Депутатът от „Продължаваме промяната“ Настимир Ананиев е главно действащо лице в нов лобистки скандал за милиони левове със силен корупционен дъх, установи разследване на „Уикенд“.
Наскоро 47-годишният народен представител нашумя като един от политическите покровители на опериращата без лиценз от България криптобанка Nexo, след като се разбра, че е съдружник в частна фирма с управителя на многомилиардната компания Антони Тренчев.
Оказва се, че аферата Nexo не е единствената бизнес схема, която се е радвала на благоразположението и лобистката подкрепа от страна на Настимир Ананиев и част от депутатите на „Продължаваме промяната“.
Миналото лято очилатият политик, в качеството си на депутат от 47-ото Народно събрание и председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в парламента, е опитал да прокара нов скандален закон за потребителските кредити, който е предвиждал въвеждането на задължително изискване за електронен подпис при всеки сключен договор.
Изготвянето на законопроекта от Настимир Ананиев буквално е скандализирал Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, в която членуват 12-те най-големи дружества за бързи кредити. Депутати разказаха пред „Уикенд“, че законотворната инициатива на Настимир Ананиев е целяла да принуди всички фирми за бързи кредити в Българи да сключат договори с дружеството „Евротръст Технолоджис“, ръководено от бизнесдамата Саша Безуханова и нейния син Константин.
„Евротръст Технолоджис“ е доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги за електронна идентификация и електронен подпис.
Основаната през 2015 г. компания е разработила платформа за подписване на документи директно през мобилния телефон, като прибира такси между 2 и 7 лева за всеки верифициран от тях контракт.
Доколко обаче платформата за електронен подпис на Саша Безуханова е сигурна и защитена от компютърни измами и виртуални престъпления е спорен казус. Защото само преди 3 месеца прокуратурата в Пловдив разкри схема за кредитна измама за над 90 000 лева, случила се именно чрез приложението на „Евротръст Технолоджис“.
В периода май-август 2022 г. двойката от Стара Загора Йордан Петков и Ралица Козарска съумява да изтегли от името на трима свои познати 9 банкови заема на обща стойност 92 000 лева.
Двойката комарджии успяла да измами младо семейство от Хисар и жена от Стара Загора с данните от личните им карти, като ги преснимали с мобилните телефони под предлог, че ще изработят фотоколажи за спомен на своите приятели.
Така с откраднатата самоличност са създали нови сметки и имейли на името на пострадалите и са успели да получат с измама 9 банкови заема, които са били одобрени именно чрез приложението за електронни подписи на „Евротръст Технолоджис“.
Дръзката банкова измама все още се разследва от прокуратурата в Пловдив, но по-интересното е, че само няколко седмици след разкриването на аферата „Евротръст Технолоджис“ се сдоби с финансиране за милиони левове от държавната Българска банка за развитие (ББР), чието ново ръководство минава за близко до бившия премиер и лидер на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков.
Според обявлението на ББР от 18 ноември 2022 г., родната банка за развитие влиза с дялово участие в компанията на Саша Безуханова. Сумата, която банката налива в „Евротръст Технолоджис“ не е обявена официално, но според запознати става въпрос за държавно финансиране на частен бизнес с над 15 милиона лева!
Съмненията, че Настимир Ананиев е най-активният политически лобист на „Евротръст Технолоджис“ се подхранват от близкото приятелство на депутата с Константин Безуханов, който освен син на бизнесдамата Саша Безуханова е и акционер в платформата за електронна идентификация. Подозрения будят и припряните действия, с които Ананиев е опитал да прокара законодателни промени за потребителските кредити.
„В Асоциацията за отговорно небанково кредитиране беше получен имейл с писмо от Настимир Ананиев в четвъртък, 14 април в 2:21 часа вечерта. Писмото информираше, че се подготвя законопроект за допълнение на Закона за потребителския кредит, който предвижда задължително въвеждане на електронен подпис при всеки отпуснат кредит.
В същото писмо Настимир Ананиев съобщава, че дава срок от само три дни на Асоциацията, за да изпрати своето становище до Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, която беше председателствана от него. Становището на браншовата организация е трябвало да бъде изпратено до 18 април 2022 г. – ден понеделник при неработни дни събота и неделя.
Броени дни след обявлението на Настимир Ананиев за подготвяни промени в Закона за потребителските кредити, няколко от големите дружества за бързи кредити са получили нови оферти за сключването на договори с „Евротръст Тенолоджис“ за електронна верификация на отпускани кредити към потребители.
Твърди се, че в частни разговори с членове на Асоциацията, близкия до Настимир Ананиев и съосновател на партия „Волт“ Калоян Трулев е „съветвал“ компаниите за бързи кредити да сключат групови контракти с фирмата на Саша Безуханова, за да са подготвени за „новата икономическа реалност“.
Въпреки натиска повечето фирми да бързи кредити са отклонили офертата, тъй като разполагат със собствени защитни системи за верификация при отпускане на кредити.
Лобисткият проектозакон на Настимир Ананиев е внесен в 47-ото Народно събрание на 29 юни 2022 г. с молба до председателя на парламента Никола Минчев проектозаконът да бъде представен за разглеждане и гласуване. Законопроектът на Настимир така и не стига до гласуване в пленарната зала, като според запознати, това се дължи на тогавашния министър на електронното управление Божидар Божанов.
Твърди се, че министър Божанов е бил скандализиран от законопроекта на Настимир Ананиев и дори си уредил среща с вицепремиера Асен Василев, на която успял да го убеди, че проектозаконът за бързите кредити носи белезите на класическа лобистка поправка и че в никакъв случай не трябва да бъде предлаган за гласуване в Народното събрание.
Самият Божидар Божанов като министър на електронното управление предложи промени в Закона за електронното управление, които предвиждаха изискването за електронен подпис при заявяването на административни услуги по електронен път да отпадне.
Електронният подпис беше посочен от министър Божанов като основна бариера пред ползването на обществените услуги заедно с неудобствата и техническите проблеми.
