Глобалната олигархия се възпроизвежда през банките, правителствата и хомосексуализма

Поводът да се върна към любимата френска тема е едно скорошно откровение на новия премиер на Петата република Габриел Атал, лъскав 34-годишен „педал“, който в прав текст заяви, че е горд с факта, че неговата родина има за министър-председател хомосексуалист! Няма Шарлеман, Бастилия, Бонапарт, генерал Дьо Гол, няма ги Юго, Балзак, Мопасан, Шатобриан, Ролан, Зола, няма го Пастьор, няма ги импресионистите и скулптура Роден, нито Едит Пиаф, Далида и Жо Дасен, даже ги няма Бриджит Бардо, Ален Делон и Жан Габен, Мишел Платини и Зинедин Зидан... Да продължавам ли?

Признавам си, че и аз съм побъркан от новата диктатура и затова побързах да направя справка за евентуален „състав на престъпление“ в понятието „педал“. Все пак нямам право да подвеждам издателя, нали така? Освен невинните в подобен случай кавички намерих алиби в брилянтния френски език и великото кино на Луи дьо Фюнес, Жан Габен, Ив Монтан, Катрин Деньов, Белмондо, Бурвил, Депардийо, Рено и т.н. до края на света. Конкретно: през 1996-та, когато мосю Габриел Атал е бил 7-годишен, по екраните излезе великолепната комедия „Pedale douce”, чието заглавие в буквален превод означава „Сладък педал“. У нас лентата с неотразимата и досега Фани Ардан мина под заглавие „Почти обратен“. Отлично попадение на преводача или редактора! Дълго обяснение, но сега живеем в „кристалната нощ“ ала Третия райх през 1938-ма срещу всяка неудобна мисъл или фраза срещу песнопойката с „ценностите“...

И така – как се получи, че Блатото погълна Бастилията? И тъй като сме на кино-вълна да направим светкавична разходка из Париж ала Уди Алън. Средището на гей-общността се намира в сърцето на митичния квартал „Льо Маре“, в превод – блатото, на минути под символа на Революцията от 1789-та, където децата на хомосексуалната любов се разполагаха много преди да се превърнат в законодатели на постмодерната култура.

Спомням си, че при първото си посещение в Париж през втората половина на 80-те години на миналия век бях истински впечатлен от картините на горещата „мъжка дружба“, която днес е правило, а не изключение. По онова време обаче „педалите“ не парадираха със своята „уникалност“, а кротко си пиеха питието, докато чакат разпределението за през нощта.

И още малко ретро-пикантерия. В онзи период, не си спомням точно при кое от посещенията ми в най-прекрасния град на света (дали и днес е така?), случайно станах свидетел как линейки и полицейски коли разгребват кървавия мизансцен на поредната смъртоносна гей-драма в скъпите апартаменти на островчето „Сен Луи“ между катедралата „Нотр Дам“ и Бастилията...

Селекция по прашки

Да се върнем обаче към гордостта на премиера Атал, чиято достойна фамилия по случайност се римува с „педал“ и – хайде да си позволя малко вулгарност – „анал”. Този манекен на евро-атлантическата селекция по ноти сякаш е излязъл от учебник за политкоректни „зелени еуглени“ на два крака. И още как! Преценете сами – роден е малко преди падането на Берлинската стена през 1989-та и по тази причина за него Втората световна война вероятно изглежда като Троянската, а генерал Шарл Дьо Гол – нещо като вожд на галите от Римската епоха. Хирошима и Виетнам са мъгла, а френските колонии с милиони жертви в Африка и Азия – удобна тишина...

По-нататък Системата го качва на върха на Матрицата чрез обучение в едно от най-елитните учебни заведение, наречено „Сианс по“, тоест – Институт за политически изследвания. Следва главоломна партийна и държавна кариера и... уж изконсумирана „мъжка любов“ с назначения от самия него за нов външен министър на Франция Стефан Сежурне, който от своя страна е близък до президента Макрон, той пък „женен“ за своята „класна ръководителка“ Брижит, по-стара от него с четвърт век!

Откъдето и да го погледнеш, древногръцки сюжет с кръвосмесителна любов ала Еврипид. Всъщност всичко е далеч по-прозаично и се обяснява с особената (някои ще я нарекат извратената) природа на съвременните евро-атлантически патриции от котилото на Ротшилд, Сорос и Давос и техните университети и НПО-та.

Проследете логическата верига и изхвърлете телевизора или го дръжте само на кино и спортни канали, може и музикални, защото другото е залъгалка с маниста за аборигени от Новия свят. Президентчето Макрон е кадър на банка „Ротшилд“, акционер може би зад кадър или чрез мъгляви регистрации заедно с братовчедите от клана Рокфелер във Федералния резерв на САЩ, който печата доларите на света.

А чрез това ядрено оръжие без ограничение ФЕД командва централни банки, правителства, ООН, Световната банка, МВФ, ЕС, НАТО, Ватикана, МОК, ЮНЕСКО, Международния съд и каквото ви дойде на акъла от този порядък. Оттам следват кризи, майдани, войни, санкции, епидемии, инфлация, миграция, зелена фалшификация и в крайна сметка – пълзяща евтаназия на излишната популация.

И за разведряване на обстановката – със Сежурне или с друг от тази „резба“, но новият премиер на Франция ще се нареди до колегата си от Люксембург Ксавие Бетел, чиято половинка в костюм и бицепси - Готие Дестне, неотдавна цъфна на милата обща снимка на съпругите на министър-председателите от ЕС. Вярно, не съм наясно кой в каква роля е в двойката, но важното е, че имаме тържество на идентичността, различността и... извратеността. Селекция по ноти или по прашки?!

Откъдето и да се погледне – Времеунищожение! Без убежище и с много унижение за човешкото поколение. Световната сатанинска секта прокламира победа чрез френския премиер Атал. Глобалната Олигархия се възпроизвежда чрез банките, правителствата и хомосексуализма, като същевременно използва кървавия дивидент от кризите, епидемиите и войните, които провокира. Докъде стигнахме, след като някои от най-важните военни ръководители на САЩ, НАТО, Германия са публично обявени членове на ЛГБТ-общността, а към тази партия се числи даже премиерът на уж православна и консервативна Сърбия Ана Бърнабич, ощастливена с партньор/ка на име Милица, с която вече имат и първороден наследник?!

И в този случай стигаме до образцов кариерен алгоритъм – „правилно образование“ в САЩ и Великобритания, работа в наднационални структури и... готовност за санкции срещу Русия. Май чрез този прозрачен номер президентът Вучич бави топката пред „началниците“?

С две думи – навързани са като свински черва. Парите назначават ЛГБТ-моделите, а те лансират още от същата каста с дамски прашки и мъжки страсти в обратен ракурс. Блатото наистина погълна и Бастилията, и Капитолията, и на Академика аудиторията. Забележете организмите унисекс в София...   

Имената на гордостта

Във всички епохи хората и политиците са се отъждествявали с различни слогани-идеологеми. С имената на Гордостта. Често спекулативни, но като цяло продуктивни. Няколко примера. През лятото на 1963-та тогавашният президент на САЩ Джон Кенеди изрича оттатък Берлинската стена знаменитата фраза „Аз съм берлинчанин!“ по повод 15-тата годишнина от въздушния англо-американски мост за снабдяване на Западен Берлин след съветската блокада през 1948-ма. Пет месеца по-късно Дълбоката държава в САЩ показно застреля съпруга на Жаклин Бувие в Далас. По онова време бях дете, но още помня мрачно тържествения глас на говорителя от радио „София“.

По време на Отечествената война мнозина от съветските войници са тръгвали в атака с думите „Если погибну, считайте меня коммунистом!“. Необходим ли е превод? Вече в наши времена, след кървавия атентат на Джихада срещу редакцията на френския сатиричен седмичник „Шарли ебдо“ през януари 2015-та, се появи трагичният фолклор с меченца и цветенца под мотото „Аз съм Шарли!“. И така след всяка поредна отрязана глава на „неверник“, подразнил по някакъв начин идентификацията и адаптацията на миграцията.

И още малко в същата посока. Напоследък привържениците на Доналд Тръмп, чиято кристално чиста победа на изборите през 2020-та брутално бе отнета от корумпираната Система на „хиларитата“ и „хънтърите“ със специалното участие на ЦРУ, ФБР и продажната Темида ала Булгаристан, имат навика да размахват маски с лика на Стажанта. И това е заявка, нали!

Преди девет десетилетия легендарният български и световен антифашист Георги Димитров постига съкрушителна морална победа над надигащия се нацизъм, след като заявява по време на Лайпцигския процес през 1933-та, че е горд като българин, тъй като нашият народ е дал писменост и култура на славяните, докато германските аристократи са разговаряли на немски само с конете си. Официалният език на дворците е бил френският.

Вероятно усещате разликата в публичната лексика. За едни каузата е била Западен Берлин, за други комунизма срещу Хитлер, за трети Тръмп срещу Байдън, за поколения – Че Гевара и Джон Ленън, но за „макрончетата“ и „гейчетата“ наоколо е важно да си извадят на показ „бабофилията“ и „хомосексуалността“. По този начин обаче няма как да победят Русия, ако ще не с 55, а със 105 сателити ала нашенските безродни подлоги.

Нещо повече – с идиотското си отдалечаване от нормалната човещина, спусната свише, „политкоректните“ зорлем тикат половината планета в ръцете на Путин, който ясно казва на света, че Природата е само една с мъж и жена, с баща, майка и деца. С Бог и Семейство и без никакви 33 възможни пола. А всичко останало е от Сатаната, кацнал в Давос, за да наложи данък „Евтаназия“ върху излишната популация, замърсяваща територията на богоизбраните. А обречените аплодират своите палачи. Както винаги по Ян Хус с бедната старица от Кладата...

Георги Атанасов за „Уикенд”