Гражданите на България загубихме много, особено хората в Маришкия басейн. Фондът за справедлив преход за въглищните райони беше намален 4 пъти. Това е огромен провал и заплаха за енергийния преход, пише евродепутатът Радан Кънев.
"Изказването на премиера Борисов от Брюксел беше непочтено към българските граждани. Той обяви, че "получаваме" 29 милиарда евро. Това е крайно некоректно - голяма част от тези средства могат да бъдат инвестирани единствено въз основа на Национален план за възстановяване и реформи. Такъв България няма. Тоест засега получаваме нула. Нула", пише евродепутатът Радан Кънев след 19-минутния видеоотчет на премиера от Брюксел след договорените там от Европейския съвет 7-годишен бюджет на ЕС (2021-2027) и пакета за възстановяване на Съюза от коронавирусната криза.
Според евродепутата българският премиер е отишъл в Брюксел "без да обяви позициите, които защитава, без публично обявена платформа, без консултации с Народното събрание и депутатите в Европейския парламента, без национален план и експертен екип. Така си създаде алиби да нарече всеки резултат "успех". Което и направи".
Резултатът? "Гражданите на България - и особено хората в Маришкия басейн - загубихме много", пише Кънев и обяснява:
"Фондът за справедлив преход за въглищните райони беше намален четири пъти. Това е огромен провал и заплаха за енергийния преход, който сега трябва да се финансира с бюджетни средства".
Така си създаде алиби да нарече всеки резултат успех. Което и направи.
Гражданите на България загубихме много, особено хората в Маришкия басейн. Фондът за справедлив преход за въглищните райони беше намален 4 пъти. Това е огромен провал и заплаха за енергийния преход, пише евродепутатът.
Каква е действителността?
- В Брюксел Фондът за справедлив преход за въглищните райони беше намален четири пъти. Това е огромен провал и заплаха за енергийния преход, който сега трябва да се финансира с бюджетно средства.
- Борисов обяви 29 милиарда евро, които “получаваме”. Това е крайно некоректно изказване - голяма част от тези средства могат да бъдат инвестирани единствено въз основа на Национален план за възстановяване и реформи. Такъв план ние нямаме, т.е. засега получаваме нула. Нула.
- Въведе се т.нар. “ръчна спирачка”, т.е. парите за всяка държава могат да бъдат спирани, ако реформи по модернизация на икономиката и адаптация към “Зелената сделка” не се провеждат.
- Борисов се изказа (може би единствената “програмна заявка”) в полза на повече субсидии и по-малко заеми. Резултатът е точно обратният. По мое мнение, това не е лош резултат. Заемите и финансовите инструменти са по-силен и по-прозрачен модел на инвестиции. Трудно обаче може да се определи като “успех”.
Накратко - ако нямаш цели и програма, не можеш да отчетеш успех. Правителството завърши нула на нула. Гражданите на България, и особено хората в Маришкия басейн, обаче загубихме много.
Като цяло, сделката е изключително важна, “историческа”, но по детайлите си - спорна. Тя е компромис между разумните, понякога крайни, искания на “стиснатата петица” (Австрия, Нидерландия, Дания, Швеция, Финландия) и корупционния напън на източните лидери да скопят условията, свързани с налагане на Върховенството на закона.
Има и множество разумни решения, насочени към повече контрол върху реформите и националните планове за възстановяване.
Клаузата за Върховенство на закона - доста повърхностна и безпомощна - е голяма загуба за гражданите на ЕС и за позициите на ЕП.
В разговорите си с колегите от ЕП, ще препоръчам тя да не бъде приета в този вид, коментира също Кънев.
