След като получат статут в ЕС, „младоженците” изчезват в Германия
Бракове се сключват за вечността. Или на ужким. Има българки, които чрез фиктивен брак осигуряват на чужденци входна виза за ЕС. От такава сделка се печелят доста пари – по 7000 евро, пише в свое разследване Deutsche Welle.
През 1996 година 3% от семейните двойки в Германия са билиот различни националности. През 2017 година те са вече 7%. Любовта е събралаголяма част от тях, но не всички.
Браковете с цел получаване на разрешително за престой в Германия са все по-чест феномен. Не само германци и германки се включват в тази схема за печелене на пари, но и граждани на Европейския съюз – често българки и гъркини.
Най-често подобни фиктивни бракове сключват граждани наКитай, Пакистан, Виетнам, Индия и други азиатски държави. Германските властизнаят, че броят на действително сключените фиктивни бракове е значителнопо-голям от разкритите: много от тях изобщо не попадат в полезрението наслужбите заради липса на достатъчно информация и опит.
Германската криминална полиция смята фиктивните бракове за „значим метод“, използван от трафикантите на хора. През 2018 година е отчетен ръст на разкритите криминални бракове с близо 84%.
През февруари тази година пред съда в Щутгарт бяха изправенитрафиканти и посредници от Индия и Германия. Те са били задържани през май2019-а в различни градове на провинциите Баден-Вюртемберг и Саарланд.
Обвиняемите са организирали най-малко 39 нелегалнибракосъчетания в периода юни 2014 – май 2019 година. Основно между мъже от Индияи Пакистан и жени от България и Гърция.
„Нелегалната печалба от всеки подобен брак възлиза на около 25 000 евро“, пояснява представител на полицията в Щутгарт. Участващите в схемата граждани на ЕС, повечето от които са жени, също извличат печалби. По данни на разследващите, те получавали до 7 000 евро за сключване на фиктивен брак.
„Сделката“ се е осъществявала по следния начин: мъжете сапътували основно с туристически визи до Кипър и Дания, там са се срещали сфиктивните си съпруги, а след сключването на брака, пътищата им са серазделяли. Жените се прибирали в родните си държави, а мъжете заминавали заГермания. Посредниците са им осигурявали фиктивни договори за наем, които санеобходими за получаване на разрешително за престой във федералната република.
Балканските държави, Кипър, Ирландия, Белгия и Дания санай-подходящи за сключване на подобни бракове, тъй като там не се извършващателна проверка на младоженците. Особено Дания има славата на „рай занелегалните бракове“, тъй като административните изисквания там са най-малко,пише агенция ДПА. Затова от няколко месеца насам правителството на страната сеопитва да въведе по-сериозни проверки на браковете между чужденци.
Два вида схеми
Служителите на администрацията в Германия са обучени даследят за подозрителни случаи, но организаторите на престъпни схеми честоуспяват да избегнат подобни пречки. Седмичникът „Ди Цайт“ разказва за работатана една служителка в Бюрото за чужденците, запазвайки анонимността й.
Задачата й е да преценява дали бъдещите брачни партньори неса водени от користни мотиви. Служителката разказва за два вида фиктивнибракове – в първия случай става дума за нещо като „търговско споразумение“, вкоето и двете страни са водени от користна цел – лично обогатяване. Във вторияслучай – единият партньор е мотивиран от парите, които ще получи, а другиятнаивно вярва, че сключва брак по любов.
Възникне ли съмнение за участие в някаква подобна схема,германските институции канят на разговор съмнителните двойки. В случай, че женихътсе намира още в чужбина, събеседването с него се провежда в германскотопосолство на страната, в която се намира.
Почти като разпит
Разговорът твърде често прилича на разпит. Задават сенай-разнообразни въпроси, например: Къде и как точно е било направенопредложението за брак – в чат по интернет или в ресторант? Колко гости е ималона сватбата? Какво се вижда от прозореца на банята в апартамента на жената?После отговорите на двамата партньори се сверяват.
Най-нахалните дори не се опитват да скрият, че нямат ипонятие. Те вадят листче, на което са си записали отговорите на подобнивъпроси. Други пък внезапно молят да отидат до тоалетната, при което взиматсмартфона със себе си. Това няма как да им бъде забранено, но неизменноподсилва съмненията на проверяващите.
Според адвоката Кадир Катран, има обаче и много германскисемейства, които биха се провалили на този тест. Особено ако са миналидесетилетия от сключването на брака. Но ако хората са се оженили скоро, битрябвало да се очаква, че ще си спомнят.
