Депутатите запазиха рекета - банки могат да ни вземат всичко, без да разберем

Законодателна промяна, която да прекрати наглото ограбване на длъжници от алчните банки, тихомълком бе блокирана в парламента, дочу Narod.bg.

Става дума за скандалния член 417 от Гражданско-процесуалния кодекс, който урежда събирането на просрочените кредити към банките. Неговата идея е трезорите да си възстановят дадените пари по максимално бърз начин.

Това като цяло не е лошо. Все пак банките отпускат кредити с парите, събрани от депозити на граждани и фирми. Така никой от нас няма интерес те да фалират заради измамници - получатели на кредити.

Дребната подробност около самата процедура е, че законът позволява на банките това да стане без самият длъжник, ако наистина е такъв, дори да разбере, че срещу него е започнало дело, показа проверка на „Уикенд”.

Така, докато човек се усети, се събужда със запорирани спестявания, заплата и имущество, които частните съдебни изпълнители могат да продадат на безценица, а дългът дори да не е изплатен.

Любопитно е, че против предложените поправки гласуват както депутати от управляващата коалиция, така и техните колеги от опозицията. За последните това може да се очаква, след като години наред бранят несправедливото законодателство, почернило живота на десетки хиляди хора.

Това едва ли важи и за самообявилите се носители на промяната, които се кълнат, че ще работят само с мисъл за хората, ограничавайки всички възможности за кражби и произвол. Похвална идея, която, оказва се, не важи за начина, по който банките си събират кредитите. Без значение колко е несправедливо за обикновения човек.

Жертва на подобна схема през последните години са станали хиляди, а шансът им да търсят справедливост е нулев.

Скандалната промяна е приета през 2008 г. по предложение на тогавашния депутат от БСП Мая Манолова. Впоследствие като омбудсман Манолова с цялото си нахалство поведе борба за отмяна на скандалния член. Тя, естествено, стигна до под кривата круша след усилено лобиране на банкерите в парламента.

В своя пиар акция в края на миналата година партия „Възраждане” внесе предложение за промяна в правилата, по които банките имат право да си събират просрочените кредити. Целта да се елиминира нечестното предимство на трезорите и кредитор и длъжник да получат равни права, а делото за събиране на задълженията да върви по нормалния ред, както е с неплатените сметки за ток, вода, парно, мобилен телефон и т.н.

При разглеждането в правната комисия на парламента идеята на „Възраждане” среща яростен отпор от представителите на останалите партии и предложението е отхвърлено от комисията. В резултат шансът граждани и банки да станат равнопоставени при спорове за дължими кредити е нулев.

Въведените от Мая Манолова правила чрез чл. 417 от ГКП са така направени, че дават нечестно предимство на банките и предпоставки за огромни злоупотреби, обясняват юристи. По думите им такива практики не липсват. Малка част от десетките хиляди случаи на измамени граждани са описвани в медиите, но реакция от властите няма. 

С чл. 417 от ГПК банките са си извоювали привилегията – наред с държавата и общините, да съдят кредитополучателите по бързия ред и на „тъмно”. За целта е нужно единствено да внесат искане до съда за издаване на изпълнителен лист. За да се удовлетвори молбата им, е нужно единствено да приложат извлечение от счетоводните си книги, че такъв заем е отпуснат.

Законът не изисква на заседанието да присъства длъжникът, който в огромна част от случаите така и не разбира за това. Магистратите от своя страна не са длъжни да проявяват дали твърденията на банките, че заемът не се плаща, са основателни, а само извършват проверка дали т.нар. кредитор е представил нужните документи.

Не рядко представените от банките документи далеч не са изрядни, обясняват юристи. Често трезорите едностранно и тайно променят условията по кредитите, с което месечната вноска се вдига или се въвеждат допълнителни изисквания. Клиентът от своя страна, който не знае за това, продължава да си внася старата известна му сума или не изпълнява новите изисквания.

Това е основание да бъде обявен за неизряден длъжник, а заемът – предсрочно изискуем. С това се задвижва процедурата за принудително събиране на парите по чл. 417. Виждайки извлечението от счетоводната книга, че такъв заем има, съдът издава изпълнителен лист. Без значение дали основанията на банката са законни. Документът моментално се изпраща на частен съдебен изпълнител, който започва процедура по събиране на парите.

В огромна част от случаите „неизрядните” клиенти разбират за делото едва когато ЧСИ-то им блокира сметките и имуществото им. Чисто формално, преди да наложи запорите съдия-изпълнителят е длъжен да изпрати съобщение на длъжника. Гражданинът от своя страна има право да възрази срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

Ако човек е сигурен, че си е плащал редовно кредита, той има право в 14-дневен срок от получаване на съобщението да възрази пред съда. Тогава по закон вече започва нормално дело, в което може да се установи дали претенциите на банката са основателни. Доста често се оказва, че тайно изменените от трезорите условия по кредитите са незаконни и съдът се произнася в полза на гражданите, обясняват адвокати.

Когато възражението не се подаде в двуседмичния срок, гражданинът губи шанс да се защити. Точно тук е и поводът за злоупотреби. В закона няма изискване съобщението за делото да бъде връчено лично срещу подпис на гражданина.

Не рядко служителите на ЧСИ-тата въобще не си правят труда да потърсят длъжника или пъхат хвърчащия лист с неясно написан текст в пощенската кутия. Така нищо неподозиращият човек е много вероятно да не разбере за какво става дума и да пропусне срока за обжалване.

Мотивът за подобно безобразие е чисто икономически, обясняват юристи. Съдия-изпълнителят има интерес да започне разпродажба на имуществото на длъжника, за да си прибере неговия процент и съответните никак не малки такси. Нерядко ЧСИ-тата играят в комбина с бизнесмени. Така имотите се продават на цена много под пазарната и се оказва, че гражданинът хем остава без нищо, хем не се е издължил на банката.

Абсурдите в процедурата по чл. 417 далеч не спират с драмата около получаването на съобщенията. Оказва се, че дори и гражданинът да обжалва издадената от съда заповед за незабавно изпълнение, то процедурата по принудително събиране от ЧСИ-то не спира. С това и трупащите се такси. Самото дело, с което взелият заем обжалва претенциите на банката, не минава по бързата процедура. Затова и обичайно се точи няколко години. През това време сметките и имуществото на взелия заем си остават запорирани.

Нерядко се случва, че след дълги мъки и спечелено дело срещу банката гражданите да дължат хиляди левове на ЧСИ-то за задвижена срещу тях процедура, която се оказва незаконна. Такива случа има със стотици, а измамените хора са принудени да водят нови дела, още доста години, за да оспорват тези такси, обясняват адвокати.