Ген. Любен Гоцев – между политиката и мафията. От срещи с папата, до бизнес със СИК, кой бе „бащата на мутрите”? (ЖИТЕЙСКИ ОЧЕРК)

Какъв човек бе покойният вече Любен Гоцев? Политик с връзки в мафията, бизнесмен с връзки в политиката или някаква странна симбиоза между мафия, политика и бизнес?!

Narod.bg се поразрови, за да разкрие истинското лице на митичния основател на кръга „Монтерей”, в който се събираха приятели и от трите сфери на влияние на Любен Гоцев.

„Какъв кръстник, боже мой?! Аз съм само един пенсионер, от когото нищо не зависи”. Така отговаряше Любен Гоцев на обвиненията, че е своеобразен кръстник на родната олигархия, зачената с куфарчетата на вездесъщата партия-столетница.

Миналият четвъртък, на 7 октомври, Гоцев си отиде половин година преди да навърши достолепните 91 години. В последните няколко години той почти не излизаше от дома си заради силни болки в краката. Официална причина за кончината му не се съобщава, припомня „Уикенд”.

Гоцев е митологизиран като ключовата фигура на българския преход, участвал в тайното раздаване на пари на червени фирми от 1985 до 1989 г., като създателя на групировките, като Човека в сянка. Самият той обаче винаги е гледал с насмешка на тези гръмки определения.

Така или иначе през последните години името му се оказа в центъра на грандиозно съдебно дело, наблюдавано от ЕС, развявано като пример за борбата на България с организираната престъпност, определяно като „съдебен процес с голяма обществена значимост”.

Грандиозната интрига, според която братя Маргини поръчали разстрела му, дълго време привличаше интереса на цяла България.

Заедно с него за поръчани бяха нарочени бизнесменът Никола Дамянов и контрабандистът на цигари Иван Тодоров-Доктора, отдавна покойници. Отлично запознати обаче твърдят, че цялата интрига е измислена от двама бивши високопоставени шефове от контраразузнаването, пише още „Уикенд“.

Любен Гоцев по онова време вече е прехвърлили 80-те и колкото и да скромничи, че е редови пенсионер, той е всепризнатият доайен на специалните служби в България и едва ли има по-информиран човек от него. А както е известно, информацията е власт.

Източниците ни обясняват, че целта на мнимия заговор е била да се наложи тотален контрол върху респектиращата личност на бившия шеф на външното разузнаване Любен Гоцев и неговите приятели от „Монтерей”, които небрежно твърдят, че са само приятелско-професионален кръг на бивши разузнавачи и дипломати.

Мнимата заплаха за покушението дава възможност да се подслушват легално телефоните на генерала и неговия близък кръг, подчертават запознати целта на „разработката”, в която са вкарани братята Маргини.

Освен това се е очаквало бившите разведки да се притеснят и да ограничат контактите помежду си. Сметките са били ветераните да бъдат изтласкат от сцената на активния политически живот, да се елиминират и без тях да се преразпредели голям властови ресурс.

Мисията обаче се оказва невъзможна. След продължил 5 години процес Върховният касационен съд окончателно оправда братя Маргини по обвиненията за подготвяното мнимо покушение. Това е видимата част. Чрез заведеното срещу тях дело задачата е изпълнена – легализирано е за известен период подслушването на телефоните и проследяването на контактите на Любен Гоцев и хората край него, допълват източниците ни.

По време на процеса Любен Гоцев и Никола Дамянов заявиха направо, че не им е известно защо братята, които не познават, ще поръчат убийството им.

Доктора бе разстрелян преди началото на съдебната одисея, така че нямаше думата. Цялото дело се крепеше върху показанията на защитения свидетел Велин Добрев – Вили Моториста. Любопитно е, че на 19 септември 2005 г. тогавашният главният секретар на МВР Бойко Борисов подава оставка, а същия ден е арестуван Велин Добрев, който с показанията си поставя началото на големия съдебен процес.

Приживе Любен Гоцев споделя, че е притеснен от факта, че някой иска да му отнеме живота. „Събота или неделя една вечер много късно дойдоха генералите Чобанов и Драшков и ми казаха, че се подготвя убийството ми, да се скрия 20-25 дни да не излизам от къщи. Откъде и защо - те мълчаха през цялото време. Не казаха нито „не”, нито „да”-  дали мафиотско, дали политическо убийство се е готвело… Започнах да си мисля кой може да ме мрази. И, естествено, в такива случаи почваш да си мислиш, че това са кръгове от другите политически сили. Без да назовавам имена.

Реших, че оттам нещо са ми вдигнали мерника. Останах вкъщи действително 20 дни. Първо не вярвах и сега не вярвам, че са ми подготвяли убийство, въпреки че се изкараха какви ли не подробности. Не излизах да вземам вестници.

Г-жа Гоцева купуваше вестниците. Но започнаха да идват приятели. След като не се показах един-два дни, започнаха да звънят”, цитира „Уикенд“.

Хора, които познават отблизо ген. Гоцев са категорични, че и той самият има немалък талант да създава около себе си мистериозност, която до известна степен го прави знаменитост. Каквото и да се говори обаче за него, колкото и да са противоположни мненията за неговата личност, той беше един от главните герои през десетилетията след промените.

Ген. Любен Гоцев има впечатляваща житейска и професионална биография. Ражда се на 3 март 1930 г. в един от крайните столични квартали. Родителите му не са имали възможност да се образоват, но са природно интелигентни. На 6 години майка му вече го е научила да чете и да смята.

На 9 септември 1944 г. става член на РМС. Сега може да се каже, че има нещо символично в това, но тогава едва ли е било така, все пак е бил едва на 14 години, момче, увлечено от всеобщата еуфория в работническия квартал.

След като завършва строителния техникум, мечтае да стане архитект, но не успява да се справи с изпита по рисуване. Затова пък страстта му към изкуството остава до края на живота му, както и любовта към книгите. Баща му се опитва да го насочи към училището за локомотивни машинисти, но в крайна сметка той не става нито архитект, нито железничар.

Любен Гоцев започва работа като чертожник, едно скучно занимание, но скоро се мести на съвсем различно място, което подхожда повече на лидерските му заложби  - става организационен работник в ДНСМ, тогавашната младежка организация.

През 1954 г. се жени за Ана Гоцева, която вече е студентка в Института по съобщения в Москва. По същото време Градският комитет на комунистическата партия в столицата търси младежи, които да следват дипломация в Москва. Любен Гоцев е сред късметлиите. В руската столица е избран за партиен секретар на студентската общност, припомни в своята публикация „Уикенд“.

Легендарният МГИМО му предлага познанства, някои от които остават приятелства за цял живот. Един от най-близките му хора от онези години е Алексей Лебедев, оцелял от концлагера Освиенцим, където попада като 3-4 годишно хлапе, заедно със семейството си.

Двамата стават големи приятели, а по-късно пътищата се пресичат отново -  в Ню Йорк, където и двамата са дипломати.

В МГИМО (Московски държавен институт по международни отношения) Любен Гоцев има знаменити преподаватели, светила със световна слава. Един от тези, които силно го впечатляват по негови думи, е акад. Евгений Тарле.

Този 80-годишен ерудит е историк с респектираща академична кариера, многократно канен да чете лекции в Сорбоната, автор на монографии за Наполеон и Талейран, които и до днес не спират да се преиздават в огромни тиражи, написани в популяризаторски стил, като при това имат и голяма научна стойност.

Казват дори, че Сталин препрочитал „Наполеон” с молив в ръка и според мълвата имал огромно желание Тарле да напише и негова биография, което големият историк деликатно отклонил. Гоцев има привилегията да слуша не само Тарле, но и проф. Капица, който е бил преводач на Сталин и Мао Дзедун, а в МГИМО чете лекции за Китай.

На 13 август 1960 г. московският възпитаник започва работа във Външно министерство в София. Първо е назначен в арабския отдел, но скоро го преместват в „Западна Европа, САЩ и Канада”. Гоцев става референт за Великобритания, като преди това, още като студент е бил на стаж в посолството в Лондон. През първите две години от неговата кариера външен министър е Карло Луканов, бащата на Андрей Луканов, с когото Гоцев е бил колега в МГИМО. След това министър става Иван Башев.

Държавна сигурност не пропуска да покани младия служител да се влее в редовете й. Любен Гоцев е привлечен към Първо главно управление на Държавна сигурност – външното разузнаване. През есента на 1962 г. е изпратен в „Школа особого назначения” - разузнавателната школа на КГБ в Подмосковието. Освен специалните предмети, там той изучава и френски език. На финала взема с отличен всички изпити в школата.

В разгара на Студената война заедно със съпругата си Ана и още съвсем малките момичета Румяна и Ирина, Гоцев се оказва дипломат в Ню Йорк. Съпругата му е напуснала работата си като инженер в завод „Ворошилов”, била е и научен сътрудник в Института по радиоелектроника по това време. В САЩ, разбира се, тя не може да работи.

Семейството пристига в Ню Йорк през август 1963 г. Любен Гоцев е назначен за трети съветник в Постоянното представителство към ООН.

Освен дипломат, той е и разузнавач в единствената тогава резидентура на България в САЩ – тази в Ню Йорк. Колегите му, по техни разкази след години, веднага са впечатлени от неговата интелигентност, от уникалното му умение да създава приятелства, от широките контакти, които бързо натрупва.

Описват го като чаровник, елегантен, високо образован, човек, който умее да предразполага към себе си. Все качества, които го отличават до края на живота му и може би са част от ореола му на пръв Кукловод в България. Разбира се, не липсват завистници, които след време ще клюкарстват, че той бил любимецът в мисията на тогавашния посланик Милко Тарабанов.

Вместо обичайните 3 години, мандатът на Гоцев е удължен на 5 години. Връща се в България през 1969 г. и става шеф на Трети отдел в Първо главно управление на ДС, който разузнава в САЩ и другите страни от НАТО.

Вторият му мандат в САЩ започва през 1971 г. Гоцев, вече майор, става резидент „Янев” под прикритието на първи съветник в Постоянното представителство на България в ООН. Сред колегите му тогава са бъдещият шеф на Научно-техническото разузнаване (НТР) Георги Манчев и неговият заместник в НТР – Любчо Михайлов.

През май 1974 г. Любен Гоцев, освен резидент в САЩ, става и зам.-началник на Първо главно управление, а през януари 1982 г. е вече зам.-министър на външните работи. Запознати си припомнят, че по това време се заселва със семейството си и в един от трите дипломатически блокове на ул. „Жолио Кюри”, където след години, точно срещу неговия вход, ще бъде прословутият ресторант „Монтерей”, по-късно сменил името си на „Мадера”, в който обикновено във вторник се събират колеги и приятели от дипломацията и разузнаването, четем още в „Уикенд“.

През 1983 г. Гоцев е освободен от разузнаването, понеже е решено, че не е правилно зам.-министър на външните работи да се занимава и с разузнаване. Награждават го с пистолет. Както се казва обаче, няма бивши разузнавачи.

Веднага след промените, в самия край на декември 1989 г. той става първи зам.-министър на вътрешните работи. Сам подчертава, че това става за „негова изненада”. Титуляр на поста преди това е Григор Шопов. Гоцев винаги е твърдял, че служебната каса, която той му предава, е празна. При положение, че Григор Шопов заема този пост с десетилетия, можем само да се фантазираме какво би могло да се съхранява в нея.

Години по-късно, когато тръгват приказките, че Любен Гоцев е сивият кардинал на българския преход, той ще каже: „Така се случи в моя живот, че минах и през двете ведомства - МВР и МВнР - разузнаването и дипломацията. Започнах от нулата и в едното стигнах до генерал, а в другото - до министър.

Няма друг с такава биография в БСП - нито Лилов, нито никой. Това е злоба - защо да е Любен Гоцев. Някои от приказките започнаха от БСП - например за изнасянето в чужбина на куфарчетата с пари”. А на въпроса той ли е пазителят на тайните на българския преход отсича лаконично: „Каквото знам, то си ми е в главата и си е моя работа”.

По инициатива на Любен Гоцев само два месеца след свалянето на Тодор Живков, през януари 1990 г., в МВР са поканени на среща група дисиденти, сред които Анжел Вагенщайн, Петър Берон, Марко Ганчев, Стефан Продев и други. Задачата е, както гласи официалната версия, е да се изяснят отношенията, да се види доколко МВР може да разчита на обществена подкрепа. Няма спор – Гоцев винаги е мислил стратегически.

През тези януарски дни на 1990 г. той е повишен и в звание – става генерал-майор и застава начело на работната група за реформи във вътрешното министерство. Държавна сигурност е трансформирана в Национална служба за защита на конституцията, като името след това е променено в Национална служба за сигурност. Първо главно и НТР стават Национална разузнавателна служба, трансформират се още „Затворите” и Националната следствена служба, преди това управления в структурата на ДС.

Следващата стъпка е прочистването на досиетата. Заповедта е подписана от Атанас Семерджиев, Стоян Савов и Нанка Серкеджиева. След това обаче и други шефове в МВР са се подписвали под документа, така че отговорността е „споделена”.

На 21 март 1990 г. БКП, която вече се е прекръстила на БСП, свиква пленум. Решението е Любен Гоцев да оглави предизборния щаб на партията за Велико народно събрание. Дни по-късно той пише рапорт да бъде освободен от МВР, а на негово място е назначен Красимир Саманджиев, близък приятел на Петър Младенов. В щаба са и Георги Пирински, Румен Сербезов, както и писателите Йордан Радичков и Анжел Вагенщайн.

Изборите за Велико народно събрание, както е известно, са спечелени от БСП и никой след това не отрича, че Любен Гоцев има огромна заслугата за това. Любопитно е, че няколко дни преди тях, на къс хартия генералът написва своето предположение за процентите, които ще спечелят партиите. Оказва се, че прогнозата му е абсолютно точна, а той самият става депутат в Седмото Велико народно събрание.

На 22 септември 1990 г. Андрей Луканов става премиер, а Любен Гоцев – външен министър. Последният му пост е посланик в Холандия. През 1992 г. вече позабравеният Стоян Ганев го отзовава и той наистина става пенсионер. Не съвсем обаче, понеже мълвата не спира да го свързва с едно или друго събитие, с един или друг кабинет.

Мълвата например твърди, че опитният дипломат е в основата на завръщането на Симеон II. Според конспиративните теории БСП след разрухата при Виденов и последвалото управление на Костов се нуждае от по-плавен преход, какъвто може да осигури величието в изгнание.

На коментарите, че той е довел Симеон, Гоцев скромно и с характерния си ироничен стил отговаря: „Много се връзва една такава работа - аз съм бил в Мадрид, познавам го и съм ченгето. Разбира се, че е пропаганда. Не може след като два милиона и повече са гласували за Симеон, да се каже, Гоцев го доведе. Просто е невероятно. Добре, аз съм го проагитирал и как така след година толкова хора му повярваха и гласуваха за него. Политиката на СДС го доведе. СДС се провали, загуби изборите и на тази вълна дойде Симеон. Това е - кратко и ясно, всичко останало са приказки”. Факт е обаче, че двамата се познават от години. Това признава и самият Любен Гоцев:

„Едно имигрантско семейство, което живее повече от 30-40 години в САЩ няколко пъти ми подсказа, че Симеон търси контакти с българи, с които може да разговаря. Като министър на външните работи пак ме попитаха - защо не идеш да го видиш, той може да те приеме. Казах - аз съм министър на България, как ще ходя да се виждам с бившия цар.

Минаха години, преди за първи път да се видим в Мадрид през 1997 г. Бях поканен там от Яков Джераси. Отначало - съмнения, колебания, но после приех. Беше интересно и пикантно. Разговорът беше възможно най-общ - как е в България, как живеят хората. Симеон не показа, че иска да бъде президент или премиер. Първата ни среща в Мадрид е била не повече от 40 минути. После сме се виждали още няколко пъти - когато идваше в България, винаги намираше начин - чрез Галя Дичева - да се видим.

Той пушеше лули. Подарих му една лула - той ми подари нещо друго. Такива дребни неща, чисто човешки. Не е имало политически разговори, амбиции: искам да се връщам, БСП да ми помогне.

Всичките ми срещи са били лични, не са свързани с партийни или други ангажименти”. За завръщането на Сакскобургготски, дипломатът казва, че не го е изненадало: „Не съм го очаквал, но не съм се изненадал, когато го избра българският народ.

Мислех, че той ще чака да се промени конституцията и ще иска да се върне направо като президент. Но ние и не сме говорили - той да ми каже: смятам да стана министър-председател, ти какво ще кажеш? Те, други са се занимавали с това. Предполагам, че ме сочат като човекът, върнал царя, за да уязвяват БСП. Ако бяха живи някои от старото ръководство, щяха да ги сочат тях, но понеже измряха Станко Тодоров, Петър Младенов, Димитър Стоянов, сочат мен. Аз останах и започнаха атаките срещу мен”. Според генерала Симеон не е спечелил, че става премиер, но „загуби, защото си потроши нервите”.

Ако е имало политик, към когото Любен Гоцев никога не е криел раздразнението си, то това безспорно е Иван Костов. Иначе изключително дипломатичният генерал, който винаги подчертава, че е не е нищо повече от обикновена част от българското общество и бивш фактор, публично заявява: „Костов да замълчи, за да не кажа това, което аз знам.” Причината да бъде толкова рязък е, реплика на Костов по повод номинацията на Бриго Аспарухов за съветник на президента: „И Любен Гоцев изпълзя от дупката”, изречена през 2005 г.

„Да не разправя, че съм излязъл от дупката. Това е лична обида. Ако продължи, ще изляза с факти, документи”- казва Гоцев.. До подобни разкрития обаче така и не се стига, но само може да се предполага какви са тези „факти и документи” в безспорно богатата архивна колекция на генерала.

Впрочем, в един момент той обяви, че е изгорил всички документи за Иван Костов, с които е разполагал. Иначе за ролята на Командира е категоричен, че „Костов е личност, която няма да бъде забравена в българската история. Рано или късно тези неща ще се успокоят и той ще се разглежда като човек, направил нещо за България. Грешката на СДС е, че се ограничиха много в отношенията си към народа, към българина, към държавата. Оттам започнаха проблемите на сините.

Не може една партия, управлявала 4 години, и сега да се опира върху три неща – ченгета, КГБ и ДС.

Само това въртят като счупена грамофонна плоча - ченгета, ченгета, ченгета... Вместо да си направят сериозен анализ защо стигнаха до това положение и какво трябва да се направи, те продължават да се блъскат помежду си.

Защо в СДС се притесняват от 7-8 души генерали, които при това са над 70-годишни. Ако една партия е сериозна, от нас ли ще се притеснява. Те се самооправдават непрекъснато с генералското движение, а то не съществува. Саморазпусна се. При това в движението участваха 140 души - Валери Петров, Леда Милева, Павел Матев, Иван Гранитски. Генералите бяхме само аз, Бриго Аспарухов, Митко Иванов, а той не е и генерал. Кой беше още - може би Владо Тодоров.”

Любен Гоцев си тръгва от държавната работа на 62 години. По-късно твърди, че се е отдръпнал и от разузнаването, а след това повече никой не го бил търсил за съвети.

„Старото поколение разузнавачи си отиде. Повечето са пенсионери и членуват в Асоциацията на разузнавачите, но никой не ги търси за нищо. Ако някой помага, е суперсекретно. Лично мен никой не ме кани, но и не бих приел такова предложение, защото минаха 20 години, откакто съм излязъл от службите. Сега да се връщам и да си въобразявам, че ще съм полезен – не. Официално погледнато разузнаването  работи, дава някакви резултати, за които държавата плаща. Има такава приказка – когато кралицата-майка се оплакала пред министъра на финансите на Великобритания, че разведката струва много скъпо, той й казал: „Мадам, ако искате да знаете, трябва да плащате!”. Информацията се плаща. Ако държавата даде повече пари и поиска отговорности, тогава и резултатите ще бъдат по-добри.”

Гоцев обаче не отрича, че е консултант в частния бизнес. Версията му как е попаднал в средите на банкерите и предприемачите скромно неглижира личните му заслуги: „Много приятели имам - поканиха ме да работим заедно вместо да седя в къщи с внуците. Така стана влизането ми в бизнеса. Участвах в 4-5 фирми. Напуснах ги, защото ги използваха като силен аргумент за спекулации.”

В една от фирмите – „Филимко”, например, е съдружник с бившия министър на просветата Даниел Вълчев, но Гоцев винаги е отричал да е редил депутатските листи на която и да е партия.  Шегува се, че никой не го кани, но ако го поканят, знае как да им ги нареди.

Все пак счита, че най-важното е хората да ходят на избори: „Смятам, че всеки трябва да гласува, да видим на кого възлагаме да ни управлява.

Едни проблеми се решават, други се появяват, това е в края на краищата диалектиката на обществото.”

В битието си на пенсионер Любен Гоцев става известен за широките народни маси най-вече с медийните публикации и разкрития, че е „председател” на мистериозния кръг „Монтерей”. За отбелязване е, че той винаги е канил журналисти на сбирките на приятелския си кръг, за да се убедели с очите си, че старите генерали не чертаят планове и конспирации кой да ръководи страната. „Монтерей” е жива материя – казва Любен Гоцев приживе. - Някои си отиват, после се връщат. Други се връщат, но си отиват. Има нови хора, които идват и са много активни, стават приятели. Появиха се десетина души, които са известни, ама много са известни. Нека не споменаваме конкретни имена. Те са хора на изкуството, но се въртят и в политиката, проявяват интерес да седнат в един такъв кръг на пенсионери да си лафят.

От ГЕРБ никой не идва, освен ако има скрити гербери, защото знам, че в „Монтерей” има скрити масони. Те не се афишират и не ангажират никого с вижданията си. В „Монтерей” няма политически инженеринг. Не се ангажираме с имена. Не си спомням да сме казвали – ето, за този ще гласуваме. Никой не може да ангажира останалите.

До ден днешен журналистите не могат да разберат, че точно медиите  измислиха този кръг „Монтерей”, в който повечето сме колеги, бивши дипломати.”

В сбирките на професионално-приятелския кръг редовен участник е и бившият борец, настоящ мастит бизнесмен Младен Михалев-Маджо.

Разбира се, когато е в София, а не в Швейцария, от където управлява бизнеса си. Връзката на генерала с шефа на бившата СИК е толкова силно експонирана, че Маджо е дори в заглавията на репортажите за опелото на Гоцев.

„ Маджо с маска на погребението на Любен Гоцев” – отбелязват повечето сайтове и вестници, като същият акцент е и в новинарските емисии на телевизиите. Самият Гоцев в редките си коментари по адрес на Маджо подчертава, че той има уникални качества като предприемач, хваща идеи за бизнес сякаш от въздуха.

На погребението на генерала в понеделник се събира почти целият елит на старата школа в българската дипломация и разузнаване. Поне тези, които са в състояние поради напредналата си възраст да се появят. Виктор Вълков пристига в инвалидна количка. Въпросът кой ще замести генерала като „тамада” на „Монтерей” остава висящ.

„Аз съм реалист, голям реалист - тръгнал съм от един от най-бедните квартали на София и съм стигнал до най-богатите. Видял съм и едното, и другото. Трябва да има някакъв баланс – казва Любен Гоцев, който до края на живота си е ляв и русофил. -  Не може някой от снимките да протяга ръка за помощ за операции, а друг да се вози в мерцедес. Трябва да има равенство, социална държава, колкото и да е бедна. Колкото и да се абстрактно.”

На погребението на Любен Гоцев пристигат само хора с лимузини. Какво пък, мечтата му да стане архитект по своему се е сбъднала.

Като разузнавач връща 8 картини на Майстора в България

Сред запомнящите се случаи в кариерата на Любен Гоцев от годините като разузнавач е връщането на 8 картини на Майстора. Те са   собственост на Джон Крейн - сина на мултимилионера Чарлз Крейн. Да припомним, Чарлз Крейн е бил спонсор на Владимир Димитров-Майстора през 1924-1928 г. и затова творбите, които художникът рисува тогава, стават негови.

Разработката за връщането на картините е наречена „Милионера”, а заслугите на Любен Гоцев за успехът й са оценени по достойнство от Центъра в София. В служебната характеристика, която шефовете му дават, е подчертано, че има „вкус към въпросите, касаещи „културно-историческото разузнаване”. Майор Гоцев успява да се запознае и сприятели със съпругата на Джон Крейн – Силвия.

Тя признава пред него, че имат картини на Майстора, които били оставени от години на тавана на вилата им. Те дори не били поставени в рамки, а са наредени на рола. Гоцев отива във вилата, качва се на прашния таван, взема шедьоврите и с одобрението на домакините си връща платната в България. Тук те стават притежание на Националната художествена галерия. След тази история с върнатите картини самите Джон и Силвия Крейн посещават няколко пъти България.

Вижда се 4 пъти с папата

През май 1981 г. гръмва световният скандал с българската следа при атентата срещу папа Йоан Павел II в Рим. Любен Гоцев, наред с други колеги от разузнаването, е ангажиран в работата на специално създадената комисия, която образно казано трябва да неутрализира антибългарските атаки. Години по-късно той има честта да се види с папата 4 пъти.

„Знаехме, че няма наше участие, и папата го знаеше, но не го казваше. Явно не му беше дошло времето. В качеството си на външен министър през декември 1992 г. го поканих да дойде в България от името на Петър Младенов” – разкрива години по-късно Любен Гоцев.

Развежда американския президент Никсън у нас

През юни 1982 г. Секретариата на ЦК на БКП определя, че бившият резидент в САЩ трябва да придружи експрезидента на САЩ Ричард Никсън по време на неговото частно посещение в България.

Това е първата визита на американски президент, макар и бивш, в страната, а Гоцев е плътно с него. Никсън обаче далеч не е единственият световен лидер, с когото той се е срещал през годините. „Малцина знаят, че съм се виждал Джордж Буш-старши, когато беше постоянен представител на САЩ в ООН.

Разговаряли сме поне десет пъти на приеми, на коктейли, той идваше в мисията през 1971 г. Много ме впечатляваше също и Адлайс Стивънсън. През 1969 г. той беше постоянен представител на САЩ в ООН. Стана кандидат за президент на демократите. За него казваха, че е прекалено интелигентен, за да стане президент на САЩ.

В Америка по коктейли съм срещал Труман Капоти, Шърли Маклейн и още колко знаменитости. Виждал съм се с Громико, с Шеварднадзе, Горбачов. В началото мислех, че Горбачов е новото лице на СССР, но много се разочаровах. Видях го в Париж на една среща с Желю Желев, той се къпеше в собственото си масло, като говореше” – споделя приживе Любен Гоцев.