След като оставихме проклетата 2021-ва година в канализацията на историята, мисля си, че целият народ въздъхна от облекчение. Дори и феновете на ГЕРБ и Борисов, защото изминалите 12 месеца за тях бях като водна пързалка, която ги води в бездната на пълната забрава. Вероятно заради това за първи път видях много хора, които обикновено стоят далече от политиката, да чакат речта на президента Румен Радев.
След такова влакче на ужасите мнозина чакаха няколко окуражителни думи, някакво сериозни политическо обобщение, което да свали напрежението и да покаже, че всички скандали, драми, парламентарни двубои, избори, битки и интриги все пак са довели България до някакъв по-нормален ръкав на времето.
Смятам, че Радев добре осъзнаваше това. Той можеше да превърне речта си в мрачно проклятие за изминалото време, в драматично есе за мрака, от който излизаме, но подходи съвсем различно - опита да очертае някакво различно бъдеще ,да даде капка оптимизъм на един народ, който влезе в капана на безкрайните избори с тихата надежда за нещо различно, за някаква светлинка в края на тунела, която да подскаже, че цялото това време не е било преливане от пусто в празно, а е имало политически, обществен и морален смисъл.
Винаги съм имал чувството, че колективната членска маса на ГЕРБ минути преди настъпването на новата година изтрезнява, зарязва скъпите уискита и мезета и започва да сумти пред телевизора, като види държавния глава. Тази година пак имаше такива реакции, дори видях, че музата на Недялко Недялков също се е събудила и е написала психеделично стихотворение с много многоточия, посветено на мрънкането, че Румен Радев разделял нацията, която искала да се наслади на баницата в празничната нощ.
Три парламентарни избора, президентски избор в два тура - това беше мрачният пейзаж на 2021 година и като добавим ковид кризата, всичко заприлича на произведение на Стивън Кинг, което обаче не иска да свършва и се точи бавно и мрачно към кошмарната вечност. Вероятно заради това са създадени празниците - те трябва да бележат някакви емоционални и морални граници в нашата душевност, за да ни заредят с усещането, че времето не е замръзнало на едно място, а светът се развива.
Може би точно заради това си дължим опит за поглед към това, което ни предстои, защото 2021-а година беше като кехлибар, в който политиката стоеше като замръзнало насекомо. Но сега вече имаме ново правителство и хората чакат конкретни резултати и някакво движение в заблатената обществена среда. И след 12-годишна будна кома на ГЕРБ наистина ни очакват интересни събития и времена.
Това ще бъде тежка политическа битка с ГЕРБ, защото те са като притихнала змия, която ще се опита да разруши всяка нормална и смислена идея.
Не знам дали ще успеят, но знам, че хората ще чакат да видят Бюджет с различна философия - не просто дежурното раздаване на пари в кризисно време, а залагането на конкретни реформи, с които страната да се отлепи от мрачното безвремие на ГЕРБ. Борисов съвсем няма да бъде конструктивна опозиция, както се кле в началото на Народното събрание.
От партията му са навлезли в някакъв сектантски ступор и все още не искат да признаят и отказват да видят, че хората не ги искат. С други думи бюджетът ще е първото голямо изпитание на новата коалиция и на нейната способност да чува хората и да им даде необходимата глътка въздух в мрачно време.
Още в края на предишната кошмарна година обаче се видя кой ще е основният проблем, пред който ще се изправи управляващото мнозинство - а именно Иван Гешев и начинът, по който той е превърнал прокуратурата в инструмент за политическото си оцеляване. Всички пиар скандали и пиратки, като викането на Бойко Рашков като свидетел, ясно демонстрира това.
Всъщност именно битката за промяната на прокуратурата е една от най-силните спойки на новото мнозинство, защото в управлението влязоха партии, които ясно са заявили, че Гешев няма никакви основания да бъде повече главен прокурор на страната.
Тепърва предстои голям парламентарен труд за реформирането на държавното обвинение, защото всички вече осъзнаха, че битката не е с личността на прокурора, а за целия модел на обвинението. Именно това ще е най-голямото изпитание за следващата година, защото това ще бъде изтощителна позиционна война и то с човек, който се е запънал страховито и има ресурсите постоянно да пуска медийни бомби.
Смъртоносната въртележка от избори бързо заличи опитите на естетическо противопоставяне на партии като „Демократична България“ срещу БСП и през 2022 година ще трябва да видим тази реформа осъществена. Именно по нея ще бъде оценявана коалицията.
Голямо изпитание, което вече се кълби на хоризонта, е повишаването на геополитическото напрежение около Украйна и опитите България да бъде превърната в своеобразен плацдарм. Вече се видя на практика, че в Правителството има различни мнения.
Александър Симов, „Галерия“
