Трафикант №1 в новата история на България – Константин Димитров – Косьо Самоковеца, е бил реалният директор на Агенция „Митници” по времето на синьото правителство на Иван Костов (1997-2001).
Скандалното твърдение направи пред Narod.bg висш полицай, вече пенсионер, който е директен очевидец на грандиозните далавери по веригата мафия-правителство преди двайсетина години.
Появата на Косьо Самоковеца или по-точно заздравяването на контактите му с политическия елит се свързват с две ключови кадрови промени през есента на 1999 и лятото на 2000 г., които довеждат до засилване на политическия натиск и централизирана експлоатация на веригата “контрабандисти - силови групи - митници - спецслужби - политици”.
Константин Димитров - Самоковеца излиза по-сериозно на сцената след ремонтите в правителството на Иван Костов. През август 2000-а година е сменен главният секретар на МВР ген. Божидар Попов и на негово място е назначен ген. Славчо Босилков. Като мотив за отстраняването на Попов беше посочено откриването на подслушвателни устройства в дома на главния прокурор.
Босилков, който през 1998 г. беше освободен от Богомил Бонев като директор на Национална служба “Полиция”, до връщането му в МВР беше съветник на Иван Костов по въпросите на националната сигурност. През октомври пък беше отстранен и тогавашният шеф на митниците Пламен Минев, който беше “издигнат” за зам.-министър на финансите. Той беше сменен от шефа на свиленградската митница Захари Захариев.
Захариев станал митничар №1 след елиминирането на две други кандидатури на хора от централното управление в София - на Асен Асенов и бившият зам.-директор на Агенция “Митници” Ангел Дончев.
Вторият дори бил одобрен от финансовия министър тогава Муравей Радев. Според бивши шефове от митниците лично тогавашният премиер Иван Костов е взел решението за назначаването на Захариев.
Именно по негово време се завърта схемата на Косьо Самоковеца. Според бивш шеф от МВР Самоковеца се познава със Захариев отпреди - от митницата в Свиленград. След това той за известно време работи с ВИС и за кратко време е съдружник с биг боса Георги Илиев.
Източникът на Narod.bg обясни вкратце как Константин Димитров се превърнал във фактор: след като Жоро Илиев му станал кум на сватбата с Ангелинка, Косьо получил шефско място – ръководител на контрабандните канали.
„По-точно казано, Иван Костов му ги даде срещу парична подкрепа за изборите. След това Косьо стана реалният началник на митниците, като дори казваше назначаваше и уволняваше началниците по места”, твърди запознатият с далаверите източник на Narod.bg.
По времето на социализма контрабандата е била държавна политика, в основата на която била фирма “Кинтекс”, пише пък в свое разследване „Капитал” отпреди точно 20 години. Наричали я Предприятието. В ония години други “предприятия” нямало.
В “Кинтекс” търгували основно с оръжие, но и с цигари. Били разработени дори специални бързоходни баржи, с които контрабандното “Марлборо” стигало до Истанбул. С парите се финансирали революционното движение на кюрдите, както и други братски народоосвободителни фронтове.
Всичко това е история. На базата на старите канали обаче съществува мрежа от политици, митничари и бивши шефове в тайните служби, която успява да оцелее при всички политически промени досега.
Смята се, че генерали от бившата ДС контролират инфраструктурата на тази мрежа, като в различните етапи преминават към различни политически покровители. Всеки нов управленски екип само пренастройва системата към собствената си партийна каса. И това в България се приема за нормално.
Всички политици роптаят срещу каналите, докато са опозиция, в момента, в който дойдат на власт, започват да ги ползват. Контрабандните канали процъфтяха при югоембаргото по времето на Беров, не успя да ги унищожи и ортодоксалният социалист Виденов.
Най-голямото разочарование беше първото правителство на Иван Костов, което имаше първата реална възможност да ги спре. Но както всички вече знаят, моралът не беше стихията на бившите управляващи...
