Черпакът на ГЕРБ удари хазната, затъва ли България?

Както можеше да се очаква, ГЕРБ и ВМРО не закъсняха с организацията на протести срещу „Промяната“, опаковани в синдикална маскировка. Няма лошо, тъй като правото на гражданска активност е „Член първи“ на демокрацията.

Друг въпрос е неписаната толерантност от 100 дни за всяко правителство, но ние отдавна сме извън всякакви правила, стандарти и традиции, така че е излишно да се хабим в словесни терзания ала „какво трябва и какво не трябва“. Върху една територия, опустошена откъм здрав разум и базов морал, вече нищо няма значение. И така е от три десетилетия насам.

И Макрон не може да се оправи с „ведомостта“

Вероятно немалко от читателите на „Уикенд“ си спомнят за масовите социални протести на „жълтите жилетки“ във Франция, които впрочем още не са напълно затихнали, макар и изместени в праймтайма от Вируса и Украйна.

По тази тема е важно да се знае, че брожението сред наемния труд в страната на Шарл дьо Гол, Едит Пиаф, Ален Делон, Мишел Платини бе предизвикано от намерението на младия господар в „Елисейския дворец“ наред с данъчните облекчения за богатите да прокара и законодателство, ограничаващо синдикалната защита при съкращения и уволнения.

Защо? Елементарно – Капиталът винаги и навсякъде търси по-висока норма на печалба за сметка на разходите, а социалистическата нормативна уредба в Париж на практика прави невъзможно освобождаването от работа даже на една чистачка!

И точно по тази причина съпругът-ученик на мадам Бриджит, като един примерен кадър на Ротшилд, реши да облекчи донякъде пазара на труда от непазарната регулация, установена в Западна Европа по време на Студената война.

В резултат от идеологическото състезание с Източната система за приоритет в социалната сфера. Добре, ама СССР и сателити вече ги няма, алтернативата на „комунизма“ се изпари, а кризите се редят в щафетна последователност. И най-вече - икономиката трябва да бъде... икономична, както пишеше по фасадите на фабрики и заводи у нас преди 10 ноември 1989-та...

Нищо подобно! Макрон, който сега се опитва да посредничи между Путин и Байдън, почти не успя да помръдне консервативната социална Система във Франция. Тоест, да се справи със свещената Ведомост, завещана от лявата парадигма, подчинила Стария континент, особено южна Европа, след победата на Червената армия във Втората световна война.

Много вода изтече, СССР, СИВ и Варшавският договор ги няма от три десетилетия, НАТО и ЕС се радват на живот без конкуренция, но рефлексите, засукани от Майчицата-държава, са живи, жилави и непоклатими. И във Франция, и в Италия, и в Испания, и в Гърция, и в Португалия, и в България...

Прясната актуализация на тази социално-психологическа деформация или адаптация пролича тези дни покрай протестите на различни професионални общности под прозорците на властта. Да, ама поредният пърформанс на жълтите павета в София има дебела предистория и не започва от зелените жилетки на катаджиите.

Огнеборец потушава пожара с хартия

Не, не е оксиморон или „Омикрон“, а съвсем обективна родна реалност. За повече от десетилетие през трите си мандата Бойко Борисов разглези държавните наемници, и не само тях, като сипваше с черпака на всеки недоволен, гръмогласен или опасен.

Не случайно през този период се наложи масовото убеждение, че за да получиш тлъста добавка „мазнинка“ от властта трябва да я притиснеш на жълтите павета. Тази технология работеше безотказно по няколко причини.

Първата – Огнеборецът от Банкя по принцип е влязъл в ролята на „народен човек“, който се вслушва в гласа на хората, въпреки че преди всичко повишаваше мизата на средния и висшия ешелон от Чиновническата партия. И особено на силовия сектор.

Втората – тази бюджетна щедрост осигури на ГЕРБ твърд електорален контингент, който и в най-лошите дни за партияната корпорация гарантираше около 600 000 бюлетини и солидно парламентарно представителство.

Третата – чрез постоянното повишаване на доходите по казионна ведомост Борисов тушираше, като никой друг преди него, потенциалната опозиционна енергия и затова се оказа най-дълготрайният министър-председател след 10 ноември 1989-та. С всичките си кусури, Борисов има невероятен инстинкт да държи властта и да балансира между всички лобита.

Ето как ценните хартийки с лицата на великите българи, тиражирани в рамките на Валутния борд, гасяха социалните пожари, за да може Борисов да се задържи 11 години на „Дондуков“ №1 – цяла вечност според съвременните политически стандарти – не само у нас, но и по света.

Атомна мина под „Промяната“

Не е необходимо да си политолог или социолог, за да се досетиш докато преброят до три, че тази щедрост на Бойко Борисов заложи атомна мина под „Промяната“. Елементарно – едноличният собственик на ГЕРБ раздаваше „мазнинка“ при една съвършено различна конюнктура.

Най-напред той наследи 8 милиарда лева фискален резерв от „лошата“ Тройна коалиция, а освен това се радваше на цяло десетилетие добра глобална конюнктура, между 2009-а и 2019-а, плюс манна небесна от Брюксел, изсипвана по благоволение на „началниците“ от ЕНП.

Наистина - уникален, несравним, невъзможен комфорт, гарантиран и от Черпака, който обаче яко удари по Хазната. Като перифраза на фолклорния лаф „С черпака по главата!“, познат от казармата, пазара или кръчмата.

Още по времето на втория или третия кабинет „Борисов“ започна да расте държавният дълг, провокиран от пълзящата по онова време инфлация, избухнала с пълна сила по-късно, и от маневрите на ГЕРБ за съхраняване на Властта. На всяка цена! За да се окажат „кирчовците“ в сандвич, притиснати между дефицита и недохранената социална плът на България, поглъщаща бюджети и актуализации, сякаш по поръчка от Бойко.

„Промяната“ се гърчи в своята „юпи“-безтегловност и с кисела физиономия раздава на час по лъжичка онова, което Борисов сипваше арабийски с бюджетния Черпак. И затова „лошият човешки материал“ все по-осезаемо роптае за своите 120 лева бонус към пенсиите, вместо 60, защото новите управници не намериха начин смислено да обяснят формулата.

Вярно, за тях разлика от 60 кинта се равнява на шест кафета в елитен клуб, но за Баба Пена от Чепръчене това си е храната за цял месец покрай градинката, кокошките и прасето. Ето, това им липсва на „кирчовците“ – народняшката психотерапия на Бойко, ученикът на Бай Тошо и „царя“, който гениално правеше помен с чужда пита, за да изглежда прав и когато съгреши. Точно като Партията по прекрасния поет Христо Радевски...

Това уравнение никъде не излиза

Как ви се струва българското уравнение, което никъде по света не може да излезе, защото по принцип задачата е сбъркана? Направо не е за вярване, че все още у нас се изплащат пенсии и се покриват здравни и социални разходи. И така - нацията вече официално е под 7 млн., а като зачеркнем „мъртвите души“ от избирателните списъци, остават някъде около 6,5 млн.

От тях вадим над 2 млн. пенсионери, милион е половина подрастващи, близо 300 000 държавни и общински служители, включително около 50 000 щатни бройки в МВР, плюс милион и вероятно отгоре „роми“, които преди да се родят, вече се броят за „социално слаби“ с ТЕЛК и по други параграфи на „включването“?! Цяло чудо е, че все още имаме бюджет!

Елементарната аритметика показва, че по-малко от милион сънародници от реалния бизнес, вероятно някъде около 600-700 хиляди, хранят останалите 6 милиона?! Не стига това, ами наемниците от частния бизнес, носещи на гърба си цялата Система, са длъжни да плащат осигуровките на угоените от Черпака клиенти от

Чиновническата партия във всичките й разновидности, циганския рай и т.н. А всички чеда на Бат’ Бойко искат и искат, защото така са научени и друго не знаят. Нищо чудно по тази писта да върнат за пореден път на бял кон Началника, но интересно как той ще продължи да разлива „мазнинка“ от Черпака при новата вътрешна и външна конюнктура?

Колкото повече, толкова повече

Тази вечна сентенция на безсмъртния литературен герой Мечо Пух май е измислена от писателя Алън Милн за нашенската ненаситна Чиновническа партия. Особено за нейната „демократична“ номенклатура.

Като свидетел на епохата преди 10 ноември 1989-та с чиста съвест заявявам, че по онова време никой от огромната армия „социалистически труженици“ по бюра, канцеларии и обществени организации не смееше да се издума за повече пари. Когато Партията реши – тогава! Не на последно място и заради спазваните баланси между служители и работници.

Между другото, разликата между „млад специалист“ с висше образование, стартиращ със заплата от 155 лева, и министър с 600 бе 1:4. А какво е сегашното съотношение между основата и върха на пирамидата по министерства, агенции, комисии, регулаторни органи, бордове, банки и т.н.? Вероятно 1:10 и отгоре?

Крайно време е да се анулира циничната практика да се индексират заплатите на най-богато нахранените чиновници спрямо ръста на минималното или средното възнаграждение. Това е брутален, социален и морален нонсенс, особено що се отнася до министри, депутати, кметове и т.н. по горните етажи на Властта.

Що за идиотска формула и философия е тази, според която най-добре платените без да си мръднат пръстта увеличават и без това огромната си финансова преднина пред простосмъртните, само защото низините получават малко отгоре върху „постната пица“? Впрочем, девизът на Мечо Пух, гласящ „колкото повече, толкова повече“, е насочен към гърненцето с мед. А в нашия случай става дума за каца...

Георги Атанасов за „Уикенд”