Интернет дава допълнителна известност на генерал Мутафчийски. Началникът на Национална оперативен щаб стана едно от най-обсъжданите лица държавата, появявайки се всяка сутрин в ефир, за да информира за актуалната обстановка свързана с епидемията от коронавирус.
Малциназнаят че е роден на 20 август 1964 година в град Дупница
Увлича се отмедицината още на 5 годишна възраст, защото си чупи ръката. Когато отива да муе наместят и гипсират, въпреки болката,той е искрено възхитен от лекаря, иосъзнава, че медиците помагат истински на хората.
Още като студент става стипендиант на Министерствотона отбраната и се сблъсква с военната медицина. Осъзнава, че за да помогнеш натялото на човек, трябва да познаваш и душата му, затова изкарвай курсове по психология.
След дипломирането си през 1990 годинапостъпва във ВМА за курс по вътрешни болести, после печели конкурс заспециализация и остава три години в Клиниката по обща хирургия. През 1996година отива в Бургас.Там още с пристигането го чака бойното му кръщене вхирургията. Пътува с часове и на зазоряваневлиза в болницата, за да се представи. Вкарват го веднага на визитация, къдетосе обсъжда неясен случай. Всеки трябва да го прегледа и да си каже мнението.Идва ред на новака и той казва;"Има перитонит и трябва да се оперираведнага.". „Щом трябва, оперирай го", отговарят бургаските началници и Мутафчийски от вратата се озова воперационната, под зорките очи на целияекип. След интервенцията дочул: „Това момче не се е губило времето в София”.
От началотона кариерата, колегите му забелязват, че той има точна ръка и бистър ум иименно това му помага да придобие специални умения в коремната,чернодробно-панкреатичната, лапароскопската спешна хирургия чернодробнататрансплантация.
През 1998 година оглавява спешното отделение на ВМА с над 100 души персонал.
За първи път отива на военна мисия в бежанския лагер в Радуша, Македония, по време на Косовската криза. Генералът има зад гърба си военни мисии в Ирак и Афганистан и е първия медик доброволец по време на терористичния атентат в Сарафово, пише „Минаха години”.
