Депутатите се разбързаха: Променят Конституцията заради служебните кабинети

Тези три варианта за промяна на конституцията в частта за излъчването и работата на служебния кабинет се обсъждат от депутатите, макар и засега неофициално, притеснени от самото съществуване на служебната власт. Конкретните идеи не са избистрени, но някои от групите вече дават заявки, че покрай отварянето на основния закон заради съдебната реформа и главния прокурор ще се мисли и за такива промени. Така войната, която президентът поведе с партиите (и те с него), неминуемо ще мине и през промяна, засягаща тези му правомощия.

Отвори се дебат на тази тема. Защото духът на конституцията е бил служебните кабинети да организират честни избори и в момент на политическа криза да поемат отговорността. Факт е, че Радев отиде отвъд това - начинът, по който кадруваха и управляваха държавата, агресивното налагане на служебното правителство, дори желанието то да продължи и да стане някакво квази редовно правителство поставиха под въпрос целия институт. Не е хубаво да правим законодателство заради един президент, защото утре ще е друг. Но с действията си той отвори тази тема, каза преди дни депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков.

17-те месеца управление на служебните кабинети, излъчени от Румен Радев, накараха депутатите да се замислят дали в конституцията няма “дупка”, която дава шанс на президента да се сдобие с по-голяма власт от предвидената. Те не само подготвяха следващи избори (каквито са правомощията им), а и реално взимаха управленски решения, сключваха разпоредителни сделки, кадруваха в администрацията. А с 524-те си дни на власт Радев не само постави рекорд, но и изпревари дори 4 редовни кабинета - на Кирил Петков, Пламен Орешарски, Филип Димитров и Димитър Попов.

Затова и се обсъжда дори разписването на текст, който предвижда Народното събрание да не се разпуска от президента при невъзможност за формиране на редовен кабинет. Партиите предпочитат хората им да са в парламента до избирането на нов, като излязат само в едномесечна ваканция за кампанията

Във всички нормални държави мандатът на Народното събрание се прекратява с избиране на новото. Ако го направим като тях, тогава няма да има голям проблем със служебното правителство, защото то ще е подконтролно, коментира Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС пред 24 часа.

Основният въпрос опира до това “чий” ще е кабинетът, който ще управлява до следващия вот, или “кой ще прави изборите”. Така стигаме до трите варианта за трансформирането на служебния кабинет.

Първият е редовното правителство към момента да продължи да изпълнява функциите си още 3 месеца, но вече като служебно и с ограничени правомощия, разписани в закон. Така хем се запазва служебното, хем се връзват ръцете на президента да се разпорежда с него. Идеята е прокарвана от ПП-ДБ, но не среща подкрепа от ГЕРБ и останалите партии.

Вторият вариант предвижда запазването на служебния кабинет, но със строго разписани функции в закон. Така той не само ще е с орязани правомощия, но депутатите замислят и президентът да консултира с НС номинациите си за министри. В комбинация с неразпуснат парламент се очаква този вариант да събере поддръжници.

ГЕРБ обаче изглеждат привлечени от т.нар. гръцки вариант - в конституцията да бъде записано кой поема длъжността министър-председател в транзитния период. Сред обсъжданите варианти са това да е например шефът на Конституционния съд, за когото се предполага, че е равно отдалечен от всички партии.

Подобен вариант се обсъжда и в средите на ПП-ДБ, като те предвиждат служебният премиер сам да си избира министрите.

ПП-ДБ и ГЕРБ усилено водят разговори за конституционно мнозинство с ДПС и така си осигуриха нужните 160 гласа. А в петък дори правосъдният министър Атанас Славов разговаря по темата с Делян Пеевски, и други депутати от движението. Засега в основата е съдебната реформа, но темата за служебните кабинети би могла да е мост към БСП (чиито отношения с Радев отдавна са във фризера) за постигане на необходимите 180 гласа за бърза писта за промени в основния закон.

Към момента в БСП обаче темата не е обсъждана. Конституцията е обществен договор, затова трябва да има много голямо обсъждане на всички промени в нея и да се прецени дали е необходимо да се свика ВНС за някои от тях, коментира червеният Филип Попов.

Няма да се ограничим само в съдебната реформа, но въпросът е да бъде избрано най-доброто за страната. Ще се запознаем с европейските модели, лаконичен бе Хамид Хамид от ДПС.

Какъвто и вариант да бъде избран обаче, първо трябва да бъде внесен законопроект за промени в конституцията, подкрепен от 1/4 от депутатите. За да мине подобен текст в пленарната зала, трябват минимум 160 гласа. А стартът на цялата процедура минава през вече гласуваната, но все още некомлектувана конституционна комисия в НС

В комисията трябва да членуват 12 депутати, но сега са само осем. В нея бе и новият правосъден министър Атанас Славов, а сега ПП-ДБ трябва да посочат друг на негово място. Славов беше и начело на комисията, след като шефът на НС Росен Желязков обяви, че до избирането на титуляри комисиите ще се водят от тези депутати, които са били техни председатели в предния парламент.

Председателството на конституционната комисия обаче бе договорено да е на ротация, както ще е и в правната, между групите на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.