Министерството на регионалното развитие, Министерството на околната среда и водите и ВиК дружествата в България си траят за отровите и болестите, които пием от чешмата „благодарение” на депата за съхранение на отпадни води.
Експерт-еколог предостави данни по проблема ексклузивно на Narod.bg и описа страшна картинка, за която повечето от нас дори не подозират.
Каква е схемата
ВиК дружествата в страната в момента масово складират отпадъчните води в т.нар. депа. Оттук, обаче, бактериите, вирусите, гъбите и дрождите, които се съдържат в утайката, проникват отново в почвата, оттам във водата, а тя от своя страна отново влиза в тръбите и стига до чешмите ни..
През 2020 г. последният кабинет „Борисов” поел ангажимент към ЕС България да започне да преработва голяма част от отпадните води, но това така и не се случило.
Вместо това количествата отпадни води се увеличават - до 2020 г. скокът е от 75 до 199%. През 2020 г. са между 91 800 и 156 700 тона сухо вещество, като реалистичният сценарий предвижда 124 500 тона с.в.
Най-често използваният метод за обезвреждане на образуваните утайки все още е депонирането в депа за неопасни отпадъци.
72% от докладвалите градските пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ), общо 42 станции, посочват именно този вариант, което е забранено съгласно Наредбата за разделно събиране и третиране на биоразградими отпадъци. Естествено, това депониране е прикрито като запръстяване и др. съмнителни като ефект и изпълнение дейности.
Количеството утайки, които се оползотворяват върху земеделски площи към настоящия момент е силно зависимо от ГПСОВ – София, където 20 110 тона сухо вещество утайки се оползотворяват в земеделието (55% от общото количество).
При анализ на ситуацията без данните от София се вижда, че 70% от утайките се обезвреждат чрез депониране (11 664 тона с.в.), 15% се оползотворяват в земеделието (2409 тона с.в.), а 15% се съхраняват временно (общо 2 397 тона с.в.).
С това се изчерпват основните методи за третиране на утайките от ГПСОВ в България.
Вследствие на непредприетите мерки почти всички ВиК дружества съхраняват 2-3 пъти повече утайки от ГПСОВ, отколкото генерират на годишна база, става въпрос за количества от хиляди до десетки хиляди тонове.
Това поставя следните въпроси:
- Кой търси отговорност за безконтролното съхранение на този отпадък и въздействието върху околната среда?
- Кой осъществява контрол какво се случва с така нареченото рекултивиране на нарушени терени или запръстяване, което на практика е безконтролно изсипване където може на този уж неопасен биоразградим отпадък?
- Има ли последващ контрол как е извършена рекултивацията или така нареченото запръстяване?
- Притежават ли нужната техника, технология и квалифициран персонал и разрешителни фирмите който печелят обществените поръчки за приемането на тези утайки или просто ги приемат от ВиК и ги транспортират до някое дере?
- Кога ще се разграничи чистия и предпочитан процес на рециклиране от съмнителните дейности по депониране и рекултивация на терени?
- Трябва ли да се чака да стартират наказателните процедури от ЕС подобни като тези за мръсния въздух, за да се вземат адекватни мерки?
- Как може да се регламентира по-високата цена за рециклиране на този отпадък и разграничи тази предпочитана операция в ЕС спрямо цената която ВиК дружествата плащат в момента за съмнителната операция по депониране или рекултивиране на терени?
- Как така за съхранение на други вид отпадъци бяха образувани дела и приведени под съдебна отговорност управители на частни фирми – съхраняването на неопасни и опасни отпадъци в Плевен, например, а за същото не се търси отговорност от общинските/държавните фирми?
Въздействие върху околната среда
Вредните компоненти в утайките, причиняващи най-сериозните проблеми, включват тежки метали, токсични органични вещества и патогенни организми. Към последната група спадат бактерии, вируси, гъби и дрожди, паразитни червеи и протозои. Тези организми могат да причинят различни патологични състояния при хората и животните, вариращи от обикновени храносмилателни смущения до смъртоносни инфекции.
Дори азотът в утайките може да се превърне в проблем, ако те не бъдат разумно управлявани при директното им оползотворяване в земеделието или при процеса на изгаряне, а в по-големи количества може да доведат до замърсяване на подземните или повърхностни води.
Следователно всички заинтересовани страни, свързани с управлението на отпадъчни води и утайките от тяхното пречистване, трябва да уверят обществеността, че третирането, обезвреждането и оползотворяването на утайки, се извършват правилно и с дължимата грижа за човешкото здраве и околната среда.
Специално внимание трябва да се обърне на следните аспекти:
1.) Опазване на почвите
Особено внимание се изисква при оползотворяването на утайки от пречистване на отпадъчни води върху земеделски земи, с цел да не бъде допуснато никакво вредно въздействие върху тях и околната среда. Опазването на почвите трябва да бъде един от основните приоритети. Проучване, извършено в Обединеното кралство (източник; „Carlton-Smith“, 1987 г.), показа, че количествата на Cd, Ni, Cu, Zn и Pb, добавени чрез течни утайки в три експериментални обекта, са отчетени пет години по-късно, при анализа на профила на почвата, с изключение на Cu и Zn, използвани върху варовикови глинени почви. С полеви опити в това проучване също така е определена и степента на преминаване на металите от третираната с утайки почва в листата и ядливата част на шест култури, които са от голямо значение за земеделието в Обединеното кралство, както и тяхното влияние върху добивите.
Трябва стриктно спазване на правилата, забраняващи употребата на утайки, например пълната забрана за разпръскване на утайки върху земи, предназначени за отглеждане на лозя, или по време на периоди, когато не се допуска използването на утайки върху пасища или площи с плодови насаждения, зеленчуци или фуражни култури. С цел безопасно оползотворяване на утайките в земеделието, в тях не трябва да се съдържат и неразградими примеси, като например пластмаси.
2.) Опазване на водите
При директното оползотворяване на утайки в земеделието трябва да се вземе предвид начинът, по който този метод ще се отрази на водния баланс, особено там, където съществуват плитки подземни води или зони с оттичащи се води.
Трябва да се положат големи грижи, за да се предотврати изтичането на утайки към пътища или съседни земи, в зависимост от топографията, почвата и метеорологичните условия.
При земи с остър наклон съществува опасност такова оттичане да достигне водните басейни и да причини сериозно замърсяване. При всяко едно оползотворяване на утайки в земеделието трябва да се следват добрите земеделски практики, като например разпръскването на животинска тор. Силно чувствителните към замърсяване на водата зони по принцип трябва да бъдат избягвани.
3.) Емисии на миризми
Друг важен аспект при управлението на утайки по отношение на околната среда, особено що се отнася до разпръскването им върху земя или тяхното съхранение и транспорт, касае контрола върху емисиите на миризми. Това, в частност, изисква предварително третиране на утайките и други превантивни мерки, както и използване на подходящо техническо оборудване и процедури
Депонирането на утайки на депа, които не отговарят на изискванията, означава да се пренебрегне риска, поради проникване на токсичните съставки от утайките в подземните водоеми и възможните емисии на парникови газове, които на свой ред водят до поява на лоши миризми и създават условия за експлозии в резултат на разлагането на органичните вещества в утайките.
А ето и възможните решения:
Рециклиране чрез компостиране
- Изцяло натурален и природосъобразен, без използването на химически вещества, с ниска консумация на енергия
- 100% край на отпадъка и превръщането му в продукт с високо съдържание на безвредна хранителна материя за земята и микроелементи в стабилна форма, нужни за устойчивото развитие на растенията.
- Елиминиране след края на процеса на продължителното безконтролно разграждане и отделянето на вещества в атмосферата допринасящи образуването на парникови газове при което се получава като ефект при депониране или разпръскване върху земеделски почви на утайките.
- Елиминиране 100% на бактерии, вируси, гъби, дрожди, паразитни червеи и протозои в продукта чрез процеса на пастьоризация по време на рециклирането.
- Възможност за постигане на нулеви въглеродни емисии по време на процеса на рециклиране чрез комбиниране на инсталациите за компостиране с растителни и биофилтри.
- Нисък разход за рециклиране в сравнение с вариантите за изгаряне на утайките.
Орлин Симеонов
преди 2 години
Професионално.
Коментирай