Десетки хиляди участваха в протеста на 2 септември - един от най-големите през последните години. Размерът му изглежда не бе достатъчен, за да убеди Бойко Борисов, че трябва да си тръгне веднага. Но бе напълно достатъчен, за да му покаже, че оставането на власт ще го превърне в мразена фигура за мнозинството от хората и ще навреди сериозно на партията му.
Атмосферата на протеста беше наситена с очакване за някаква развръзка. Имаше и участници, които търсеха ескалация и насилие - привърженици на партия „Възраждане” сутринта и агитки (платени или не) вечерта. Сблъсъците с полицията, които тези действащи лица целяха, разбираемо ангажираха голяма част от вниманието на медиите. При това тези изолирани инциденти не бяха опасни за властта, а по-скоро ѝ помогнаха: дадоха ѝ възможност да опита да вкара всички протестиращи под един общ, негативен знаменател. Но пък и тези инциденти не бяха достатъчни, за да дискредитират протеста в неговата цялост. На всичко отгоре самата полиция също извърши спорни действия: бити се оказаха и мирни протестиращи, и журналисти.
Накратко: „Великото народно въстание" не събори властта, но тя се оказа въвлечена в ескалираща обществена конфронтация, в метафорична „война”, която не може да спечели. През следващия месец управляващите ще бъдат ангажирани в маневри и военни упражнения, които са безсмислени и от които само ще губят доверие и репутация. Ето четирите основни „операции":
1. Операция „Велико народно събрание"
Лидер по безсмисленост е опитът за свикване на ВНС. ГЕРБ, „Патриотите" и „Воля” в крайна сметка събраха необходимите 120 гласа за внасяне на „проект за конституция”. Това е уж „подобрен” вариант на срамния текст, който беше разпространен по-рано. Само че новата версия рискува съдържателно да е още по-излагаща, защото ще съдържа и преамбюл, писан от ВМРО. Но може би този текст изобщо не си струва да бъде четен, защото БСП и ДПС вече заявиха, че няма да подкрепят ВНС. А по този начин изчезна възможността за нужните 160 гласа. Ако пък ГЕРБ се надяват да „купят” гласове от БСП, това би било още по-срамно: нова конституция не се прави с подобни шашми.
Това, което наистина обезсмисля операция ВНС, не са липсващите 160 гласа, а фактът, че ГЕРБ не знаят какво искат да променят в конституцията. Те дори си признаха, че предложенията им са просто „покана за дебат”. Всъщност обаче този дебат би дал карт бланш на едно ВНС да приеме всякаква конституция. Тоест, с опортюнистичната цел да останат на власт ГЕРБ са склонни да жертват конституцията, без да са убедени, че нещата, които предлагат, изобщо са нужни.
Като добавим предложенията от партньорите им - образователен ценз, задължителна казарма, разширени президентски правомощия и т.н., картината става още по-абсурдна. Фантазмите на политици с критично ниско доверие започват да намират път към основния закон. Безсмислието става опасно.
2. Операция „Референдум"
За да си осигури подкрепата на ВМРО, ГЕРБ подписа „споразумение” за провеждане на референдум (заедно с изборите за ВНС) за изборен образователен ценз и задължителна казарма. Вторият въпрос е просто политическа глупост, докато първият - за образователния ценз - е нарушение на фундаментални конституционни принципи. Според българската конституция, според Европейската конвенция за правата на човека и според Хартата на основните права на ЕС, правото на глас не може да бъде ограничавано на база образование.
Със „споразумението” си ГЕРБ нарушават нашето законодателство, а и нормите (задължителни за България) на ЕС, Съвета на Европа и ОССЕ. Самата идея за подкрепа на такъв референдум е политическо падение за партия, претендираща, че води българите към европейско развитие.
3. Операция „Пази Гешев на всяка цена"
ГЕРБ пазят Гешев, а Гешев пази ГЕРБ и Борисов. Това е военната операция, която в максимална степен дискредитира управляващите. Протестите бяха стартирани заради корупционни въпроси: за изчезналите от хазната 700 милиона и облажилите се покрай тях на политическия връх; за изтеклите записи на премиера за разправа с политици; за шкафчето в Бояна; за къщата в Барселона; за пристанището и ТЕЦ-а във Варна; „Росенец” и т.н. Вместо убедителни действия по тези въпроси, българската прокуратура влезе на обиск в президентството и се цели все в неудобните за властта. А ГЕРБ предлагат нова конституция, в която уредбата на прокуратурата и титулярът ѝ просто ще бъдат бетонирани. Интересно е, че привържениците на ГЕРБ не искат от ръководството на своята партия бързи и убедителни отговори на тези въпроси. А в крайна сметка само такива отговори могат трайно да реабилитират Борисов и да дадат добра политическа перспектива за партията му. Липсата на такъв натиск от привържениците на Борисов показва, че самите те се страхуват от отговорите на тези въпроси.
4. Операция „Дистанциране от ДПС"
Колкото повече ГЕРБ се „дистанцира” от ДПС, толкова повече става ясно, че двете партии са сиамски близнаци. Оставките на трима ключови министри заради „връзки с ДПС” бяха пример за доказателство на връзка чрез нейното отрицание. ДПС подсили този ефект с позицията си. Движението не подкрепя искането за ВНС и иска оставката на Борисов, но услужливо я обвърза с оставката на Румен Радев. Тоест, Борисов може да не бърза със собствената си оставка. А ДПС иска оставката на Радев, защото Радев иска оставката на Гешев. ДПС пък пази Гешев, за което на Движението му е нужен Борисов. Тези ориенталски хитрини може и да минат за висша политика, но вече са прозрачни за всички.
За едно нещо обаче ДПС бяха прави. Някакъв изход от ситуацията е оставка на Борисов и сформиране на нещо като „експертен” кабинет. За ДПС е важно политическото мнозинство в парламента да продължи да дърпа конците в държавата. Така и Борисов би си осигурил достатъчна политическа протекция при оттегляне от премиерския пост. Вариация на този план би могла да дойде и от президента Радев.
Той може да предложи на Борисов да договорят служебен премиер, срещу което парламентът да приеме законодателство за нужните бюджетни буфери по време на служебното управление. Но тъй като конфронтацията между Борисов и Радев е твърде голяма, остава вариантът, предложен от ДПС: експертно правителство.
Поне за месец обаче Борисов и ГЕРБ ще провеждат гореспоменатите четири операции с опортюнистичната надежда, че нещата ще се оправят сами: протестите просто ще изчезнат, а хората ще забравят за какво са протестирали. Но това няма да се случи и с нова сила обществото ще се върне към централните въпроси - за оставките на Борисов и Гешев.
Коментарът на политолога Даниел Смилов е публикуван в последния брой на в. "Минаха години", препечатваме го без редакторска намеса
