Британска медия: Бойко Борисов е популист, варварин и полуграмотен мачо, който може да убие демокрацията

Изданието подчертава, че десетилетие след управелнието на Борисов гражданското общество е в безпорядък, медиите са под строг контрол

Авторитетният английски сайт Opendemocracy.net излезе с покъртителен материал, свързан с политическите процеси в България и с основен акцент върху управлението на премиера Бойко Борисов. Материалът е озаглавен „Как да разрушим демокрацията: случаят с България“, като се подчертава, че не само фашистките ксенофоби са способни да убият демокрацията. Полуграмотните мачо мъже, лишени от всякаква антидемократична идеология, също могат да постигнат това.

След години на превъзпитание от страна на онези, които трябва да знаят по-добре, най-накрая стана известно, че демокрацията е „удушена“ в Унгария и Полша. По-малко известно е, че демокрацията и върховенството на закона бяха ефективно премахнати в друга държава-членка на ЕС - България, под управлението на най-дългогодишния популистки лидер в Европа - генерал-лейтенант Бойко Борисов.

За разлика от другите европейски „силни мъже“, Борисов не е фашист, антисемит или ксенофоб. За разлика от други мачо лидери в региона, той дори няма проблем с гей хората. Това го прави, както го определиха служители на ЕС, някак „сигурен“ по отношение на демокрацията.

Силният плячкосва слабите

Изданието представя премиера на България като бракониер, който плячкосва дивеч, т.н народа си.  Пренебрегвайки каквато и да е идеология, той наводнява системата с хора като себе си, като пресъздава цялата държавна машина на принципа, че не законът управлява всички в еднаква степен, а че силните са тези, които плячкосват  от слабите.

Десетилетие по-късно гражданското общество е в безпорядък, медиите са под строг контрол, на мястото на опозиция има „дисидентски“ индивиди и групи. Властите преследват всеки, който се вижда като „враг“. След почивка от три десетилетия България отново има фактически политически затворници.

Това е поучителна приказка, защото се случва под самия нос на Европейската комисия и Европейския парламент. Това е приказка за успеха и следователно е гарантирано да се случи някъде другаде. Поради тази причина е наложително да се разбере как е направено в България.

За да направим това структурирано, можем да използваме така наречените копенхагенски критерии, които през 1993 г. изброиха условията, при които една страна може да стане член на ЕС. Те включват: политически критерии; икономически критерии; административен капацитет. Борисов и неговата партия ГЕРБ атакуваха и демонтираха всеки един от тях, като фактически извеждаха България извън обхвата на европейските норми, ценности и принципи, подчертава изданието.

Министър-председателят Борисов не се слави с четенето на философски книги, но от самото начало схваща основен аристотелевски принцип: че политиката, т.е. създаването на условия за добрия и добродетелен живот на гражданите, в крайна сметка се основава на етиката, т.е. на ценностите, които насърчават добродетелта .

Преди да разглоби политиката, той демонтира ценности

През двете години след присъединяването на България към ЕС през 2007 г., повечето НПО за изграждане на гражданско общество изчезнаха, оставяйки гражданското общество в състояние на строителна площадка. По този начин гражданското общество вече беше обезсърчено, когато Борисов пое властта.

Британското издание акцентира и върху репресията, която властта на Борисов оказва върху българските медии.

През 2018-2020 г. всички уважавани разследващи журналисти в мейнстрийм телевизията, както и независими телевизионни анкери, бяха чистени от трите основни национални телевизионни канала. В навечерието на кризата COVID-19 медиите бяха активно ангажирани с установяването на Борисов култ към личността.

Преодоляване на разделението на властите

Умно и за разлика от колегите си Виктор Орбан или Владимир Путин, Бойко Борисов не е участвал в директни атаки срещу човешки права или малцинств. Това веднага би взривило Европейската комисия. Вместо това той се концентрира върху преодоляването на разделянето на властите и върху превземането на държавните институции.

През по-голямата част от 2013 и 2014 г. Борисов беше извън властта. България имаше слабо и хаотично коалиционно правителство, под постоянен натиск от масови протести. Силовият вакуум беше запълнен от двама нови играчи: Делян Пеевски, медиен олигарх и финансов магнат; и Сотир Цацаров, главен прокурор. Г-н Пеевски успява както да засили сцеплението си с медиите, така и да обезсърчи тогавашната четвърта по големина частна банка - Корпоративна търговска банка, постигнала значително политическо влияние. Главният прокурор натрупваше истинска политическа власт и призовава министрите на кабинета и членовете на парламента в кабинета си за „координация“, пояснява изданието.

Когато Борисов се върна на власт, през ноември 2014 г., той веднага сключи съюз с тези двама. По-голямата част от публичните търгове се насочваха към контролираните от Пеевски компании, докато „редовни консултации“ с главния прокурор се провеждаха всяка сряда.

След като опитоми поне част от съдебната система, той продължи да опитомява Парламента, като диктува отвън (в България министрите и премиерът не седят в парламента) решенията на мнозинството, както и отказва да влезе дори в парламента по време на вот на недоверие.

Докато стана трети министър-председател през пролетта на 2017 г., беше ясно, че изпълнителната власт е господар на парламента, а не обратното. Със съдебната система като съюзник и парламента като слуга Борисов пристъпи към превземане на институциите на държавата.

Борисов подхвана институциите

Когато българските „силни мъже“ работеха за „групите със силна ръка“ през 90-те, те биха използвали организирани групи от въоръжени мъже, за да наложат волята си на непокорния. Когато същите силни мъже дойдат на власт, те биха могли да използват държавните институции като инструменти за изпълнение на своята воля, спестявайки от извънзаконното насилие.

От този момент нататък всеки, който не се подчини или се оплаче, ще види бизнеса си задвижен в земята от комбинираната мощ на данъчните инспектори, инспекторите по пожарна безопасност, здравните инспектори и цялата панорама от „контролни институции“ (повече от 70) на състояние. До 2018 г. хората, които се оплакват от корупция, видяха, че фирмите им са унищожени, както в известен случай, при който производител на месо се оплаква, че е подложен на натиск да предаде на местния координатор на ГЕРБ четири тона плоска наденица. Днес производителят на месо вече няма компания и сам се подлага на съд за корупция и изнудване.

Разпадането на националната сигурност

С възстановяването на държавата по принципа „силната плячка за слабите“, институциите, натоварени с националната сигурност, също се преоткриха и бързо се включиха в общата корупция и в преследването и преследването на критици. Националната сигурност - и като цяло, сигурността на ЕС - падна по обратния път точно в момента, когато злокачественото руско влияние достигна своя връх. Руските агенти свободно проникнаха в България, като създадоха оперативен център на ГРУ за целия Балкански регион и извън него.

Българските власти демонстрираха съучастие за сметка на националната сигурност, като прекараха години за прикриване на инцидента. На един етап главният прокурор публикува подигравателно публично изявление, че г-н Гебрев сигурно е бил отровен, след като яде „зле измита салата от рукола“. Само много силен натиск от НАТО тласна властите да разследват случая - много след скандала със Скрипал.

За да въведе някакъв ред в подобни практики, като в края на 2017 г. правителството създаде нова „наказателна“ правна система, рамо до рамо с редовната. Това се продава на ЕС като „борба с корупцията“ и се състои от: комисия за конфискация, натоварена с конфискацията на имуществото на хора, обвинени в корупция, преди да бъдат изпратени пред съда; Специализирана наказателна прокуратура, натоварена с борбата с корупцията на най-високите нива на власт; Специализиран наказателен съд и Специализиран наказателен съд, натоварен със същото.

„Клиентите“ на пара-правната система към днешна дата илюстрират, че първоначалните страхове са били правилни. Първият такъв клиент беше областният кмет на София г-жа Иванчева. Избрана за независима, тя отказа да влезе в системата на корупционните практики, които намери на мястото си. Тогава тя беше задържана в много публичен арест по обвинение в корупция. Делото на прокуратурата, заведено в Специализирания наказателен съд, се срина в безпорядък, тъй като доказателствата бяха отменени, а свидетелите твърдят, че са давали показания под принуда. Въпреки това г-жа Иванчева беше осъдена на 20 години в очакване на обжалване. Въпреки това г-жа Иванчева беше осъдена на 20 години в очакване на обжалване.

Реалната картина

В държава без закон, където силни мъже дебнат земята, силната плячка за слабите и институциите действат като магистрали, устойчивото прилагане на достиженията на правото на ЕС е невъзможно по дефиниция. Не е чудно, че в момента Европейската комисия се ангажира с 37 процедури за санкции срещу България само в областта на опазването на околната среда. И все пак Комисията, както и други органи на ЕС, продължава да затваря очите за основния проблем: разпадането на върховенството на закона и демонтажа на институциите и механизмите на демокрацията. Именно тук достиженията на правото на ЕС са унищожени; унищожаването на природната среда е само едно следствие от това.

И все пак различните органи на ЕС днес виждат неговата мисия предимно по отношение на парите. Докато паричната страна на нещата е наред, тогава - мисленето протича - не е необходимо да предприемаме действия за нарушения на достойнството, законността или приличието.

Варвари, като премиерът Борисов, не са пред портите. Те са вътре в замъка и предоставят на другите работещ модел как да убият демокрацията. Това се е случило в Унгария; случва се в България и Полша.

Ако демокрацията може да бъде демонтирана в България от едва ли не грамотен мачо мъж, тя може да бъде демонтирана в по-сложна страна от някой по-интелигентен и проницателен. Проектът вече е достъпен.

Ето и линк към самата публикация: https://www.opendemocracy.net/en/can-europe-make-it/how-dismantle-democracy-case-bulgaria/?fbclid=IwAR3GoF5czHsZAszfON19RyMC4R4wCZP0MVlM_3MVAtEmjUm3VhSZoRf2Y-E