ЧАСТ ПЪРВА: „Неохим“ – семейно-феодалният химически завод на ГЕРБ, който страхува всички (как безнаказано се трови Димитровград и регионът?)

Как е възможно феодално семейство гербопитеци да тровят Димитровград и целият регион без никакви последствия? Защо в „Неохим“ синдикати не могат да пробият, поради какво работниците са заплашвани да гласуват за шефовете си, а МВР по времето на мутрата Бойко Борисов удобно си затваряше очите за безобразията на шефа на завода Стефан Димитров? Alarma.bg представя два текста за „Неохим“, чийто автор е служител в отровния завод и поради това – пряк очевидец на безобразията там.

В социалните мрежи се разпространяват снимки на оранжево-червен дим, който често излиза от комините на химическия завод „Неохим“ в Димитровград. В целия свят химическите заводи са сред най-опасните предприятия, които са сериозна заплаха, както за здравето на живущите в близост, така и за околната среда.

Всички в града виждат, че след като се стъмни, заводът работи усилено и изпуска най-много вредни газове. Хората масово се оплакват, че вечер осезаемо целият град мирише на амоняк.

„Дано някой да ни предупреди, ако нещо гръмне, защото човешкият фактор май не е от значение там“, пишат граждани в социалните мрежи.

Химическият завод „Неохим“ често изпуска вредни вещества в огромни количества в река Марица. Преди няколко години 30 крави, пили от замърсена вода в близост до химическия завод, умряха внезапно. Проверките доказаха, че смъртта им е вследствие поглъщане на вода със завишени емисии на вредни химически вещества, които могат да идват само от „Неохим“. Всяка крава дава средно по 30 литра мляко на ден, което разделено на дневната дажба на 1 дете от 0,300 мл, означава, че вследствие на причиненото замърсяване 3000 деца дневно са били лишени от мляко. Но и след този случай няма виновни.

Но институциите мълчат и не обелват и дума за опасността, която крие торовият завод.

Това е възможно, защото изпълнителният директор Стефан Димитров от ГЕРБ, който е бивш кмет на Димитровград, си е осигурил сериозно влияние, както в почти всички политически партии, така и във всички институции.

Наскоро бе сменен и шефът на РИОСВ – Хасково, който контролира дейността на подобни дружества. Естествено, с близък човек до Стефан Димитров. От медийни публикации става ясно, че директорката на РИОСВ – Хасково Тонка Атанасова е уволнена без никакви мотиви, станала жертва на политическите чистки в района, както и на плановете за следващ кметски мандат на Стефан Димитров.

Местните негодуват срещу действията на гербадоията, но публично не смеят да кажат нищо, защото се притесняват за работните си места.

Публично известно е, че Стефан Димитров си е осигурил както кметския пост, така и мястото в Общинския съвет благодарение на корпоративния вот. Всички служители на „Неохим“ и семействата им са задължени да гласуват за директора, в противен случай са заплашени от уволнение.

Поради натискът върху работниците на няколко пъти те се обединяват в синдикати, които принудително преустановяват работа. Първоначалната причина за обединението беше защитата на техните права, служителите направиха опит да се борят срещу премахването на бонусната система, премахването на почивните дни за вредни и други, но истинската причина за създаването на синдиката е натискът, който им се оказва по време на избори.

Химическият завод в Димитровград е продаден за смешната сума от 100 000 лв през 1999 година. Приватизацията на практика превръща предприятието в семеен бизнес, управляван от баща, син – бъдещ кмет и други хора от семейния кръг.

Всеки в района знае, че заводът се управлява по семейно-феодален начин, а правата на работниците са потъпквани при всяка възможност. Първият синдикат на работниците се появява през 2006 година и бива ликвидиран с психологичен натиск, тормоз, закани по телефона, съкращения и уволненения на участниците. Ръководителите на „Неохим“ започват да привикват част от членовете на синдиката и да им обещават повишения, ако напуснат организацията. Освен това в синдиката се внедряват подставени лица, а в цеха, в който работят повечето участници, са монтирани камери, с които се наблюдават.

Управляващото химическия завод семейство прави всичко възможно да разбие синдиката и да продължи да потъпква правата на служителите, докато големите печалби се разпределят. В тяхна полза е и законът. Оказва се, че работниците нямат право да стачкуват, защото тяхното предприятие е от „особено обществено значение“.

22 години семейно-феодалният метод на управление е в услуга на ръководството на „Неохим“, но не и в интерес на служителите.

Очаквайте втора част на поредицата за престъпленията в „Неохим“