Банов, добре ли си?! Министърът дава орден на Остап Бендер от Русе

С награда от невнятният министър на културата Боил Банов е отличен фамозен бивш държавен служител и настоящ учен и бизнесмен, известен като „Русенският Остап Бендер". Повод за прелюбопитното прозвище на Венелин Терзиев е достойната му за рекордите на Гинес и без аналог в света научна кариера, разкриват негови колеги.

В рамките на четири години Терзиев се сдобива чрез здраво преписване и откровено плагиатство с над десет научни титли и звания във всевъзможни области на знанието. И то без да жертва кариерата си в частния бизнес.

Подобни постижения на пръв поглед подхождат на гений от планетарна величина, от ранга на Айнщайн или Микеланджело. За негови колеги тя е по-скоро знак за тоталната девалвация на науката и академизма в България.

По думите им на всеки отдал се на научна кариера в България или по света са нужни около десет години упорита и денонощна работа за да защити докторска дисертация, а в последствие да стане доктор на науките, доцент и професор.

„За званието академик, с което се кичи, в случая дори и не говорим. То се присъжда в изключителни случаи. И то на хора обогатили науката с особено значими постижения, създали школа в научното си направление и получили широко признание и известност в България и в чужбина. Стига да е истинско де", коментира иронично казуса с Терзиев известен наш учен.

Скоростната научна кариера на Терзиев оказва се е оценена по достойнство от Министерството на културата. В края на миналата година той изненадващо е удостоен с грамота и почетен знак „Златен век- звезда" заради значимият му принос към развитието и популяризирането на българската култура.

Отличието се връчва ежегодно от министъра на изтъкнати общественици, за ролята им на съвременни народни будители. Наред с Терзиев сред последните лауреати на министерското отличие са актрисата Искра Радева и още десетина режисьори, поети, литературни критици и езиковеди, прославили името на България по света.

Любопитно е, че докато Боил Банов отличава Венелин Терзиев, то сериозен интерес към него проявява и колегата му Красимир Вълчев. Поводът далеч не е положителен. Специална комисия, назначена от образователния министър, засича фрапиращии случаи на плагиатство в дисертациите написани от „Русенският Остап Бендер", става ясно от официален документ, публикуван в сайта на МОН.

„При изследване на четирите дисертационни труда на Венелин Терзиев (един за придобиване на образователната и научна степен „доктор” и три за придобиване на научната степен „доктор на науките“ в четири различни висши училища) чрез прилагане на системата за откриване на плагиатство Strike Plagiarism е установено, че във всеки следващ дисертационен труд на Венелин Терзиев процентът автоплагиатство се увеличава", пишат в заключението си до министъра експертите.

След като нарушенията са разкрити, по случая е сезирана Комисията по академична етика към министерството, която има правомощие да отнеме титлите на фамозния учен. А те са повече от впечатляващи.

Покоряването на научните висини роденият в Севлиево Венелин Терзиев започва през 2014 г. със защита на докторантура по Икономика във Варненския свободен университет. Пет месеца по-късно придобива научна степен „доктор на науките" в направление „Национална сигурност“ от  Националния военен университет във Велико Търново. През 2015 г. печели конкурс за професор в направление „Архитектура, строителство и геодезия" при Русенски университет.

Същата година придобива втора степен „доктор на науките" по финанси от прочулата се с неособено добро име Стопанска академия в Свищов. През 2016 г. става професор и по национална сигурност във военния университет. Година по-късно печели конкурс за професор в направление „Администрация и управление" при Висше училище по телекомуникации и пощи, София.

За трети път доктор на науките Венелин Терзиев става през януари 2018 година в Бургаския свободен университет. В случая дисертацията му е в направление „Социални дейности". За капак е избран и за академик от частната Руска академия по естествознание (РАЕ). Въпреки помпозното си название тя е на практика една частна фондация, а раздаваните от нея титли нямат никаква научна стойност, алармира официалният руски „Портал на докторантите и аспирантите”.

Самият Венелин Терзиев обича да се хвали, че участва в редакционните съвети на над 50 научни издания в България, Русия, Беларус, Лаос, Румъния, Украйна, Турция, Чехия, Северна Македония, Косово, Сърбия, Гърция, Черна гора, Албания, САЩ и др.

Подробности и имена на изданията обаче не се дават. Във визитката си посочва, че е автор на повече от 40 монографии, учебници и учебни помагала и на над 800 научни доклади, статии и студии, публикувани в различни издания на български, руски, английски, френски и немски език.

Научните му интереси са разнообразни: образователните политики и технологии, развитие и управление на културно-историческо наследство, социално управление, социални политики, пазар на труда, управление на човешките ресурси, както и геополитика, политическа география и международни системи за сигурност. Хвали се, че научните му трудове са цитирани над 4000 пъти. Според негови колеги истината е малко по-различна.

„Цитатът за един учен е измерител за качеството на труда му – колкото повече цитати, толкова по-значим е трудът ти. Неприятното в случая е, е че над 95% от цитатите на г-н Терзиев са автоцитати – пише една публикация, в която цитира предишните си трудове и така си увеличава изкуствено бройката. Реално никой не използва трудовете му, никой не ги цитира, а той самия надува един балон", обяснява учен, който от години сигнализира институциите за необичайната кариера на Терзиев.

Проверката, извършена от министерство на образованието, също дава малко по-различен поглед върху научните трудове на „Русенският Остап Бендер". Оказва се, че най-важните от тях, с който защитава академичните си звания и титли са тотално изплагиатствани. Това от своя страна става повод няколко от университетите, в който преподава тихомълком да го освободят. Шум по темата не се вдига много, въпреки фрапиращите случаи на плагиатство, обясниха скандализирани учени.

Те подозират, че необичайната инертност на институциите си има обяснение. Според слухове в научните среди Терзиев е особено близък до патриотична партия, част от управляващата коалиция.

В качеството си на преподавател в университет е научен ръководител или рецензент на десетки докторанти, сред които бивши министри или висши чиновници.

Гради и кариера като чиновник и бизнесмен

Наред с научната си кариера, фамозният Венелин Терзиев развива и други странични занимания. Стартът му е в държавната администрация, става ясно от разпространявани от самия него автобиографични справки. От 1997 г. до 1998 г. е главен специалист в отдел „Услуги по заетостта“, а до март 2002 г. е началник на Бюро по труда в град Ветово. След това се издига главоломно.

След престой начело на Регионална служба по заетостта в Русе става и  заместник-изпълнителен директор на Агенция по заетостта на Република България. След като прекъсва кариерата си като чиновник Терзиев пробва да влезе и в политиката. Кандидатира се за кмет на Русе от партия „Гергьовден".

Неуспехът не го отчайва и започва частен бизнес, паралелно с научната кариера. От регистрите е видно, че той притежава или управлява десетки фирми със спечелени обществени поръчки за милиони левове.

Малко преди да бъде отличен от Боил Банов, Венелин Терзиев оглавява и фирма „Реставрация" ЕАД, чийто собственик е Министерството на културата.