АНАЛИЗЪТ: Властта срещу паметта – джендъри и Тодор Тагарев

За един съветски аспирант като неповторимия Тагарев са непростими грешните ходове на равно място. Каквото и да се говори три десетилетия постфактум, в „онази Система“ образованието бе издигнато в култ и нацията излъчваше меритокрация, чиито качества бяха оценявани от Партията. Защото някой трябваше да работи за „лайфа“ на децата на „червената буржоазия“, много от тях новопокръстени в първи евроатлантици?!

Ето защо сега изглежда странно как един уж качествен кадър на „комунизма“, като актуалния военен министър, може да допуска толкова нелепи гафове. Вероятно натовският период в неговия живот ударно е изтрил всички предишни знания, натрупвания и отправни точки. Така де, новата биография се нуждае от чисто бял лист. Без никакви нюанси...

Ако Списаревски е герой, Чърчил е военнопрестъпник!

Ако сте забравили, ще припомня, че г-н Тагарев справедливо нарече герой българския летец Димитър Списаревски, загинал в неравна битка с англо-американските въздушни убийци в небето над София преди осем десетилетия, но спря дотук, като остави многочието за „дезинформацията“ и … „путиновата пропаганда“, за които той иска „ЗЗД“...

Елементарно – ако Списаревски е герой, то Чърчил като лице на англо-американската Сглобка през Втората световна война е военнопрестъпник, а летците, бомбардирали България с цената на близо 5000 невинни жертви плюс десетки хиляди ранени и останали без покрив, са убийци. Да, убийци с монумент пред Посолството...

Съветско-американският възпитаник Тагарев обаче си отбеляза неспасяем автогол, очевидно убеден в метафизическата формула за абсолютната правота от позицията на Властта. Дори и срещу Паметта! Винаги е така – силните на деня пренаписват Историята, а Тя им се подиграва от висотата на своята вечна мъдрост. Да се върнем съм аспиранта от московската военно-въздушна академия „Жуковски“ и подобните му новоизлюпени евро-атлантически послушници, от които вероятно биха се изчервили и по-умните им началници от двете страни на Атлантика.

Още веднъж – ако Списаревски е герой, а това е безспорно, то какви са тези, срещу които българският въздушен ас се е сражавал и загинал след саможертвен „таран“? И още по-важно – каква е причината за англо-американската инвазия в родното небе? И тъй като отново стигнахме до 1 февруари със задължителните заупокойни вопли по повод годишнината от „Народния съд“, откъснал и стъпкал „цвета на нацията“, е добре да си спомним кой подписва на 1 март 1941 г. Пакта за присъединяване към нацистка Германия. И кой обявява война на САЩ и Великобритания, след което англо-саксонците и без това ненавиждащи славянството и православието, разглеждат сателита на Райха като легитимна военна цел.

Тези ученически истини естествено отпадат от сбърканата формула на професор Тагарев. Сигурен съм, че московският натовец отлично познава летописа на Втората световна война, но няма как да се изкаже адекватно нито за англо-американските въздушни пирати, нито за нашенските монархо-фашистки престъпници ала „жертвата на Народния съд“, премиера Богдан Филов, подписал Пакта с Фюрера, и другите министри и депутати, наказани от извънредния Трибунал по изричното настояване на Съюзническата контролна комисия в София след 9 септември 1944-та, включваща представители на СССР, САЩ и Великобритания.

Ето защо в подобен случай, когато няма полезен ход, умният човек си мълчи, а не се тика в шамарите. Така както правят „началниците“ от Вашингтон и Лондон, които не коментират нито англо-американските бомбардировки срещу България преди 80 години, нито решенията на „Народния съд“ малко по-късно. А и какво да кажат? Може би, че са сгрешили със задна дата или, че Сталин под натиска на Георги Димитров е поискал от Чърчил да спре въздушния геноцид срещу омразното му българско племе?

Заимов е шпионин, а Гемето е икона

Уморително е да се изтъкват аргументи, за които има все по-малко подготвени реципиенти. Впрочем, атаката срещу Паметта разчита именно на колективната амнезия, продуцирана от шаманите от породата на Фукуяма, Сорос, Шваб и другите идеолози на „Края на Историята“, разбирай – финала на човешката цивилизация, такава каквато я познавахме докато не се появи „Американският консенсус“ с неговата мракобесна технология за отписването и включването. Тоест – минус Нормалност, плюс Извращение. Снежната топка, тръгнала от Скалистите планини или там някъде, стигна като лавина чак до полите на Витоша, за да преобърне всичко с главата наопаки.

И така разбрахме, че антифашистът, българският генерал Владимир Заимов, герой от войните под знамето на Сан Стефано, е... гаден съветски шпионин, въпреки че е работил не само за Москва, но и за „съюзниците“ от Лондон и Вашингтон срещу нацисткия райх и неговите сателити от София?! И ето ни отново пред сбърканата формула на професор Тагарев, според която Списаревски е герой, но в същото време – нищо за  противниците във въздуха?!

Идентичен нонсенс като при сина на апостола от Априлското въстание Стоян Заимов – Генерала е „предател, служил на чужда държава“, ама тази държава е била съюзник на сегашните „началници“ от двете страни на Атлантика срещу Хитлер, докато Кобургите и техните филовци, миховци, вълковци, станишевци, багряновци и т.н. са „мъченици от Народния съд“, изпратени на разстрел абсолютно солидарно от Москва, Лондон и Вашингтон?! Формулата е сбъркана, уравнението не излиза. Освен, ако ревизията на учебниците по Тагарев, за която той се изпусна наскоро пред повелителите, не предложи нов прочит на Историята и така да излезе, че всъщност Хитлер е тръгнал на изток да спасява „цивилизацията“ от болшевизма, а включването на България в нацисткия Пакт е било „избор на правилната страна“ по подобие на сегашната обсесия спрямо НАТО и ЕС.

И докато русофилът Заимов-син е „предател“ на Райха като окупатор на Царство България, то осъденият на смърт задочно и преди, и след 9 септември 1944-та, и от фашисти, и от комунисти, земеделски тарикат Георги Михов Димитров (Гемето) е припознат за икона на „демокрацията“, увековечен с огромен бюст на „Графа“ в столицата, по-релефен от образите на Ботев и Левски?! И като стана дума за граф Игнатиев, наскоро разбрахме, че някаква тиква от МО е забранила на персонала да произнася гласно името на руския имперски политически деец, на когото е кръстено военното летище в едноименното селище край Пловдив! По-католиците от папата май са забравили да заличат и британския комунист, майор Франк Томпсън, загинал редом до български антифашисти край Искъра, но и по тази тема тагаревци мълчат. Просто не им стиска да дразнят „мистърите“ край Темза...

Няма съмнение – Властта води война срещу Паметта, като разчита на амнезията, неграмотността и най-вече на Страха! И тази морална евтаназия е улеснена от демографското стопяване, образователното опростяване и цялостната духовна деградация на умиращата ни нация. И затова историческите стойности са разменени като атрибути от циганските седенки „Тука има, тука нема!“ на пазара. И така антифашистката съпротива у нас почти официално е квалифицирана като тероризъм, докато монархо-фашисткият режим под егидата на нацисткия Райх е приласкан със заупокойни около 1 февруари и всеки възможен повод, както и със скандална топонимия, възхваляваща престъпната, антибългарска династия на Кобургите, вкарала страната в три загубени войни и в две национални катастрофи.

Втората, облекчена донякъде от шумкарите и Владимир Заимов, чиито заслуги в битката срещу нацизма са отчетени от Съюзниците. Със специалното застъпничество на „окупаторите“ от Москва, без което съвсем справедливо, като германски подлоги, щяхме да се върнем 60 години назад преди Съединението. С Пиринския край за Югославия, Родопите за Гърция, Странджа и южното Черноморие за Турция...

Приказка за Гъбата

Миналата седмица уникално невежата акушерка Урсула се изцепи, както винаги неподготвена или просто замаяна, преяла с Власт и екстри от евро-данъкоплатците, че Съюзниците са освободили концлагера Освиенцим-Аушвиц в Полша?! Добре, но тези „съюзници“ не са същите, които бомбардират България преди 80 години, защото гробницата на милион и отгоре мъченици от „непълноценната раса“ е превзета от Червената армия на 27 януари 1945-та.

Дребна неточност, но какво друго да очакваме от ледената фрау Урсула, напомняща за първите дами на Райха с излъчване на земноводни? И както сме го подкарали по хрониката на Историята неизбежно ще стигнем до 6 август догодина, когато се навършват 80 години от атомната бомбардировка над японския град Хирошима. Три дни по-късно Гъбата спуска смъртоносния си покров и над Нагазаки. Бъдете сигурни - след година и половина същата Урсула или някоя друга подобна „мисирка“ ще ни съобщят дълбокомислено, че Бомбата е пусната не от американския президент Хари Труман, а от Йосиф Сталин!

Уви, мнозина от „смартфоните“ ще приемат измамата за чиста монета, тъй като ТЕ не знаят друго освен директивите, спускани от екрана и Мрежата. И както казва един мой близък човек – колкото повече се стопяват по-старите поколения, толкова повече ще изтънява Паметта за Истината. До пълното й изчезване в Бермудския триъгълник на тоталната Лъжа, представяна като Божествена правота. И трябва да си кажем, че Оруел се оказа по-голям мъдрец от д-р Фройд. Защото британският антифашист отвори и разшифрова Черната кутия на тираничната Система, докато австрийският психоаналитик спря до подсъзнателната, животинска сексуалност на индивида. А може би между двете гранични диагнози има пряка връзка през Джендъра?

Георги Атанасов, специално за „Уикенд”, заглавието е на Narod.bg