Da jivee 24 may

Услужливите политолози със западен уклон уместно отчетоха, че лансираната от ПП-ДБ идея за промяна на националния празник – от 3 март на 24 май, е смъртоносен автогол за така наречените евро-атлантически представители. По много причини, за които без съмнение ще говорим в близко бъдеще.

Предполагам, че съвсем скоро Бойко Борисов ще направи поредния си народняшки пирует на 180 градуса и ще се вслуша в гласа народен, Господен. Тоест, шансът за промяна на Датата в Конституцията практически е нулев. Вече го обясниха елитни юристи. Освен това масовката на ГЕРБ на 80% е русофилска, и няма как да следва номерата на Паси, Габриел, Майдел, Лорер. Я, колко българи със странни фамилии?! Няма лошо, ние сме толерантни, но има тенденция...

Мони тегли „майна“ на Православието, а Лори сложи кръст на Освобождението. Близо век и половина по-късно Европа отново ръфа плътта и пие кръвта на България. Тогава чрез Берлинския конгрес, а сега чрез Брюкселския ЦК на „урсулите“, директивно налагащи „македонска идентичност“. И винаги им е виновна Русия. Лошото е, че Одеса е на една ракета разстояние от Варна. Не дай боже да се усложни хавата, „харвардците“, „лорерите“ и „габриелите“ ще си бият камшика и бегом под навеса на „началниците“, а ние ще им плащаме вересиите.

Защото е ясно, че Русия на Олигархията и балансьора между клановете Путин търпи дълго, но не вечно. А отдолу идват командирите от Донбас ала Бонапарт и „изчезналият“ генерал Армагедон Суровикин, които няма да се спрат на половината път до Кремъл като афериста-милиардер Пригожин. Ще ни треснат, а после да се обясняваме защо и как сме шампиони по износ на боеприпаси и гориво за Киев, както се похвалиха „кирчовците“ пред Запада.   

Посегнаха на свят Консенсус

Кириак Стефчов е по-лош от еничарите! Няма съмнение, тъй като героят на Иван Вазов е нарицателно за предателство и безгръбначност, докато славянските момчета, отнети от семействата си по „Кръвния данък“, са беззащитни жертви на „Съжителството“, както политкоректните квалифицират Робството. И, ето ни пред кривото огледало на Историята, отразяващо лицемерни, карикатурни, направо уродливи физиономии. С намерението си да суспендират 3 март като национален празник „умните и красивите“ посегнаха на железен български Консенсус. А това извращение без съмнение ще им струва електорално скъпо. И много добре, тъй като тази нова Шайка наистина прекали. Партньорите им от ГЕРБ преобърнаха хастара на България чрез изнасилване на Темида, корупция и „обществени поръчки“, но все пак не посмяха да дърпат за опашката Историята и родовата памет. А сега ПП-ДБ иска отново да ни направи рая напук на Батак и Шипка.

Тук е моментът за кратък урок по История за „смартфони“. Никога досега след възстановяването на българската държавност на 3 март 1878 г. скрижалите на националната митология не са поставяни под съмнение. Нито при „истинските арийци“ Батенберг и Кобургите, нито при „фашистите“, нито при „комунистите“, нито при „демократите“, нито при „костовистите“, нито при „царистите“, нито при „бойковистите“. Винаги и навсякъде иначе неадекватната ни политическа класа се е съобразявала с два фундаментални елемента от родовата ДНК – Православието и Освобождението. А това, че сегашните натрапени отвън управници скачат срещу тези базови ценности на нацията означава само едно – те са новите кириакстефчовци, ако въобще са чели Иван Вазов? Силно се съмнявам.

Ето за какво беше целият кабинетен зор

Понякога ми се иска да изхвърля лаптопа през прозореца като онези футболни фенове, които си отмъщават на телевизора за драмата на любимите си отбори. Защо ли? Ами, защото месеци наред убеждавах близки, приятели и познати от различни политически нюанси, че служебните кабинети са най-добрият вариант за България, тъй като, ако не друго, не правят резки движения в рискови направления. Освен това бюджетът и пенсиите са гарантирани. А събеседниците се мятаха на амбразурата с телевизионни заклинания  за фаталната необходимост от редовно правителство. Каквото и да е то?!

И, ето, имаме го – хак ни е! Целият кабинетен зор бе за формална легитимация на поредица от анти-български решения и действия. И за ескалираните до крайност доставки на оръжие и боеприпаси за Украйна, и при нелепата визита на наркотичния клоун със зеления екип в София, и покрай Гестапо-списъка „Миротворец“, и при джиросването на активите на АЕЦ „Белене“ на хунтата в Киев, които ние сами си плащаме чрез вноските в ЕС. Същото важи и за военната продукция, изнасяна за утилизация на вересия. Да не говорим за затварянето на мини, за еко-рекета и за отказа от родна индустрия. А за капак дойде и мръсното посегателство върху 3 март. Очаквайте нов сезон на „Истанбулската конвенция“.

Невежи или продажни?

Вярно е, че 3 март е Рубикон, както твърдят някои от „Промяната“ и Костовата секта. Тази дата не разделя, а определя кой е българин и кой е „еничар“ в съвременна трактовка. Може да се каже и така: българи срещу анти-българи. Нормални и почтени, невежи или продажни, зависими или зомбирани – няма особено значение, защото Датата е символ, еквивалент и фундамент на държавността, възстановена върху щиковете на Руската армия и саможертвата на българските мъченици, възрожденци, апостоли, опълченци. Сещам се за некропола с човешките черепи в светилището Батак и ми се иска да се върна 45 години назад към младостта в БНА с хладната ласка на „Калашников“ в дланта. Тези мръсни безродници не заслужават друго...

Ама, ние от мълчаливото мнозинство сме виновни, защото им повярвахме, че са единствената алтернатива на ГЕРБ. Впрочем, нямаше други варианти при аморфното състояние и ревизионизма на „Позитано“ №20, чалгата на „Има такъв народ” и неясната визия на „Възраждане“. Всъщност работата беше много проста – Посолството се умори от ролите, джипките, мисирките, бабите и каките на Бойко и реши да наложи изчистен, лабораторен, идеологизиран, циничен Проект за окончателна дебългаризация на РБ чрез евроатлантическа сублимация на една цяла нация. И русофобска фанатизация. А Борисов клекна и си отстъпи „изборната победа“ срещу гаранция за индулгенция. Елементарно, нали, ама нищо чудно някой ден силно да ни заболи след тези лични и корпоративни игри?

Отвличаща маневра

Отново се връщам към това, че не един и двама умни хора от експертната общност у нас сега се питат – как е възможна подобна глупост, като противопоставянето на 3 март и 24 май ? И то при положение, че промяната в Конституцията на практика няма как да мине. Очевидно ставаме свидетели на отвличаща маневра от страна на евро-атлантическата колониална администрация, натрапена чрез Посолството и новия Коминтерн от Брюксел. С каква цел? Веднага обяснявам...

На хоризонта се задава провал на „контранастъплението“ на Киев на Източния фронт, а наред с това се очертава тенденция за втвърдяване на иначе мекотелния Путин, притиснат отвътре най-сетне да удари яко по измислената държава върху територията на някогашната УССР и така да успокои топката и на Изток, и на Запад. Познавачите на материята отлично съзнават, че зад бойните заклинания на такива като дъртия палячо Борел, чиновника Съливан, манекена Столтенберг, полските и балтийските екстремисти и т.н. чак до нашенския ентусиаст Тагарев наднича жестоката умора на САЩ и Европа от „Бермудския триъгълник“ от двете страни на река Днепър, поглъщащ  милиарди без никаква полза. Отделно човешките животи, които винаги са били „разходен материал“ за Вашингтон. 

Оттук обаче следва, че подизпълнители като Булгаристан, лишен от символната идентификация 3 март, вероятно трябва да се готвят за своя дял от предстоящата ескалация на Пентагона и марионетките от НАТО, които все пак трябва да излязат по някакъв начин от ситуацията. Нищо чудно и с „пушечно месо“, завоалирано под благовидното мото ала „Коалиция на желаещите“, „Евро-каски“, „Хуманитарни части“ или нещо подобно. Вече веднъж преди повече от столетие извратеният българофоб Фердинанд изпраща български войски срещу Русия, в комбина с Турция за първата национална катастрофа...

По-късно обаче синът му Борис III остава в Историята с мъдростта си на държавник, следващ гласа и сърцето на народа и не допуска нито един български боец на Източния фронт срещу Червената армия по време на Втората световна война. Изминаха осем десетилетия от Сталинград, където са оставили костите си десетки хиляди „кръстоносци“ срещу Славянството и Православието от Италия, Испания, Франция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словакия, Финландия, Норвегия, но няма нито капка българска кръв.

Оттук нататък нищо не се знае, защото „кирчовците“ са готови да продадат баща и майка заради личните си кариери под егидата на „началниците“. Впрочем, по-голямата част от елита на актуалните по-католици от папата отдавна са скъсали с родината, ако въобще я смятат за своя, и проектират живота си от двете страни на Атлантика. Именно заради тази лична далавера ни превръщат в заложници, а неглижирането на 3 март е просто инвестиция за дългосрочен дивидент. Не е ли пределно ясно на всички?

Продължението предстои...

както се пише под поредния епизод от безкрайните филмови сериали. Служебните русофоби на чужда ведомост стигнаха до евро-атлантическа шизофрения, а следващата им цел ще бъде... Кирилицата?! Естествено, в името на „цивилизационния избор“, „ценностите“ и „евро-интеграцията“. И най-вече – за откъсване от влиянието на Москва чрез славянството, вярата и езика. Така де, след като ислямска Турция пише на латиница, защо ние да оставаме във Византийското Средновековие? Освен това, нали 3 март не е на мода? В най-лошия случай може да прибегнем до двоен вариант като тарикатите сърби...

Няма значение от нонсенса и абсурда да използваш Славянската азбука за антиславянска диверсия. Важното е да покажеш на „началниците“, че късаш пъпната връзка с Русия. Освен това едва ли мнозина от днешната интернет-популация схващат проблема. И затова – Da jivee 24 may...

ГЕОРГИ АТАНАСОВ, специално за „Уикенд“