Досвидание, „Лукойл“: След 24 години руснаците си тръгват

24 години след като “Лукойл” дойде в България и купи бургаската рафинерия, руската компания май си тръгва. Не по собствено желание, а под натиска на управляващото мнозинство в парламента.

До тази ситуация се стигна светкавично - миналия вторник се появи в парламента предложение за прекратяване на концесията на “Лукойл” за нефтеното пристанище. Три дни по-късно - в петък, депутатите го гласуваха окончателно. А според него седмица след обнародването в “Държавен вестник” концесията се спира. Гласуването мина със 134 гласа - на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. “Има такъв народ” не участва във вота, “Възраждане” и БСП бяха против.

Оказва се, че това не е всичко - в края на миналата седмица стана ясно, че ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС ще обсъждат и вкарването на особен управител в бургаската рафинерия, което е позволено по закон.

А в петък Делян Добрев от ГЕРБ заяви, че ще внесе проект на решение да бъде отнета дерогацията на “Лукойл” за руския петрол, защото по никакъв начин не оказала положителен ефект върху българските граждани. Нямало ги и обещаните от служебното правителство 700 млн. лв. данък върху свръхпечалбата. При положение че от дерогацията печелят само “Лукойл” и “Литаско”, не виждам защо трябва да съществува”, разясни Добрев.

В момента България ползва изключението, гласувано от ЕК, с което може да получава руски петрол по море до края на 2024 г. Спирането на дерогацията може да стане само с решение на правителството, не е нужна намеса на парламента, заявиха юристи. Защото решението на ЕК определя срока, а как ще се ползва изключението, решава изпълнителната власт.

Сценарият с изтласкването на руската компания бе потвърден в неделя от депутата от ДБ Владислав Панев.

Последващо решение е отстраняването на “Лукойл” от България, но трябва да сме внимателни с частната собственост, за да не се понижи доверието към страната ни, обясни Панев по БНТ. Като аргумент той посочи, че “Лукойл” внася в България петрол на двойно по-ниска цена, това не се отразява на цените на горивата. А отстраняване на руснаците нямало да доведе до проблеми. Вносителите на горива в страната са гъвкави. Не очаквам да има дефицит, най-много за няколко дни да има леки проблеми, допълни Панев.

Евентуално спиране на дерогацията означава, че бургаската рафинерия ще трябва да работи с неруски нефт изцяло. В момента 60% от количествата идват от Русия, а останалите са от други страни.

Светкавична замяна на петрола трудно ще се случи, защото е необходимо да се намерят доставчици, да се уговарят сроковете за докарването на суровината до Бургас. Не е ясно и на каква цена ще дойдат доставките с транспортните разходи. Руският сорт “Уралс”, с който работи рафинерията в Бургас, е на цена около 60 долара за барел, докато за другите видове средните котировки са с над 20 долара по-високи. Тоест при 100% неруски нефт ще има известно поскъпване на горивата.

На евтин внос също не може да се разчита, защото в момента в България цените са най-ниски от целия ЕС - бензинът е 2,57, а дизелът - 2,48 лева. Най-бързо и лесно биха могли да дойдат количествата от съседните Румъния и Гърция. Но там средната цена на бензина е съответно 2,62 и 3,71 лева, а на дизела - 2,77 и 3,25 лв.

Тоест без руския нефт и без “Лукойл” България няма да остане без горива, но има вероятност да са по-скъпи.

Но може и да няма промяна в цените, защото страната ни е и с най-ниския акциз. И при по-ефективна преработка на нефта или без изкуствено раздуване на производствените разходи може да се окаже, че крайният продукт не излиза по-скъп.

А това, което се случва с “Лукойл” у нас, много прилича на ситуацията в Италия от края на миналата година и началото на тази. След въведеното ембарго от ЕК за руски нефт втората по големина рафинерия там - ISAB, се наложи да бъде спасявана. Тя се намира в Сицилия и е на “Лукойл”, работи с 90% руски нефт и дава 20% от горивата. Правителството в Рим разработи спасителен план - национализация на рафинерията или продажба.

През декември правителството на Джорджа Мелони постави рафинерията в Сицилия за 12 месеца под временно управление на държавата, за да избегне нейното затваряне. Тогава Ренато Скифани - управител на област Сицилия, заяви, че решението ще даде възможност да се търсят евентуални купувачи, без непременно да се изключва вариантът за национализация.

В началото на тази година “Лукойл” обяви, че продава рафинерията на GOI Energy - подкрепян от израелски инвеститори фонд за частни инвестиции, който си партнира с търговеца на суровини Trafigura. Според неофициална информация сделката е на стойност 1,5 милиарда евро. Trafigura няма да вземе директен дял, но ще помогне за осигуряване на оборотен капитал и петрол, а след това ще продава горивата. Кандидат за сицилианската рафинерия бе и американската Crossbridge заедно с Vitol, един от основните конкуренти на Trafigura.

Почти идентичен сценарий се оформя и в България с готвеното назначаване на особен управител, с което държавата да поеме контрола над рафинерията, след като след седмица ще влезе във владение на пристанище “Росенец”. След това остава да видим кой ще се появи като кандидат купувач за бургаския завод.

В годините назад са се появявали информации, че “Лукойл” има готовност да продаде рафинерията в Бургас. Дори през 2018 г. вече бившият президент на “Лукойл” Вагит Алекперов заяви, че компанията обмисля продажба на заводите си в Италия, Румъния, България и Нидерландия. Според Алекперов активите могат да бъдат продадени както на части, така и накуп или да бъдат апортирани в нова компания, в която да бъде привлечен външен инвеститор. Тогава се заговори и че руснаците ще иска поне 1 млрд. евро за завода в Бургас.

След това обаче плановете бяха променени, Алекперов вече не е шеф на руската компания, а войната в Украйна направи бизнеса с горива много печеливш. Само за миналата година от България за Украйна е изнесен дизел за 1,7 млрд. лв. - 15 пъти повече спрямо 2021 г. Последното служебно правителство прие компромисно предложение, с което “Лукойл” премести от 1 януари 2023 г. бизнеса си в България и плаща всички данъци тук, а не както досега - в Нидерландия и Швейцария.

От това се очакваха близо 700 млн. лв. допълнителни приходи, а в замяна износът на горива трябваше да продължи заради дерогацията, които има България. В хазната обаче влязоха по-малко от 200 млн. лв., а от Брюксел имаше забележки, че горивата трябва да се продават само за вътрешния пазар, но служебното правителство обясняваше, че са с произход от България и могат да се изнасят.

В крайна сметка този бизнес секна със забраната, наложена от ЕК. И износът за Украйна се сведе до авиационно гориво, различни видове масла, тежко гориво и други.

По принцип след силните маржове за рафинериите през миналата година, сега някои европейски заводи затвориха заради остарели технологии, с които не могат да се конкурират с по-големите и по-модерни съоръжения в Азия. Остават въпроси и относно търсенето, като се има предвид стремежът на ЕС да намали емисиите и да забрани колите на бензин и дизел от 2035 г.