Какво е товаиздевателство върху нас, какви са тези никому непотребни брифинги на групата спомпозното име Национален кризисен щаб, който всеки миг от деня методично нинабива в главите колко са заболелите, какъв е броят на умрелите и има лиоздравели!
И не сеограничава да разкрие картината у нас, но
осветлява и положениетопо цял свят - стига да е по-лошо от нашето. На всичкото отгоре на тези брифингине пропуска възможността да не се навре в домовете и физиономията на премиера,при вида на която, изпадам в анафилактичен шок ((Тежка алергична реакция, коятосе проявява внезапно и може да причини смърт).
Кому е нужен този цирк?
На кого му е притрябвало това стойкаджийство,кой приема манкирането вместо свърши вършенето на някаква полезна работа?
Между другото във въпросния щаб се намери единнабеден професор по математика, който на брифингите показва познанияконкуриращи тези на ученик от 12 клас. Тръгнал да не убеждава, че колкотоповече натискаме върховете на кривите на заболеваемостта и смъртността толковапо-добре. Това е вярно, но единствено и само в здравната система. За здравето нахората и за националното ни стопанство нещата стоят доста по-другояче. Бихискал господин професорът да знае, че колкото повече поддържаш върха на кривататя толкова повече се разплескват.
Товаозначава че благодарение на крутите мерки моментът на придобиване на имунитетот заветните 70% от населението ще бъде доста поотложен. Дано само не е за следваща вълна от заразата.
И не на последно място, като гледам резултатите от социологическите изследвания, ми идва наум, че
управляващите много бързо схванаха ползата от кризата за себе си
и пуснаха в ход реализацията на един долнопробен сценарий - докарвайки хората до полуда, за да се помпа рейтингът на „спасителя” на нацията Бойко Методиев Борисов. Очаквам, че ако кризата отзвучи скоро той да подаде оставка и да предизвика предсрочни парламентарни избори. Убеден е, че борбата му с коронавируса ще донесе на неговата камарила поне абсолютно мнозинство, а на него- неограничена власт. Народе мой, дали толкова си обезумял, че да го припознаеш едва ли не за някакво поредно издание на Христос и да му позволиш да изпълни плановете си?, пише в писмо до редакцията на „Минаха години”, Младен Димов от София.
