне мандата. Освен това тя прави мили чупки пред западните държави, които наистина искат „евроатлантическо мнозинство“.
Ако тези държави успеят да натиснат ПП или ДБ за сътрудничество с ГЕРБ (а те натискат), това би било чутовен подарък - бликнала през 2020 г. енергията анти-Борисов ще капитулира; по стар тертип приласканият враг ще бъде убит.
Тогава вече мачът наистина ще е спечелен от Борисов. Затова си струва да опита. Тъй или иначе мандатът на ГЕРБ ще се провали, но ако отиде при Янев, може и да се появят шансове. Защо да не опита, след като пари ще идват по плана за възстановяване? А и местни избори се задават, заради което е добре да държи централната власт.
Самият Янев е като актьор в дълга пиеса. Не му се правеше партия, но я направи, след три месеца тя проби в парламента. Бюлетините все още не бяха преброени, когато той се постара да не бъде преварен: „Готов съм на сътрудничество с всеки!“ От самолет личи, че ролята му е да събере несъбираеми парчета в опит да се разблокира политическият процес.
Същата роля изигра и ПП миналата есен, само че изключвайки Борисов. Янев - включвайки го.
Имат ли сценаристи тия пиеси, ако да - един и същ ли е, или тук театърът е самодеен - отговорите публиката не ще узнае. Но е добре да си задава въпроси върху някои очевидности.
За ДПС е известно - обича да лови в мътна вода. Експертен кабинет, на спасението, на малцинството— - това е най-прекрасната среда за нея.
„Възраждане” мечтае Путин да си връща изконни земи, България също да си връща, а самите българи да бъдат идиоти, които харесват това. Но вотът не даде оптимизъм в тази посока. Затова „Възраждане” ще чака да узреят.
На БСП задачата е да спаси Кориелия Нинова. Понеже отдавна партията е Нинова. Всичко друго е на втори план.
Най-интересно е положението с ПП иДБ. Те са един дух в две тела, едновременно партньори и конкуренти. Резултатите им на 2 октомври бяха премного интересни. ПП загуби вота, регистрира голям отлив, но в никакъв случай не и статута на контрапункт на ГЕРБ.
ДБ пък стори нещо, почти уникално за управляваща формация - увеличи реалните гласове (правила го е само ГЕРБ през 2017 г. спрямо 2014- а). Ако двете формации спазят обещанията и не влязат в колаборация с Борисов, имат всички шансове на следващите избори да бъдат субект, който ще извиси ръст доста над ГЕРБ.
В следващите месеци те няма да спорят по тежки решения като оръжие за Украйна или пари за пътища. Няма какво да ги изхабява. Кирил Петков, предполага се, вече ще е по-опитен, за да не прави грешки от привързаност. ДБ, окуражена от резултата си, вероятно ще изостави нелепата идея за обединение. И в крайна сметка ще потърсят по-широк електорат, вместо да се затварят в един. Ако бъдат разумни, реката ще им донесе добри води. Търсенето, да повторя, е кой да смени Борисов.
А след толкова много безпринципност и погазени обещания през годините отказ от сътрудничество с ГЕРБ. Въпреки изкушенията би се оценил от хората. Разбира се, въпросът с кого да докарат 121 ще е отворен. Но все пак БСП ще е на линия. А и партийното инженерство може да роди нещо ново» за което не се налагат чак такива грозни компромиси.
В момента страшно много кръгове натискат за редовно управление на всяка цена. Обикалят телевизиите, пророкуват мор, ако не се състави то. Не притискат БСП, чиито депутати са достатъчни за широка коалиция; притискат конкретно ПП или ДБ.
Затова в тази игричка, макар да има всякакви мотиви (стабилност, сигурност, усвояване на европейски пари, кариерно уреждане, просто власт... ), личат най-вече мераците на ГЕРБ -да бъде препрана след брак с българите, които я смятат за петно. Най-сигурното следствие от нов исторически компромис е точно такова препиране!
Обратно, морът никак не е сигурен.
Все пак България ще си има институции. Служебното правителство си е правителство... Радев си има недостатъци, но Борисов ли е за предпочитане? Най-накрая следва да забележим, че доста отдавна живеем със заплахата от най-лошата зима, която предстои. А тя, слава Богу, не се оказва такава. Страхът - универсалната валута, с която политическото статукво търгува оцеляването си.
Анализът е назаем от „Сега”, заглавието е на Narod.bg
