Актьорът Георги Кадурин, който нашумя с ролята си на извратения женкар Казанова в театъра на Армията, има щуро семейство и странно чувство за хумор. Жена му Мариана Миланова, позната ни от сериала „Пътят на честта”, е сред най-атрактивните блондинки на сцената на Младежкия театър, но той я нарича с умиление „грозно джудже”.
Веднъж заради жена си Георги Кадурин седял час и половина заключен на балкона през зимата: „Не стига, че й бях направил кисело зеле, но щях да умра в сибриския студ. Понеже вратата не се заключва, помолих Мариана да я затвори отвътре, за да не й духа. Преточих зелето и чакам да ми отключи. Бре, тая жена я няма и няма! В апартамента е, но не влиза в хола. Почвам да чукам по стъклото, заболя ме кокалчето от чукане. За съжаление никой няма и отдолу пред блока. Обаче аз на балкона освен киселото зеле си държа ракията и туршията. Ям и пия. По едно време виждам някакво пране, откачам една кърпичка, увивам я около врата си, ама тя леко влажна. Минаха 20 минути и си мисля, че това е бялата смърт. Толкова яд ме хвана на тази блондинка. Викам си сигурно има някакво събрание на джуджетата и това е нарочно. Остава само да ми отвори, да ме залее с една кофа вода и пак да затвори. Всичко ми изтръпна. В това време минава едно момиченце едно долу. Реших, че дъщеря ми се връща. Викам Лора! То не било Лора. резил голям. Гледам един съсед, ама не му знам името. „А, вика, тя и моята веднъж ме затвори. Ей сега ще ти разкажа!”. Моля го да не ми разказва, а да звънне на вратата. Да, ама Мариана по принцип не отваря. След малко се появява, отключва ми и казва: Много се извинявам. Няма вече да правя така”, разказва патилата си Кадурин.
Това не е първи брак за актьора, а преди дни стана ясно, че има и син. До сега наследникът му не беше известен. Д-р Иван Кадурин сам обясни, че никога не е крил факта, че звездата от „Скъпи наследници” е негов татко, а двамата се разбират чудесно. Просто живее в чужбина и затова не го познават много в България. Д-р Иван Кадурин бе един от първите, честитили рождения ден на актьора, който стана на 65 години на 27 януари. На младини Кадурин се жени за непозната в публичното пространство жена, която му ражда син. Бракът обаче не продължава дълго и двамата се разделят. Иван продължава да вижда баща си, но по-рядко. Завършва биохимия в СУ „Св. Климент Охридски”, а след това и докторантура в университета Тюбиген, Германия. Мести се в Лондон, където става част от департамента по невронаука, физиология и фармакология в Юнивърси колидж.
Досега официално се знаеше, че Кадурин-старши има една дъщеря – Лора от Мариана Миланова. Двамата актьори са с голяма възрастова разлика и така когато се запознават, Георги вече има едно дете и развод зад гърба си.
Лесно се навил на втори брак? Толкова лесно, че когато отиват да се женят, дъщеря им Лора е на 2 години. Насилствени действия обаче не е имало.
„Бракът е в момента. Паралел между две връзки е безсмислено да се прави, и да се търсят прилики и разлики. Любовта между мъж и жена е само това, което ти се случва в момента. Тя няма минало време. Мъдрост в любовта също няма. Това е като вино с кисели краставички”, разсъждава сценичният Казанова.
Мариана признава, че за нея било любов от пръв поглед:
„Бях още на катерушките – в четвърти клас. С една приятелка отиваме в кино „Петър Берон” и гледаме филма „Фаталната запетая”. Жоро е първи или втори курс във ВИТИЗ и участва във филма. Толкова талантливо играеше с едни красиви огромни очи като плочи и къдравата коса, че аз казах: Искам да се омъжа за този батко!”.
След години с Гриша Островски правят представление в НДК и Мариана играе. Георги Кадурин като негов ученик отива да гледа и на купона след премиерата каза Мариана, че много я харесва. Даже я кани да участва в негова постановка, която правел. След една година се ражда Лора.
Георги става отговорен глава на семейство и трябва да се справя с безпаричието. За да оцелеят, роденият през 1955 г. в Якоруда актьор прави и невъзможното. Баща му, проф. Иван Кадурин е 25 години директор на Института по дървообработване в Пазарджик, но това не помага кой знае колко.
Най-страшно е в мутренските времена и ужасната Жан-Виденова зима. Свършва студа, идва пролетта и в къщата започват да летят огромни черни пеперуди. Помислили, че са молци. Мариана преровила гардеробите - няма нищо. Сетила се да бръкне в един шкаф и вътре се чул тътен – черно от пеперуди, пашкули, построили си цял град. Причината – пакет забравено царевично брашно, който Мариана скрила даже от себе си. За в краен случай, ако стане нещо, да не умрат от глад.
„Водим Лора в супермаркет да й купим банан. Тя обаче казва: „Не, няма да ям!”. Продавачката се прекръсти. С Жоро си го разделихме и го изядохме сами”, разказва умната блондинка и продължава: „Била съм тъпо дете - исках да ставам артистка. В детската градина трябваше да направим една приказка и аз като всяко момиченце исках да играя ролята на принцесата. Обаче не! Дадоха ми ролята на жабата, защото от малка съм с голяма уста. Сега дават маса пари за големи усти, но по времето на соца това се смяташе за грозно. Татко казваше: „Затвори я тая голяма уста, бе! Устата на детето трябва да е като с паричка изрязана!”. Беше ме срам наистина – и жаба. Прибирам се вкъщи, плача, а мама казва: „Е, какво толкова пък? Научи си репликите само. Че то какво ти липсва – външност ли, акъл ли, не се излагай!”. Но докато играех понеже толкова плачех, всички гледаха в мен, а не към принцесата и аз си казах, че и жаба е добре”.
За да стане актриса обаче я импулсира Радой Ралин: „В 9-и клас бях културно масовик и трябваше да организирам среща с известна личност. Реших да е с Радой. Намерих му адреса, взех автобуса, слизам на Плиска. Влизам в блока отсреща, звъня на третия етаж вдясно, той излиза и ме кани: „О, госпожице млада, какво ви води насам? А вътре Борис Христов, Милчо Левиев, Константин Павлов. Те се събираха всеки следобед на чай. Представи ме: „Ето вижте тази млада дама!”. Попитаха ме с какво ще се занимавам в бъдеще и Радой извади от чекмеджето на бюрото си една много хубава притча, посветена на Милчо Левиев, която никой не искал да публикува. Прочетох я. Много ме харесаха. „Абе ти защо не кандидатстваш във ВИТИЗ?”. Така започнах да ходя много често у Радой в 5 часа и за приемните изпити Константин Павлов ми даде едно интересно стихотворение „Интервю в утробата на кита”. Второто, с което се явих беше забраненото на Радой и естествено ме скъсаха. На другата година обаче ме приеха в класа на великолепната тройка Николай Люцканов, Маргарита Младенова и Здравко Митков”.
Когато Георги Кадурин беше директор на Младежкия театър „Николай Бинев” Мариана се молела да не го избират повече, та да имат повече време да са заедно. В „Пътят на честта“ тя се превъплъщава майсторски в ролята на бившата митничарка и настояща бизнес дама Мария Станкова. Покрай снимките се е случвало да става в 4 часа сутринта. „Снимането на сериал е доста тежко и е като своеобразна школа за актьора, защото развива неговия рефлекс и сетива“, споделя Мариана.
И тя също като останалите си направила видеозапис за кастинга, вкъщи. Заснема го съпругът й Жоро. Прототипът на героинята й, която обича да живее в лукс, е на реално съществуваща личност. Георги, който навремето я пленява с невероятното си чувство за хумор и бърз ум, не спира да й се възхищава: „Мариана така ме промени, че всеки ден продължава. Не съм царя на зодиите, но тя е Близнаци. Влиза в тази врата и е една. След малко се връща и вече е друга. Значи аз живея с две жени. Най-малко. Ама в буквалния смисъл. Отначало трудно се борех с тази полифония на нейните настроения, но сега това ме забавлява. Не можем да се скараме сериозно, защото аз обезценявам всяка нейна негативност. Иначе съм сангвиничен тип и истерик. Професията, с която слаба богу се занимаваме още активно, взима всичките тези енергии и има къде да ги разтовариш, особено на театрална сцена”.
Георги Кадурин обича да си ходи на къщата в Якоруда. Там се превръща в дете. Той е страхотен кулинар и готви за всички празници. Купил си е какви ли не гърнета, а най-любимото ястие, което може да готви, е чомлек. Носи аристократизма и патриархалността на рода.Там си има няколко местни приятели от детството и не дай си Боже да ви срещне в София и да ви заговори на местния диалект. Но това е друга много смешна история...
