Скандалът с разкритата мрежа от бивши разузнавачи, които предават в руското посолство, натрапчиво се представя като голям успех за българските спецслужби. Той обаче има основно PR ефект - от една страна, Бойко Борисов се опитва да замаже години угодническо отношение на властта към руските енергийни интереси в България, от друга, представя се пред партньорите в НАТО и ЕС като антируски настроен политик, като се надява на късата им памет.
В същото време пускането на обилна информация по случая в предизборния период прави опит за отклоняване на вниманието на редица неуспехи на управлението и създава шум в системата. Шпионските истории винаги са били интересни.
Но самият скандал в една от най-важните разузнавателни структури на държавата показва нещо много важно - липсата на реформа в тях. Години наред военното разузнаване стои застинало във времето на комунизма. Поне 40 на сто от неговите служители са работили за комунистическата държава и са се клели във вярност на Съветския съюз и са се обучавали в ГРУ. Някои от тях със сигурност са патриоти. Някак естествено е обаче точно на тяхната територия да се явят предатели, които продават тайни на Русия.
И макар Борисов да се опита да изкара този скандал едва ли на като успех за управлението си с онова натрапчиво настояване за похвали, стар негов прийом в общуването му с партньорските служби, ефектът няма да е много положителен. Нека не се забравя, че години наред България не е приета в Шенген, и то не заради друго, а поради недоверието на европейските служби в корумпираното вътрешно министерство.
Експонирането на шпионския скандал може да доведе до още по-голямо недоверие на натовските служби към българските им колеги, защото изглежда като не много сръчен опит да се създаде впечатление, което обаче лесно се опровергава от дългогодишната политика на правителството. От изток на запад през цяла България вече преминава кръвоносната система на руската държава. И газопроводът не просто минава, но и беше построен с парите на всички нас. Няколкото пешки, които бяха жертвани сега, не са достатъчни, за да променят голямата картина.
Източник: „Капитал”, заглавието е на Narod.bg
