България търси премиер: след Царя и Пожарникаря следва кастинг от Илиянци

Обичам родината си, но не харесвам държавата. Много данък съм платил за заплати, лимузини, бонуси, командировки и любовници на всевъзможни нейчонеевци вече повече от три десетилетия, така че започва да ми писва.

Предполагам, че подобно усещане споделят немалко сънародници. Ето и сега – полуграмотните комисари на „Има такъв народ” номинираха един полуинтелигент за министър-председател! Добре, имат право като победители в изборите, но мярката е прескочена, а здравият разум е захвърлен зад оркестъра на Шоумена.

Риалити: краят на Играта

Заглавието на пиесата на великия ирландски драматург Самюъл Бекет „Краят на играта“ идеално пасва съм днешната родна конюнктура. Дотам ни докараха, че да обсъждаме номинацията за премиер на някой си Пламен Николов, излъчен от кастинг на Слави Трифонов?! Няма лошо, вероятно някой гледа и харесва подобна телевизионна конфекция, но все пак в случая става дума за правителството на България. Веднага пояснявам, че съм пристрастен по темата, тъй като смятам подобни риалити-формати за целенасочена масова трапанация. Тоест, за изключване на втората мисловна система. И по тази причина предпочитам футболен мач от Виетнам, вместо телевизионния онанизъм за първосигнални био-организми.

В крайна сметка в пакет стигнахме до края на Играта, след като се вайкаме и тюхкаме преди сериозно да се хванем за гушите, докато обсъждаме кастинга под заглавие „България търси премиер“. Впрочем, защо да се чудим, всичко е под контрол, а именно – след „царя“ и Пожарникаря дойде ред и на селекция от пазара в Илиянци?! Това ни е нивото, това ни е средата, това ни е Съдбата!

Гениалните бандити от ЦРУ, които направляваха своя резидент Андрей Луканов и още подобни „перестройчици“ на двойна и тройна ведомост, веднага след 10 ноември 1989-та наложиха Матрицата на профанизацията, маргинализацията и чалгализацията. И резултатът е пред очите ни – три десетилетия след настъпването на „демокрацията“ България се оказва най-инфантилната и най-сенилната нация в Европа, разчитаща на  полуграмотни полуинтелигенти от жанра на кварталната, кръчмарска фиеста. Пардон, и аз обичам да слушам някои от техните парчета, но дотам. Оттук нататък следва абсурдът...

Ако не е смешно, направо е страшно

Как ви се струва – някакъв среден предприемач внезапно се оказва кандидат за кабинета на „Дондуков“ №1, като в исторически план претендира да бъде наследник на Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Васил Радославов, Александър Малинов, Александър Стамболийски, Александър Цанков, Кимон Георгиев, Богдан Филов, Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Тодор Живков, Станко Тодоров, Андрей Луканов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов... Сред тези хора има военнопрестъпници, корупционери, аферисти, сатрапи, ренегати, дегенерати и т.н., но все пак всяко от изброените имена е означавало нещо преди номинацията. А Пламен Николов? За мен лично това име и фамилия се асоциират с някогашния десен защитник на „Левски-Спартак“ и национални тим по футбол...

Ако не е смешно, направо е страшно докъде са ни докарали. Нямам нищо против младия човек, лансиран за първата позиция в изпълнителната власт от ИТН, но той е Господин Никой. А това не е реформа и промяна, това е стопроцентова имитация на дейност чрез спекулация с масовата политическа и морална неграмотност. Извинете, сериозно ли? Разнищеният по шевовете Николай Василев изглежда направо като Чърчил в сравнение с Пламен Николов. Не храня никакви симпатии към „юпито“ на фалшивия „цар“, даже имам нетърпимост към този тип тарикати ала Качакова и клана Велчеви, но така не се прави...

Дефицитът не може да бъде актив

Ако греша ме поправете, но оставам с впечатлението, че така наречените „сценаристи на Слави“ съзнателно експлоатират своите дефицити. Не са били в политиката – хубаво! Не са омърсени от Прехода – чудесно! Попътни са на обществените настроения – о’кей, но дефицитът не може да бъде актив. Особено, когато става дума за базови принципи, познания и умения. Какво имам предвид? Ами, това, че само две заявления са достатъчни да преценим колко им е акълът: откровението на Слави Трифонов за общата европейска държава без национални досадници като Виктор Орбан и обещанието на Пламен Николов за реверанс към „братята македонци“!

Само тези две точки ни стигат, за да им скроим шапката. И да разберем, че под нея няма нищо освен чалга-номера и търговски схеми. Няма лошо, това се допуска от „пазарната икономика“, даже се стимулира, но все пак говорим не за тв-продукция, рекламна кампания, ЕТ, ООД или АД, а за правителството на Република България.

Отново съм принуден да правя уговорката, че пиша този коментар в аванс. Тоест, в началото на седмицата, когато все още не е ясно как и накъде ще се завърти рулетката на парламентарния пазарлък. Без претенция за ясновидство обаче мога да отбележа, че досега ИТН предложи 80% шкарто в своята селекция. Оставям настрана спорната фигура на несъстоялия се кандидат-премиер Николай Василев, реабилитиран от Пламен Николов, определен от дигиталния фолклор като Шнорхела!

Зад повечето от кадровите опции на ИТН надничат и квакат „калинки“, „мисирки“ и „тулупи“ второ и трето издание. Не претендирам за изчерпателност, нито за последна инстанция, но на първо четене ми се струва, че само Николай Радулов и Радостин Василев изглеждат безспорни капацитети в своите браншове, съответно националната сигурност и спорта. Финансистът Любомир Дацов също разполага с доказана експертиза, но фанатичната му подкрепа за еврото и еко-директивата на Брюксел ме смущава...

По браздата на Бойко всичко е възможно

Или както се пее в един от хитовете на Слави Трифонов: „няма не искам, няма недей...“. Дадох си труда да върна лентата на един концерт от преди пет-шест години на суперШоумена пред огромна аудитория и по лицата на зрителите осъзнах, че си имаме работа с нашенски Кашпировски, да не отивам по-далеч към протестантските гуру-та на разни секти в САЩ и на други места по света. Тоест, едновременно шаман, жрец, проповедник, кумир и... секс-символ. Пет в едно и още толкова на квадрат! Диагнозата на маргинализираното до безпомощност родно племе най-добре просветва от масовата обсесия по талантливия инфлуенсър, който извън своите песни е напълно безпомощен като публичен авторитет. А сега ние чакаме точно от него да ни оправи?!

Вярно е, че по браздата на Бойко Борисов вече всичко е възможно и вероятно всеки лейтенант от полицията или пожарната се сънува като Началник на държавата. Все пак обаче, когато става въпрос за правителството, би трябвало да оставим чалгата и риалити-то настрана и да се замислим. А има ли въобще смисъл, след като психо-менталната ДНК на (Бойко)визма и (Слави)зма е идентична, произтичаща от първосигналния флирт с масовото невежество, култивирано след 10 ноември 1989-та.

Доста хора казват, че Шоумена е бил критичен към Пожарникаря. Възможно е, вярвам на очевидци, тъй като не съм пожертвал и половин час от времето си за читалищния хумор и глуповатите сюжети, най-хубавото от които бяха телата на „мажоретките“. Знам само, че когато не толкова отдавна Началника кацна на канапенцето пред Водещия, той си глътна езика и започна да подава топка на празна врата за „Любимец-13“ от тима на „Витоша“ (Бистрица), вместо да му вдигне червен картон. Защо ли?

Трети път в същата река

Древната мъдрост гласи, че не бива да се влиза два пъти в една и съща река. Ние обаче пробваме хеттрик от „месии“ със Слави Трифонов след „царя“ и Бойко Борисов. Дали е случайно? Силно се съмнявам, тъй като след 10 ноември 1989-та насам психотерапията на „Биг Брадър“ действа безотказно върху терена на българската народо-деформация. И ето какво следва от актуалната епикриза...

Първо – имагинерната „партия“ ИТН омекоти удара върху Борисов и отмести встрани фундаменталната дискусия за олигархичната „демокрация“, почти мафиотизираната държава и тоталната корупция.

Второ – самодейните изпълнения на ИТН дадоха възможност на групировката ГЕРБ да се съвземе от удара, да се мобилизира и прегрупира.

Трето – аматьорите от шоуто на Слави практически реабилитираха Бойко Борисов, като по-малкото Зло в сравнение с тяхното невежество.

Четвърто – карикатурната номинация на Пламен Николов, ако остане в следващите дни, неутрализира тежкия удар по ГЕРБ, нанесен от служебния кабинет, най-вече от министрите Рашков, Василев и Петков. Вероятно ви е направило впечатление как постепенно изтекоха на заден план факти като ограничения корумпиран и контролиран вот на 11 юли т.г. в полза на ГЕРБ и повишената събираемост на данъците за сметка на партньорите по белот и сол-ташаците на Борисов от близката му Олигархия?

Ето това постигна към началото на новата седмица шоуто на Слави, защото с виртуални дипломи от разни „бензиностанции“ в САЩ и чужди езици от кръжоци на Сорос и Ко не става! Необходима е идея за държавата и обществото, а Референдумът се оказа чисто и просто дюшеш за ГЕРБ. Още веднъж – дали е случайно или ни пързалят с И.Т.Н. за ББ?

Ама, вие, драги сънародници, вярвате ли, че точно тошковците ще ни оправят? Ако е така, по-добре да се отказваме от правителство и да се строяваме пред Брюксел, както ни препоръча г-н Трифонов в своето програмно интервю за френския вестник „Монд“. Заедно със Заев и в името на джендъра и „зелената енергия“.

Понякога се питам – дали сценаристите на читалищни скечове въобще схващат за какво става дума или смятат, че от тях започва светът? И защо не, след като стотици хиляди сънародници им се хванаха на номерата от селски дискотеки...

ГЕОРГИ АТАНАСОВ, специално за „Уикенд”