ЕТО КАК: България сама се спасява от газовия рекет на Путин

Познавам се с руската преводачка на Борисов, разказа ми тя за визитата му при рожденика Путин. Помним, че му подари кутре каракачанче, Владимир Владимирович благодарил, но и намекнал, че дарът е малък и хич не отговаря на високия му ранг. Хорошо, съгласил се Бойко и на следващия рожден ден му подари тръбопровод.

Дотук със задявката (смешна е, но напълно вярна!) - нататък ставам сериозен и ще се спра на кошмара с горивата. Но ще се разгранича от Корнелия Нинова (заради последното й вредителското поведение народът я нарече сполучливо Круела, на името на вещицата от филма „101 далматинци”, а в управляващата коалиция е тръгнала кампанията „декорнелизация”), тя тия дни се направи на едва ли не неутрална, като рече пред журналистите „вече не ми се говори за газ”.

За разлика от нея обаче, на мен ми се много говори. И то тъкмо сега и най-вече сега - щото току-вчера разбрах истинската и съществена истина – за родното газово Елдорадо, спящо в недрата на Етрополския Балкан. Тоест - че газ газим, по газ ходим - а за газ плачем!

Истина зад девет порти

Знаех кое що за родните находища - но че под Етрополските баири лежат цели 500 млрд. куб. м. шистов газ (със срок на използване 100 години!), признавам си, не знаех. И се заех да попрочета някои числа, които толкова ме окуражиха, че се осмелих да сравня залежите ни с онези от „адската сибирска дупка” – намиращият се на края на света и вечно заледен полуостров Ямал. Но да не се фъркам, нека само си пофантазирам как един ден държавата ми ще се самоснабдява, а що не и да дели спотпазара със сибирци и американци, иранци и катарци? Нали тъй ни омайваше лъжовникът Борисов! Найс, а?

Истината за родните залежи бе скривана зад девет порти от кремльовските резиденти Кобурготски и Доган, Станишев и Нинова, подпомогнати от енергийните им оръженосци овчаровци и ерменковци, а нататък от банкянския им клонинг - и той с неговите петковци и добревци - все въртикуйруци на „Газпром”, „Роснефт” и „Росатом”, на които вселенските суровинни комарджии им пълнят копанките от време оно.

Траеха си всички „национално отговорни люде” по една простичка причина - ако активират собствен добив, тутакси ще им бъдат спрени инжекциите. И как ще крепят без тях телевизиите, съдружните партийки и непеота, отгде ще найдат пари да почерпят със захарен памук червените бабички по бузлуджи и копринки?...

Тук следва въпросът - защо все пак Борисов пое риска да разлае преди една петилетка перспективата за находищата Хан Аспарух, Силистар и Терес?

Отговорът е близък до ума - той добре вдява игричките. Държи в шах газпромците: спокойно друзя, казва - няма да почвам свой добив, но все пак знайте, че ако не ме приглеждате доволно - ще го пусна. И за да са спокойни братушките - прекара „Тотал”, „Ексон”, „Шел” и останалите да се откажат от проучванията. С прост и успешен ход - вади им сто трудности за регистрация, спрята им протести, а ако все пак ги преодолеят - вдига им петорно концесионните такси при бъдещата екплоатация, което ги отказва за нула време; вземат си куфарчетата и казват „чао” на държавата, която не си знае интереса.

Единственият случай, когато Борисов заигра със световните компании, бе само в един малък момент - когато ОМВ опита да разработи находишето „Хан Аспарух”. Тогава руската пета колона му спретна зрелищни протести на Орлов мост, той се принуди да си подаде оставката, макар че после си осигури избори, които спечели, но това е друга тема.

Скритият доклад на „Дайрект петролиъм”

Стигам до най-прясната вест, която шашна народа, в това число неизкушените и невербуваните с небългарска кауза политици. Преди седмица сондажният специалист Красимир Манов показа в предаването „Евро Дикоф” доклада за огромно находище в Етрополския балкан. Бил е скрит - не балканът, а докладът - в най-долното чекмедже на енергийното министерство. Проучването е било готово за старт, но... са се задействали познатите механизми за утрепване на проекта.

А те са както знаем, следните: възбуждане на обществото за „гибелни” природни вреди. Тръгнаха протестите срещу сондажи за шистов газ в Добруджанско, с мотивите „разместване на пластовете”, „хидравлични удари”, „изчезване на водоизточниците” и прочие технологични малоумия. В основата им застанаха платените „зелени” екоталибани - тия, дето спират срещу заплащане най-изгодни обекти – лифтове, скиписти, кариери, добивни и флотационни предприятия. Между другото - около пренията за сондажите споменатият Манов, шеф на единствената ни фирма за търсене на нефт и газ, базирана в Плевенско, бе прострелян... Точно, прострелян – сега той не пожела да говори за инцидента, но допускам че е бил „поръчан”, по причина, че подсича газпромската доминация.

Черна газова статистика

В държавата на Големия брат много парични спорове завършват летално. Ще се изразя с епиграма: „По страшна от войната в Газа е войната с газа”. Наистина, какво друго, след като само през последното тримесечие се преселиха в отвъдното цели седем газово-петролни мениджъри. Владислав Аваев, бивш вицепрезидент на „Газпромбанк”, бе открит мъртъв заедно с жена му и 13-годишната му дъщеря в московския им апартамент.

Във вилата му в Испания бе открит Сергей Протосеня, обесен в градината си, до него са жена му и дъщеря му, прободени с нож. Обеси се в гаража си вицепрезидентът Александър Тюляков. Леонид Шулман, главен мениджър, си преряза вените в задграничната си вила. Михаил Уотфорд се обеси в гаража на дома си в Англия. Да не продължавам - според експертите не всички инциденти са свързани с газпромски афери, някои са битови, ала не е ли странно, че всички споменати олигарси са свързани пряко или непряко с газовия гигант и негови поделения? Тук е мястото да спомена застреляния наш премиер Андрей Луканов, за когото се говореше че чрез дружеството си „Топенерджи” е опитал да се намеси в печалбите на „Газпром”. Май газовите баталии се оказаха по-смъртоносни от наркотичните...

В една своя песен любимият на българите бард с китара Семьон Слепаков мечтае да се сдобие със само една акция на „Газпром”. Ще сбъркаш, Стьопа, номинално тя е евтина, но пък е летална!

Комисиона... 100 милиона

Илиян Василев, бивш посланик в Русия и енергиен бизнесмен, повдигна в ефир завесата на газовите ни връзки. От 2-та милиарда долара, които плащаме всяка година на руските газово-нефтени компании, 5-7 процента биват върнати у нас като комисиони или подобни на комисиони. Което означава 100-140 милиона долара в джобчетата. Но спечелени не с работа и с безсънни нощи над проекти, а... с няколко парафа върху няколко бумажки.

Е, драги сънародници, стана ли ви сега ясно как за отрицателно време държавата ни се пренасели с молове и билдинги, с имения и резиденции? От родни суровини комисиони не се получават, затова рушветчиите си ги тушират, замръчкват и смотават, докато откъм Изток им текат парички по тръбички, за консервации и консултации...

Запитах се все пак - откъде ще знае Василев за въпросния скандален факт с комисионите – щото, нали, те вървят секретно и няма начин да бъдат засечени. Пък се сетих, че човекът е бил все пак посланик, с явни и тайни връзки с банкери и агенти. Какво не бих дал да прочета списъка с „хоноруваните” от кремълските енергокомпании политици и чиновници - това ще е - и не само за мен - четиво прелюбопитно.

Отърване от Московията

Оказа се нетрудно да се свърши това дело. Дребен потребител е държавата ни и не е проблем да се подвърже към някоя голяма трансферна система, въпреки „регламентните препятствия”, за които опозицията дрънка от сутрин до вечер. Ползваме годишно смешните 3 млрд. куб. м. газ, които тези дни показахме, че си набавяме без особени усилия. Дори само едно наше ново находище може да ни спаси. С бургаския „Лукойл” също можем да се справим - да се откажем тутакси от него, за нас той винаги е бил като всеки друг доставчик.

Открих интересен протокол - едновремешният финансов министър Милен Велчев отговаря на питане от депутата Лъчезар Тошев за вноса на нефт през 1991 - 2003 г. Ето, през 1992 г. сме внесли не от една и две, а от цели 8 държави - Русия, Иран, Египет, Сирия, Тунис, Саудитска Арабия, Алжир и Казахстан. При чем тут „Лукойл”, бих се изразил на руски!

Освен това можем да купуваме не нефт, а направо горива - от свободния пазар, които са по-евтини от руските. Да не говорим, че имаме право да поемем мениджмънта (без експроприация) на рафинерията - в държави като Германия и Италия това вече бе сторено. И се оказва че герберо-депесарските вопли за край/гибел/провал/ свободно падане на държавата са най-обикновени кьорфишеци и катастрофизми.

Но що пък да не се изразя „по правилата на пиара и имиджа”?

Защо опозицията е способна да пуска кьорфишеци, а управляващите да не могат? В този смисъл е правилно изявлението на Кирил Петков за по-евтиния Щатски газ... което е дъвка за наивници на средна възраст. Или за пред хора, неотчитащи елементарните условия: дълъг презокеански превоз; сложна обработка; и не на последно място - такси на гръцкия дистрибутор. Абсурд е при всичко това амeриканската стока да е по-евтина (всъщност и гръцкият газ е също руски, само минава през гръцкия посредник).

Освен това, като знаем маниашкото робуване на печалбата от страна на американците, няма начин те да ни продават по-ниско от борсовите ставки. Тук навярно байдъновото правителство е поело дискаунта от чисто политически съображения - да бъде ударена руската хегемония в България и съответно активираните й напоследък „спящи клетки”. А е възможно и нашето правителство да субсидира тайно цената, за да си постигне търсения пропаганден ефект: видяхте ли, че американският брат по ни обича от руския!

За ефекта съм съгласен – по-добре е да изстрадаме загубите и евентуалното поскъпване, но да не допуснем руската мечка отново да ни заиграе в двора и нейните герберчета, яневчета и копейкинци да дигнат глава. Не бива да се боим че ще останем без метан (блатния газ СН4) - а прокобните вещери могат да си кротнат в блатото му.

А защо да не вземем всички ние патриотични българи да се провикнем по цялата земя с най-новите призиви: „Нека наш другар да пусне Силистар!” и „Пълен Чирен - живот мирен!”

Публикация на „Уикенд“, заглавието е на Narod.bg