„Моля ви, дайте съвет какво да правя! Спешна нужда ме накара да изтегля бърз заем. Взех 1000 лева, а се оказва, че трябва да върна 5 хил. След като закъснях с една от вноските, сумата скочи още два пъти. Мутри, наети от фирмата, дойдоха у нас и ме заплашиха, че ако не платя моментално, ще ми вземат жилището”, предаде „Уикенд“.
С хиляди подобни разкази на отчаяни хора е пълно в интернет форуми или групи във Фейсбук, създадени от жертви на фирмите за бързи кредити. Оказва се, че в договорите на финансовите лешояди има куп скрити такси, застраховки, неустойки или уж безплатни услуги, с които оскъпяването на заема често стига до умопомрачителните 1000% на година.
Всички те са напълно незаконни и се отменят от съда, стига измаменият клиент да си потърси правата, вместо само да се жалва в интернет. Това за съжаление правят малцина от изтеглилите 500 или 1000 лева, които след месеци трябва да връщат хиляди. Останалите, заради невъзможност да платят, са принудени да емигрират или до края на живота си да работят на черно, защото в противен случай колектори или съдия изпълнители дълги години ще им прибират цялата заплата.
Един от хората, които не чакат неволята, а се борят за правата си е Петър Иванов от Варна (името е променено по негово настояване - б.а.), чиито бърз кредит буквално от нищото скача четири пъти. Заради хищните действия на фирма „Сити кеш” той е на път да загуби свой имот, без обаче да им се е издължил.
В края на 2018 г., притиснат от обстоятелствата, Петър е принуден да се обърне към фирма за бързи кредити. Парите му трябват спешно и няма време да кандидатства в банка, където процедурите отнемат една или две седмици. Попада в интернет на реклама на „Сити кеш”, които се фукат, че безпроблемно отпускат суми до няколко часа.
Договорът е подписан на 31 декември. От „Сити кеш” му отпускат нужните 35 000 лева с уговорката, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 48,26 %. Според условията, парите трябва да се върнат на 60 месечни вноски. Накрая Петър ще плати общо 87 320,80 лв. - взетите 35 хиляди и лихва 52 320,80 лв.
Подобни условия са меко казано неизгодни, но когато човек бърза, няма друг избор. Във всяка една банка потребителските кредити са с максимум 10-12% лихва, а не 48. Стига парите да не ти трябват на момента. Друг е въпроса колко от хората, които вземат бърз заем от няколко хиляди лева за нов телевизор или друга техника, го осъзнават.
Подобни покупки далеч не са спешни и парите спокойно може да се вземат от банка, изчаквайки седмица-две за одобрение на кредита, вместо да вярват на обещанията за нула процента лихва, с които ги посрещат пълчищата служители на фирми за бързи кредити във всеки голям магазин за черна и бяла техника.
„Въпреки че лихвата беше голяма, се съгласих и подписах договора. Оказа се обаче, че измамата тепърва започва”, признава мъжа.
В случая с Петър, който ипотекира в полза на фирмата своя вила, в близко до Варна село, лихвите по банковите заеми са около 4-5%. Дори и при огромната лихва от 48.26 %, „Сити кеш” са заложили в договора няколко напълно незаконни клаузи. С тях оскъпяването за Петър скача още няколко пъти.
Според юристи, подобни практики имат почти всички фирми за бързи кредити. Разбира се, шефовете им са наясно, че условията в договорите са абсолютно незаконни, но Комисията за защита на потребителите, която има право превантивно да се намеси и отмени тези клаузи, си трае. Така единственият шанс за справедливост е всеки клиент да заведе дело. В противен случай оскъпяването от 200-300 процента си остава.
Първият капан в случая с Петър лъсва едва няколко дни след като е взел заема. Оказва се, че в договорът му има клауза, че 20 дни след получаването на парите трябва да намери... поръчител. Ако не го направи, варненецът автоматично дължи неустойка от 36 999,20 лв. Колкото и безумно да звучи, глобата е по-висока от взетия заем. За да е пълен абсурда, неустойката автоматично се добавя към дължимата сума по кредита и по нея започва да тече същата лихва от 48%. Така в края на 5-годишния период, при взети 35 000 лева, Петър трябва да върне над 130 000 лева, вместо първоначалните 87 000.
Изискването да се осигури поръчител след подписване на договора за кредит е масова практика, обясняват адвокати. Обичайно това условие е набутано някъде из множеството страници с общи условия, а кредитния консултант често „забравя” да го спомене на клиента. Използва се и по-дребен шрифт, което го прави почти невъзможно за прочитане. Така всеки, взел заем, остава с впечатление, че единственото му задължение е да си плаща обявените в първоначалният кредитен план вноски.
Този пропуск на фирмите, който едва ли е неумишлен, струва доста скъпо. Обичайно неосигуряването на поръчител, води до удвояване на дължимата сума. За капак, подведеният клиент дори и няма как да разбере, че месечната му вноска изведнъж е скочила заради неизпълнената клауза. Така плащайки си съвестно предварително обявените суми, той става неизряден длъжник, което води до начисляване на още ти още акси и лихви за забавяне.
В случая с Петър Иванов от Варна обаче номерът не минава. В молбата си до съда, неговия адвокат посочва, че изискването да се осигури поръчител след одобрението на заема е незаконно. В Закона за потребителския кредит, а и няколко директиви на ЕС изрично е записано, че фирмите са длъжни предварително да оценят вероятността техният клиент да си върне заема.
При съмнение, че това е възможно, те могат да му откажат кредита или още преди подписването на договора да поискат осигуряване на поръчител. Според адвоката на мъжа, самата клауза най-вероятно е включена в договора с цел допълнително оскъпяване, а не за сигурност на фирмата. Още повече, че Петър е ипотекирал и своята вила, чиято пазарна цена е по-висока от взетия заем.
Аргументите на адвоката са приети от съда, като в своето решение магистратите отменят наложената на Петър неустойка от 36 999,20 лв. Проверка на „Уикенд” показа, че такова е и решението по хилядите други дела срещу фирми за бързи кредити. Неустойката за липсват поръчител е толкова нагло незаконна, че съдебните състави няма как да вземат друго решение, обясняват юристи. Друг е въпроса, че само един на сто клиенти изобщо стига до съд. Останалите са принудени да плащат незаконната глоба, или при невъзможност да си съсипят завинаги живота, ставайки вечни длъжници на ловките измамници.
Докато се стигне до самото дело, Петър успява да усети и останалите капани, заложени в договора му за бърз кредит. Заради тайното удвояване на месечните му вноски по заема, той в един момент се оказва неизряден длъжник. При тримесечно забавяне законът дава право на фирмата да начисли допълнителна наказателна лихва на своя клиент.
Нейният размер е ясно посочен и важи само за периода на забавянето. Това вероятно се е сторило недостатъчно за нахалниците от „Сити кеш” и фирмата си измисля друга клауза, с която да натоварят Петър с по-голяма сума. В техния договор е записано, че при забавяне повече от три месеца, длъжника е длъжен да им представи удостоверение за липса на данъчни задължения и образувани срещу него изпълнителни дела от НАП.
В противен случай ще му бъде наложена неустойка в размер на 10% от отпуснатата главница. При Петър това са нови 3500 лева. Неустойката се начислява автоматично и по нея също има лихва от 48%, без клиента въобще да бъде уведомен за това. Подобна клауза е абсолютно незаконна и има за цел единствено да обогати кредитора, посочва съда в мотивите си за отмяна на глобата от 3500 лв.
След като Петър забавя плащането на вноските по кредита, от фирмата започват принудително събиране на парите. На помощ идват всички законни и не толкова практики. Често това са обаждания по телефона със заплахи по всяко време на денонощието, лепене на бележки на входната врата, посещения от яки момчета на работа, разговори с колеги или съседи. Част от тези действия са изрично забранени от законодателството, но масово се прилагат от фирмите за бързи кредити или наети от тях бригади с мутри, обясняват юристи с опит в подобни дела.
В случая с Петър, от „Сити кеш” са се полакомили да начислят, че разходите за това им са 1600 лева. От фирмата явно нямат никакво притеснение, че е абсолютно забранено да начисляват такса за подобно нещо. В решението си по делото на Петър магистратите изрично посочват, че разходите по събиране на кредита са си за сметка на фирмата и тя не може да ги прехвърля на своя неизряден клиент. За това и искането на „Сити кеш” да им плати още 1600 лв. е отменено.
След произнасянето на съда, варненецът ще трябва да си върне само остатъкът от дължимата главница и първоначално уговорената лихва по кредита, спестявайки си поне 60-70 000 лева от начислените му незаконни такси и неустойки.
Прилагат най-разнообразни методи, за да излъжат хората
По закон в договора на всяка фирма за бързи кредити трябва да е изрично посочен размера на т.нар. годишен процент на разходите (ГПР). Той включва лихви и всевъзможни такси, които се дължат до края на обслужването на заема. С цел да не се допуска произвол, депутатите са посочили, че ГПР по всеки бърз заем не може да е повече от 50 процента на година. Друг е въпроса, че заради доста общите текстове в закона, това лесно се заобикаля от фирмите. Начините може да се видят в хилядите съдебни дела или разкази на пострадали клиенти.
„Здравейте, изтеглих бърз кредит в размер на 1300 лв. Когато отидох в офис да подпиша договор, ми казаха, че има задължителна застраховка в размер на 67 лв., която се удържа веднага и ми дадоха 1233 лв. Тъй като роднина обеща да ми помогне с пари, поисках да се възползвам от правото си в 14-дневен срок да се откажа от заема.
Отидох до офиса на фирмата и се оказа, че вече дължа над 2000 лева. Причината е, че в договора имало такса от 718 лв. за разглеждане на документите. На мен никой не ми е казал за нея, когато сключих договора. Отказах да я платя, но от фирмата заплашиха, че ще ме дадат на съдия-изпълнител, който да ми вземе цялото имущество”, жалва се във Фейсбук страница, създадена от адвокат, един от хилядите измамени клиенти на фирма за бързи кредити. В отговор, юристът обяснява, че и двете такси са незаконни и лесно могат да бъдат отменени от съда. Стига да се заведе дело.
Да поясним, с тази публикация не правим реклама на адвокати. При сигурното успешно приключване на делото, неговият хонорар се присъжда на фирмата, отпуснала заема. Не малко юристи, знаейки какви хора ги търсят, се съгласяват да си вземат парите едва след края на делото. Такъв е и описаният по-горе случай на Петър от Варна. Неговият адвокат го е представлявал безплатно, но съдът постановява „Сити кеш” да му плати 4017 лв., колкото е полагащият се адвокатския хонорар.
Освен застраховка или такса „разглеждане на документи”, фирмите са измислили и други начини как да скубят клиентите си, завишавайки оскъпяването на кредита над законовите 50% годишно. Част от тях предлагат на своите клиенти да им донесат договора и парите на място у дома. В разговорите си служителите на фирмата нагло обясняват, че това е жест към клиентите. После се оказва, че „бонуса” струва между 100 и 300 лева.
Други от фирмите изискват от своите клиенти да им предоставят банкова гаранция за същата сума. Това според финансисти означава, че получателя на заема има минимум такава сума на влог. Съответно, ако откаже да си плаща кредита, фирмата може да си възстанови загубите от банката. Най-логичният въпрос, защо човек с банков депозит би взел на заем същата сума, при 49% лихва, остава без отговор.
Не е тайна, че до бързи кредити масово прибягват хора в крайна нужда, които нямат спестявания. От фирмите са наясно с това и имат решение. Те са готови да ви осигурят подобна гаранция, но срещу такса. Често става така, че ако си взел 500 лева, изведнъж сумата набъбва до 1000 и върху нея започва да се начислява огромната лихва. В някои от случаите ограбването е дори още по-драстично, става ясно от съдебно решение, с което „Уикенд” се запозна.
В случая на клиента е предложено гарант по заема от 3000 лв. да му стане неизвестна у нас банка, със седалище в Малта. За услугата си трезора изисква „скромната” такса от 2310 лева, разпределена на съответните вноски. Така вместо обявеното в договора за кредит 49,11% годишно оскъпяване, то става колосалните 319%. Напълно логично договора е отменен от съда, след като измаменият клиент не се примирява, а си търси правата.
Все пак, най-честите врътки стават с изискването за поръчител. Неговото осигуряване винаги се иска едва след като сте взел парите. И то далеч не какъвто и да е. Масово фирмите настояват поръчителя да има минимум 2000 лева, или дори 3000 лв. месечен доход от заплата и да няма кредити. В противен случай не го признават, а санкцията за неизпълнение е изключително жестока. Поне докато измаменият клиент не си потърси правата по съдебен ред.
КЗП се сети да започне проверка
След години бездействие, от Комисията за защита на потребителите (КЗП) най-после се сетиха да обърнат внимание на хиляди подадени до тях жалби на измамени хора от фирми за бързи кредити. Преди дни шефът на КЗП Стоил Алипиев се похвали, че започват кампания за преглед на общите условия на фирмите раздаващи заеми. Предварителният им анализ показал, че над 90 процента от тях са сложили клаузи, с който кредитите се оскъпяват многократно над разрешените от закона 50% годишно.
Както често се случва при държавните чиновници, и тази проверка ще отнеме няколко месеца. Вместо да потърсят адвокати, водили такива дела, които с един разговор могат да им дадат стотици примери за незаконни клаузи, служителите в КЗП щели да изчетат и анализират всяка буква от договорите на стотиците фирми. След като проверката приключи, а нелоялните практики бъдат обобщени, КЗП ще изпрати покана към кредитните лешояди доброволно да премахнат тези си незаконни условия. Едва ли ще е изненада, ако фирмите откажат да го направят. Тогава Комисията ще трябва да заведе дела срещу всяка от тях, които може да се точат с години. До тогава, наглото ограбване на закъсалите хора ще си продължава необезпокоявано.
