Финансисти бият камбаната: България потъва, политиците харчат като за последно

Основните политически партии в новия парламент тези дни отново демонстрираха загриженост и щедрост към избирателите с решението да обсъдят приоритетите за новия бюджет още преди да е направен опит за съставяне на правителство.

Три партии - ГЕРБ, ПП и ДПС откликнаха на поканата на БСП да говорят за „най-важните и неотложни мерки, с които да дадем на хората и на икономиката предвидимост и спокойствие преди настъпването на отоплителния сезон“, както обяви соцлидерът Корнелия Нинова.

Политиците сякаш изобщо не са прочели наскоро публикуваните прогнози на БНБ за развитието на икономиката. И щедро се обявяват за повишаване на доходи, помощи и компенсации.

Без да назовава никъде думата рецесия в есенната си макроикономическа прогноза, Централната банка на практика казва, че именно това е фазата, в която изпада българската икономика.

Според икономическата теория рецесия означава свиване на производството, а оттам и риск от увеличаване на безработицата и замразяване на доходите.

За тази година очакванията на Централната банка са икономиката да отбележи само 2.8% растеж при нелошите 4.8% миналата година. За догодина обаче БНБ дава най-негативната досега прогноза - символичното 0.1% нарастване на БВП, което е равносилно на нулев растеж.

Възможен е обаче и по-мрачен сценарий, защото в прогнозата си БНБ не включва негативните ефекти от три големи риска. На първо място това е продължаването и ескалацията на войната в Украйна, която създава по-голяма от обичайната несигурност в макроикономическите прогнози. Не е взета предвид и опасността от недостиг на природен газ в страната след Нова година.

В прогнозата не се отчита и какво би се случило, ако новият парламент не успее да излъчи правителство и се тръгне към следващи избори.

Прогнозата за рецесия у нас всъщност не е новина, защото тя вече обхваща повечето от икономиките в еврозоната. Тя бе очаквана като неизбежно следствие от политиката на ЕЦБ и Еврокомисията да поддържат години наред отрицателни лихви и да наливат пари в страните членки.

Рецесията дори бе желана като единствен сценарий за овладяване на инфлацията и изчистване на дисбалансите.

БНБ обаче изненада със силно песимистичната си очаквания след доброто представяне на икономиката през първо полугодие на 2022 г.

Вече има индикации за влошаване на външната икономическа среда и намаляване на търсенето на стоки и услуги отвън, което в края на 2022 г. и началото на 2023 г. ще става още по-изявено, посочват експертите на Централната банка.

Освен това се оказва, че сравнително доброто доскоро представяне на бизнеса се дължи в голяма степен на направените разходи за огромни натрупвания на запаси - фирмите се запасяват със суровини и материали, а също и с готова продукция заради очакваното им поскъпване.

Това трупане на запаси не може повече да неутрализира все по-свиващото се потребление в страната и несигурност за износа, а в следващите месеци съвсем ще бъде преустановено.

Въпреки ръста на доходите в повечето сектори, въпреки щедрите държавни компенсации и други социални мерки до края на 2022 г. и през 2023 г. се очаква потреблението да се свива заради инфлацията. Предстоящата вълна на увеличаване на лихвите по кредитите също е причина домакинствата и фирмите да са по-внимателни с разходите си. От друга страна ще се свие самото кредитиране, каквато е и целта на вдигане на лихвите, а това също ще се отрази негативно на потреблението.

Най-голямо увеличение на лихвите се очаква през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първата половина на 2023 г., прогнозира БНБ.

Спад от 13% се очакват за инвестициите, основно от страна на частния сектор, докато в следващата година финансирането ще идва единствено по линия на европрограмите, плана за възстановяване и правителствените инвестиции.

Добрата новина е, че рекордната от 1998 г. насам инфлация на годиш на база от 18.7% през септември вероятно ще бъде последната с такива с високи стойности, защото прогнозата на БНБ е в края на годината тя да падне до 14.9%. В края на 2023 г. инфлацията се очаква да се забави до 4.1%, макар и средно за годината да остане висока - 7.6%. Засега, изглежда, рецесията ще бъде лека и краткотрайна - прогнозите на БНБ за 2024 г. са за 3.4% икономически растеж след нулевия през 2023 г.

Освен това тя няма да бъде съпроводена от ръст на безработицата. Напротив, БНБ очаква безработицата леко да пада в следващите две години.

„Причината е гладът за работна ръка във всички сфери, силните миграционни процеси, както и планът за възстановяване, който може да отвори нови работни места, макар чак по-следващата година.

Негативният ефект от ниския икономически растеж ще е задържане на доходите на работещите, фирмите няма да могат да плащат по-големи работни заплати”, коментира за „Сега“ икономистът Щерьо Ножаров.

Липсата на икономически растеж догодина обаче ще лиши от „глътка въздух“ бюджета за 2023 г. и гласуваните с актуализацията на бюджета от тази година по-високи разходи за пенсии, заплати и помощи няма да могат да бъдат-компенсирани от ръст на приходите.

„Това означава, че затъваме в дефицити и ще трупаме дългове, ако правим по-големи разходи“, казва Ножаров.

Служебният финансов Росица Велкова вече обяви, че след щедрата актуализация на бюджета в средата на 2022 г. бюджетният дефцит догодина ще надхвърли 11 милиарда лева, почти двойно повече от година.

Затова все по-често се чуват опасения за неизбежно увеличение на данъци и осигуровки.

Като например премахване на по-ниските ДДС ставки за ресторантьори, хляб, брашно, природен газ и парно. Осигурителната тежест ще нарасне по линия на вдигане на минималната работна заплата (БСП и ПП настояват за 850 лв.) и осигурителните прагове. Вероятно няма да избягаме и тази година от дебата за повишение на максималния осигурителен доход.

Големият въпрос е как ще вържем бюджета за догодина, ако съставянето му се остави в ръцете на партиите в парламента без редовно правителство и реална власт, която да го изпълнява и да носи отговорност?

„Всеки бюджет стъпва на три стълба - прогноза за цените на горивата на международния пазар, прогноза за курса на щатския долар и прогноза на лихвените проценти в еврозоната и в България до края на годината.

И тъй като в сегашната ситуация това не може да се прогнозира, трябва задължително да се направи консервативен бюджет. Което означава задържане на доходите на нивото им от 2022 г., но в същото време с подпомагане на фирмите, за да се смекчи рецесията, защото реално фирмите поддържат икономическия растеж“, смята Щерьо Ножаров.

„Ако в България не бъде създадено правителство поне с хоризонт една година и не започне усвояване на средства по плана за възстановяваш-, е възможно да имаме по-дълбока рецесия през 2023 г.

Надявам се това да отрезви нашите политици и те да намерят решение“, коментира финансистът Борис Петров. Според него парламентът трябва в ускорен ход да приеме законите, които да позволят България да започне да усвоява европейските средства.

По отношение на бюджета за 2023 г. финансистът смята, че трябва да се търси баланс. „Не може изцяло да се компенсира инфлацията с увеличение на доходите в публичния сектор. Трябва да се преразгледат и да се облекчат също така разходите за компенсации и субсидии“, казва Петров.

И дава за пример случая с монополиста „Лукойл“, който въпреки съществения спад на международните цени на горивата ги държи високи у нас и получава държавна субсидия.

„Ако дефицитът се отдалечи повече с 1% от БВП, не е добра политика. Ако искаш да водиш антиинфлационна политика, трябва да бъдеш по-консервативен между 1-1-5% максимум дефицит - това е балансът”, е мнението на бившия зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет Любомир Дацов.

Дацов призовава политиците върнат бюджета в нормални граници и да не се изхвърлят, защото политиката на харчене, за да се компенсират неефективни сектори, създава единствено проблеми. Финансистът дори смята, че по-добрият вариант може да се окаже да не се гласува нов бюджет от този парламент и догодина да се изпълнява временно старият.

Публикация на „Сега“, заглавието е на Narod.bg