Не от вчера съм писал, че Борисов - чекмеджето води България към национална катастрофа и с такава ще завърши и гастролирането му на българската политическа сцена. Е, това вече е факт.
Да, катастрофата е факт и жертвите от нея го уволниха. Но проблемите, които той създаде за повече от едно десетилетие остават и тепърва трябва да се решават. А тези проблеми са на нивото на проблемите, които остави на България през 1989 година Тодор Живков. Който не си дава сметка за това, е далеч от реалността. Първо, унищожена е парламентарната политическа система.
Парламентът беше пълен с кръгли нули, които удовлетворяваха капризите на един вманиачен лъжец и крадец. Ами спомнете си че и през 1989 година имаше парламент и той беше със същата функция. Значи предстои на първо време да се възстанови мястото и ролята на парламента при вземането на решенията. Министрите са кръгли калинки и са напълнили министерствата с послушни, но нищо не можещи калинки.
Регулаторните институции съществуват формално, а реално са подчинени на капризите на един ментално обременен човек.
Правоохранителната система е подчинена на една корумпирана малка група от хора. И за капак санитарната криза, разяде обществото и се срещна с една неефективна здравна система. Страната е с много ниско ниво на авторитет сред партньорите и съюзниците ни, които освен това имат във фокусът си разрешаването на проблемите които е създала пред тях пандемията със нейните последствия. България е един гноясал цирей. Но, в една общност от 450 милиона, последствията от тази воня най много засягат нашият малък народ. Той се усети и си каза думата но наследството е много по-жестоко от това което се вижда на повърхността.
Дисидентът Петър Бояджиев във фейсбук
