„Най-важното във войната е да атакуваме стратегията на врага“, пише Сун Дзъ в „Изкуството на войната“. Не е ясно чел ли е главният прокурор Иван Гешев съветите, но прилага именно този изпитан метод в конфронтацията си с Министерството на вътрешните, работи.
Откакто Бойко Рашков е вътрешен министър, силовото ведомство редовно получава удари от държавното обвинение заради активната си работа срещу гранд корупцията. Колкото повечето разследва и изкарва неприятни за бившите управляващи факти, толкова по-яростна е съпротивата на прокуратурата да се заеме с разследването и евентуално повдигане на обвинение по тях.
Нещо повече - прокуратурата образува проверки срещу висши полицаи, чиято упоритост да постигнат резултат, бе разчетена като посегателство върху независимостта на съдебната власт. Поредното доказателство за това беше драмата, която се разигра около ареста за 24 часа на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, неговия пиар Севдалина Арнаудова и бившият финансов министър Владислав Горанов.
Не може да не се отбележи, че по традиция спорът не се води по евентуалното престъпление, а по процедурни детайли. Кой е трябвало да извърши разпита и ареста, нужни ли са били, годни ли са доказателствата.
МВР твърди , че прокуратурата саботира разследването. Хората на Гешев отвръщат, че полицаите нищо не разбират. Съдът, който би трябвало да бъде арбитър в подобен спор, пък изобщо отказа да се произнесе по исканията за одобрение на протоколите от престъпленията и изземвания от дома на задържаните функционери на ГЕРБ.
Сега прокуратурата обеща продължение на шоуто, макар и не толкова зрелищно. Прокуратурата ще повтори всички опорочени действия по разследването, сред които и разпитването на свидетели, каквото в това качество са Бойко Борисов, Владислав Горанов и премиерът Кирил Петков.
Няма да е изненада, ако тя се активизира и срещу длъжностни лица от МВР. Главният прокурор Иван Гешев заяви, че при осъществяването на своята дейност, съответните ръководители в МВР по никакъв начин не могат да дават указания на разследващите полицаи, което се отнася и за министър-председателя.
Полицейските шефове са на пангара заради делото „Булгаргаз“. Софийската градска прокуратура започна проверка срещу висшестоящи служители от Главна дирекция „Национална полиция“ за извършено престъпление по служба. Причината е, че те са си позволили те дават писмени указания на подчинените си, които извършват действия по разследването.
На едната резолюция е записано „Да се обезпечи Павлов със заповед за арест за 24 часа“, а на другата „Да се започне ДП“. Вероятно за ареста се има предвид доскорошния шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов, за когото вътрешният министър Бойко Рашков намекна, че може да е един от хората, задържани по разследването.
Рашков е лош пророк, тъй като все още няма привлечени към наказателна отговорност по делото „Булгаргаз“. Това е изцяло в компетентността на прокуратурата, която предпочита да пасува.
За сметка на това премества фокуса, като хвърля повече сили за проверка на процедурите и шефове от Националната полиция. Търсенето на пробойни в работата на МВР остава усещането, че наблюдаващите прокурори и са повече враг, отколкото партньор на разследващите органи по това дело.
Тактика за натиск
Да се образуват дела срещу ръководни длъжности в МВР се превръща в практика на прокуратурата през последните месеци. Първо тя беше приложна срещу шефа на ГДБОП Калин Стоянов заради разследването за източените милиони от строителството на автомагистрала „Хемус“.
По това дело се стигнат до едно единствено обвинение срещу 42-годишния Борислав Колев за пране на 53 милиона лева. Съмненията са, че мъжът е само поставено лице в грандиозна корупционна схема. Първоначално Колев е поискал да даде показания за действителните извършители на престъплението, в замяна на което да получи споразумение с прокуратурата за по-леко наказание.
Тази възможност за разкриване на обективната истина вкара МВР и държавното обвинение в открита война. Разследващите полицаи от ГДБОП и техният ръководител са поискали да се пристъпи към такава договорка, но наблюдаващите прокурори категорично са отказали.
В крайна сметка Стоянов беше привлечен към наказателна отговорност за упражнение натиск върху магистрати по делото“ Хемус“. Това може да има дисциплиниращ ефект по отношение на разследващите органи в МВР, които дръзнат да изнасят не да изразят несъгласие с действията на прокуратурата.
Дори министър Рашков не беше подминат от офанзивата на прокуратурата срещу силовото ведомство. Той беше извикан на разпит в качеството му на свидетел, за да отговори къде са отишли източените милиони от „Хемус“. Въпрос, чийто отговор трябва да дойде именно от държавното обвинение. „Между 30 и 40% от авансите плащали за строителството на магистралата са отивали към ГЕРБ“, коментира след разпита си Рашков. До момента това не е потвърдено от прокуратурата.
Войната между Рашков и прокуратурата се откроява и на фона на мирното съвместно съществуване на предшествениците му. Бившите вътрешни министри от кабинета на ГЕРБ Младен Маринов и Христо Терзийски не си позволиха критики към прокуратурата. Тя удобно си затваряше очите по някое подозрение за тях.
От съобщение на МВР стана ясно например, че Дирекция „Вътрешна сигурност „ е водила разследване срещу организирана престъпна група от ръководни служители на главна дирекция „Национална полиция“ в периода 2018 2020 година. Според информацията единият от проверяваните бившият шеф на МВР и настоящ депутат от ГЕРБ Христо Терзийски.
Специализираната прокуратура обаче е счела, че няма достатъчно доказателства ,въпреки че са прилагани специални разузнавателни средства.
За война между институциите или за прокурорски чадър ли става дума? Отговор на този въпрос косвено даде именно прокурор от Върховната касационна прокуратура, който реши, че долустоящият орган неправилно е взел е решил да не образува досъдебно производство срещу Терзийски.
Нито един полицейски шеф не беше предаден на съд и за бруталното насилие срещу протестиращи по време на демонстрациите за оставката на правителството и главния прокурор през 2020 година.
Точно обратното - бившият началник на сектор в отдел „Специализирани полицейски сили“ към столичната дирекция на вътрешните работи Андон Андонов, който получи дисциплинарно наказание за превишаване на правомощията си, изненадващо премина на работа в Бюрото за защита към до главния прокурор, когато той все още беше на пряко подчинение на Гешев.
Ако се видят кои са лицата, които печелят най-много от саботажа на прокуратурата, става ясен и какъв е основния и страх - че разследващият инструментариум на полицията се обръща срещу кръгове, които издигнаха Гешев до върха на държавното обвинение.
Затова и за реален резултат в битката срещу корупцията можем да говорим едва, след като се преведе дълбока и мащабна реформа на прокуратурата. Дотогава всички разкрития ще бъдат задушавани в процедурни хватки.
Източник: вестник „Сега“, заглавието е на Narod.bg
федка
преди 2 години
биби ,ако още се чудиш КОЙ е та тоя те копа тебе баце ,е та тоя ушак,щото е шматка
Коментирай