Българските русофили и демагогията „Путин е велик“

Те смятат че Русия е велика страна. Стане ли въпрос за отношенията й с България, винаги напомнят, че руската армия е освободила народа ни от Османската империя, докато Западът е наблюдавал безстрастно Баташкото клане.

Гордеят се, че българи и руси заедно са се преборили фашизма през Втората световна война. Вярват, че съветския социализъм, докаран на руските танкове, е донесъл небивали успехи и благоденствие на българския народ. А сега смятат, че руският президент Владимир Путин води защитна война в Украйна, провокиран от агресивното попълзновение на Запада. Това общо взето представляват родните русофили.

Разбира се, това не означава, че всеки благосклонно настроен към Русия българин  е русофил. Хората не са глупави и знаят, че за руските царе свободна България е била плацдарм към Босфора. Твърдението, че у нас е имало фашизъм преобладаващо се отхвърлят и от обикновените хора, и от специалистите историци, и съответно - тезата на антифашистката борба народните партизани съвсем не се приема еднозначно. По въпроса за социализма решението дойде от самата история - отхвърлихме го, той е минало и няма да се върне. С него си отидоха и онези специални връзки с руския народ и култура, каквито имахме по времето на СССР.

В този смисъл, когато някой застава на страната на Русия, той не го прави, защото много му се нрави путиновият авторитаризъм или защото благоговее пред руската култура, или защото предпочита да прекарва ваканцията си, пътувайки из мъртвите Сибирски полета, отколкото в западна Европа. Най-вероятно русофилът го прави, защото смята, че Русия е пример за съпротива на суверенните нации срещу Запада с неговата глобализация, хуманитарни интервенции и цветни революция.

Иначе казано, съвременното българско русофилство е предимно политическо явление. Приликата на подобно мислене с онова, което проповядват разните лявонационалистически формации у нас, е очевидна и в никакъв случай не е случайна.

Съвременният български национализъм се преплете в самото начало на прехода с носталгията по силната, индустриално развита и добре въоръжена държава, каквато представляваше народната република. Затова, колкото и парадоксално да изглежда, националистите у нас се появяват повече в лявата половина на политическия спектър.

Тяхното време дойде, когато русофилски настроените избиратели започнаха да обръщат гръб на БСП началото на 21-ви век. Социалистите полека се преориентираха към Запада, като възприеха безрезервно Европейския съюз, а със стиснати зъби - и НАТО.  Това на родните русофили им дойде в повече и те си намериха нови политически представители в лицето на АТАКА.

Партията изповядваше описания по-горе описания ляв национализъм, примесен с мощна антиглобалистка и антизападна реторика. Тесните и връзки с Москва не бяха никаква тайна - напротив, активистите парадираха с нея. За натуралната й сила през първото десетилетие на века говори достатъчно фактът, че нейният лидер Волен Сидеров стигна до балотаж на президентските избори през 2006 година и получи 650 000 гласа.

Следващото десетилетие обаче бяха години на бавен и тежък упадък на русофилите. АТАКА, станала пословична със своята политическа всеядност, отчете катастрофален спад и на последния вот на 14 ноември 2021г получи нищожните 12150 гласа. Разните други патриотични формации като НФСБ, ВОЛЯ и ВМРО също безславно пропаднаха.

Единствената формация, която открито афишираше желанието си за специална връзка между България и Русия, е „Русофили за възраждане на Отечеството“. Партията се управлява от Николай Маринов, който води и сдружението „Национално движение русофили“. То през миналото десетилетие участваше предимно в различни леви коалиционни форми.

Реалната му сила пролича, когато се включи самостоятелно на първите избори за 2021-ва година на 4 април и тогава получи едва 13 180 гласа. В този момент се яви под името „Възраждане на Отечеството“. Ефектът беше точно обратният  - гласовете за партията паднаха до 6800.

И тук идва моментът да поговорим за „Възраждане“

На партията на Костадин Костадинов й се носи славата на проруска формация. И действително най-често Костадинов и хората му се противопоставят на позициите, които България заема в качеството й на член на Европейския съюз и НАТО. И в това отношение, и в идеологически план, „Възраждане“ е буквално като извадена от калъпа на АТАКА. Формацията се превърна в алтернатива на онези, които ненавиждаха статуквото и в същото време се дразнеха от „партиите на промяната“.

Всъщност, макар че думите и делата на „Възраждане“ подкрепят руските интереси, от водачите й не се чуват изрази пот типа „Долу ръцете от Русия“.  Може би това е причината да имат над 120 хиляди гласа, а русофилите на Николай Малинов 20 пъти по-малко. Може би по същата причина АБВ на бившия президент Георги Първанов, която открито ратува за близо с Русия, не може да събере сама на избори повече от 15 хиляди гласа. БСП прибра АБВ  в своята коалиция, не защото очаква лавина от русофилски гласове, а защото се нуждаеше от някой, който да поддържа вместо нея топла връзка с Москва. Така че да не загуби прозападното си лустро.

Същинските русофили, портретно описани в началото, днес са една много малка група в българското общество. Не са много шумни, което прави сянката им застрашително голяма. Това изкривяване на публичната среда, причинено от интернет и социалните мрежи, което позволява на гласовитите малцинства да привличат непропорционално голямо обществено внимание.

Много по-сериозен въпрос са антизападните настроения, които са доста по-широко разпространени у нас и не са непременно русофилски. Те проличават в полярните нагласи спрямо НАТО, който негативно негативно настроените спрямо Запада, възприемат като олицетворение на военна агресия, което съвсем не означава, че автоматично поддържат Русия. Това е същинският проблем за България, а не абстрактното русофилство. Ние сме и трябва да продължим да бъдем член на западните икономически и военно политически организации.

Публикация на „Сега“, заглавието е на Narod.bg