Адвокати на свастиката - Кобургите и България

Бях решил веднъж завинаги да затворя темата за Народния съд, но невежеството и наглостта на нашенските „антикомунисти“ от Властта и „опозицията“ идват в повече и на най-хладнокръвния познавач на фактите.

И затова се налага да бъдат върнати да повтарят уроците на Историята, които очевидно са недостъпни за техните кратуни и тикви. Особено в наши дни, когато са се развихрили под напора на предизборния адреналин. А освен това смятат, че са монополни господари на Времето. Е, не са...

Мазохистична панахида

Неведнъж умни хора от различни цветове и крила на обществено-политическата палитра у нас се опитваха да обяснят абсурда на „демократичния“ реваншизъм, абсолютно безсмислен на фона на българската национална драма, включваща не само болката по Македония, но и братоубийствената Гражданска война в периода 1918-1944. Слава богу, насилственото продължение на фаталното разделение сред 10 ноември 1989-та премина без човешки жертви. А единствената рецепта за изцеление на раните от двете страни на историческата барикада е помирението.

Паметта на поколенията няма как да бъде изтрита, сълзите също, но зрелите хора поне оставят зад гърба си сенките, призраците и скелетите от миналото, в което никой не е бил светец. Така, както го направиха в близка Гърция и далечна Испания, където в бездната на Гражданската война лежат несравнимо повече жертви на идеологическата Голгота.

Да, ама не, както казваше „демократичният“ агент на ДС Петко Бочаров, и този негов патент спокойно може да послужи за мото на дежурната кампания, разигравана като по поръчка около датата 1 февруари, смятана за символ на Народния съд. Впрочем, фолклоризираният чрез чупката в кръста пред Тодор Живков преводач на новини в БТА е обобщеният образ на агитката от конюнктурни ревизори на Историята, късащи като лешояди парчета от нейната беззащитна плът. Тези мародери и некрофили очевидно имат сериозен личен интерес от разравянето и поругаването на гробове, след като така упорито не пускат кокала, измъкнат от земята. И точно по тази причина всяка година по същото време остатъчната ни нация се изправя пред все същата мазохистична панахида.

Игра по правила, ама когато им отърва

Нашенските евро-атлантически болшевики много обичат да говорят за „правила“, „принципи“, „ценности“, „стандарти“ и т.н., ама само когато им отърва. И така, както се правят на ударени за скандалната амнистия чрез мрежата на Сорос и Ко за кавказкия главорез и терорист Ахмед Чатаев (Едноръкия) или за преследването на Джулиан Асанж и Едуард Сноудън, като по команда ронят сълзи и сополи за руския тарикат на американска хранилка Алексей Навални. Тоест, винаги и навсякъде следват директивите на двойния стандарт. Да оставим обаче „международното положение“ на спокойствие и да се върнем към родната драма.

Според абсолютно всички правила, норми, принципи, ценности и стандарти на Запада нацистка Германия и нейните сателити са изключени от Цивилизацията и са анатемосани като най-голямото престъпление в хрониката на човечеството. Надявам се, че даже за харизановци, биковци и гърневци не е необходима допълнителна аргументация. Изведнъж обаче щатните „антикомунисти“ в „евро-атлантическа“ България решават да ревизират дневния ред на Историята, за да се правят на по-католици от папата в ламтежа за постове и келепир.

И така след 10 ноември 1989-та антифашистката Съпротива от периода 1941-44 бе класифицирана като терористична дейност, а участниците в нея бяха дамгосани от „демократичната“ лексика като „шумкари“, „бандити“, „мандраджии“, „конекрадци“, „родоизменници“, „съветски агенти“ и т.н. Хубаво, знаем колко им е акълът на дебилите от „десния сектор“ или на „мисирките“ които няма как в ПУЦ или във фризьорския салон да научат разликата между Китай и Виетнам и между Йосип Броз Тито и Адолф Хитлер! Но нали сред „антикомунистите“ все пак се намират, и то немалко, образовани от БКП ренегати, наследници на „активни борци против фашизма и капитализма“, преминали през университети, АОНСУ и даже през елитни вузове в СССР? Именно тази уж просветена прослойка пребоядисани „комунисти“ би трябвало да обясни на своите по-прости другари как стоят нещата. А те са пределно ясни, ама за умни хора...

С Рузвелт и Чърчил или с Хитлер и Мусолини?

Линията отдавна е прекарана, а съзнателно не включвам Сталин, тъй като спекулацията и манипулацията около причините, развоя и развръзката във Втората световна война е другата паралелна тема на грандиозната фалшификация, за която става дума. Просто и ясно – българските „терористи“, по-голямата част от които са били свързани с БКП и лявото движение, са органична част от антинацистката (антифашистка) Съпротива в Европа в периода 1939-45 г. И точно по тази причина нашите партизани, нелегални и помагачи няма как да бъдат „бандити“, след като са се сражавали срещу сателита на най-престъпния режим в Историята. Срещу монархо-фашистката клика на антибългарите, наречени Кобурги...

Напротив, именно благодарение на саможертвата на „шумкарите“, на изгорените села и отрязаните глави, разнасяни от „легитимните“ башибозуци от Стената на плача пред НДК, нашата страна успява да запази предвоенните си граници. Въпреки наличието на предостатъчно предпоставки да бъде жестоко наказана и орязана с още един Ньой като официален сателит на Третия райх. И тогава, майко мила, югозападната ни граница вероятно щеше да бъде недалеч от Рилския манастир! Така както е било до Балканската война през 1912 г. А без изричната намеса на Сталин в полза на България нападнатите от Германия наши съседи от Гърция и Югославия като нищо щяха да си разделят Пиринския край от „Северна Македония“?!

Ето защо тукашните неграмотни, непочтени, нахални и продажни „демократи“ веднъж завинаги трябва да преодолеят душевното си разстройство и да се определят с кого са – с Рузвелт и Чърчил или с Хитлер и Мусолини? Защото от нескопосаните, ученически
изявления като това на Пожарникаря онзи ден по повод Народния съд излиза, че „нелегитимна“ е била антифашистката Съпротива, призната за индулгенция на фашистка България не от друг, а от „началниците“ Му от двете страни на Атлантика по време на Парижкия процес за устройство на Европа след 9 май 1945 г. Очевидно обаче тази фина материя е недостъпна за храбрите огнеборци...

Хем обичат Кобургите, хем бомбите

Плоският номер с „легитимната“ власт на Кобургите и „нелегитимната“ комунистическа Съпротива срещу държавата между 1941 и 1944 г. може да мине само пред неграмотни чалга-смартфони, за които очевидно са написани новите „учебни програми по история“ с възхвала на Двореца и анатема за всяка алтернатива на „реда и законността“ по ЗЗД. Добре, че нито директно, нито онлайн, дигиталните аборигени нито четат, нито разбират за какво става дума. На тях и не им трябва, тъй като няма как да проумеят китайската азбука. И точно това е най-страшната диагноза за бъдещето на България, обречено на невежи и зомбирани био-организми без втора мисловна система.

А уравнението е толкова просто. Според международната ценностна система, установена и на Запад, и на Изток, няма как една власт като тази у нас преди 9 септември 1944-та да бъде „легитимна“, след като е влязла в Пакта на Берлин, Рим и Токио. Защото, ако приемем тезата за „легитимността“ на Кобургите, Богдан Филов, Александър Станишев, Иван Вълков, Иван Багрянов и сие излиза, че „легитимна“ е и войната, обявена от София на Вашингтон и Лондон в знак на вярност в краката на Фюрера.

По елементарната, огледална логика „легитимни“ излизат и жестоките англо-американски бомбардировки над София и страната през зимата на 1943/44 г., взели повече жертви от Народния съд. Ето я дилемата: или властта преди 9 септември 1944 г. е нелегитимна, фашистка, компрометирана и сателитна, или въздушните нападения на Съюзниците представляват военно престъпление от рода на атомната бомба над Хирошима и Нагасаки?! Да, ама „правилните“, „умните и красивите“ плюс крадливите мълчат като комунисти на разпит за англо-американския геноцид срещу българите, последвал обявената война на Америка и Британия от министър-председателя Богдан Филов и другите „мъченици“ на Народния съд.

Тоест, ако България на Кобургите и техните придворни е била демократична, правова и цивилизована „европейска държава“, както ни убеждават нашенските измекяри, защо „началниците“ от САЩ и Великобритания са я смазали от въздуха?! Или паметникът на американските летци край Правителствена болница в столичния квартал „Лозенец“ е гавра с паметта на хилядите жертви на бомбардировките? Разбирате ли, че едната папагалска теза изключва долнопробния слугинаж в краката на новия „Голям брат“? Получава се класическа форма на шизофрения, когато адвокатите на свастиката хем искат да защитят режима до 9 септември 1944-та, за да омърсят Съпротивата срещу него, хем не смеят да гъкнат срещу ответната война на САЩ и Великобритания срещу монархо-фашистката държава на Кобургите. Наистина, полет над кукувиче гнездо...

Сатанинско счетоводство

В началото споменах за вътрешната си съпротива срещу ровенето в несъществуващата костница на четвъртвековната българска гражданска война от Войнишкото въстание през 1918 г. до 9 септември 1944 г. С прелюдия и продължение до наши дни. Впрочем, как ви се струва гузното мълчание на „родолюбивите историци“ по повод кървавата вендета на властта и германските части у нас срещу бунта на завръщащите се от фронта войници, проливали кръвта си за родината? Или и през есента на 1918-та режимът на военнопрестъпника-дезертьор, корумпирания  извратеняк Фердинанд е легитимен?! Както и при фашисткия преврат в полза на сина му Борис през юни 1923 г.?!

Картинката е като комикс за дигитални туземци. Всичко, свързано с лявата съпротива срещу фашизоидната, корумпирана, антибългарска, антисемитска Олигархия преди 9 септември 1944 г., трябва да бъде компрометирано, а спекулантите с хляба на народа по време на войните, националните предатели, садистите и детеубийците от породата на палача от Ястребино К. Йорданов трябва да бъдат реабилитирани в името на „цивилизационния избор“, спуснат от новата Догма след 10 ноември 1989-та.

И още – сатанинското счетоводство, прилагано с толкова голяма наслада от „демократите“, показва, че жертвите на десния терор от 1918 до 1944 г. са почти десет пъти повече в сравнение с тези на левия терор. Без съмнение и на двата идеологически полюса са допуснати жестоки крайности и репресии, но предимството при всички случаи е в полза на „легитимните“. Не само заради убийствата на световен поет като Никола Вапцаров, на европейски интелектуалци като Гео Милев и Йосиф Хербст, на български литератори като Антон Попов, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, на интернационален антифашист като генерал Владимир Заимов, чиито наследници ползват всичките привилегии от своя предшественик, но не казват дума срещу негодниците, наричащи техният дядо „съветски шпионин“. Така значи, Заимов е „предател“, защото е работил за Съюзниците от Москва, Лондон и Вашингтон срещу Райха, а Богдан Филов и „джендъра“ княз Кирил са мъченици?!

Лявата партия, става дума за БКП, има немалко грехове. Първият е отстъплението от българския характер на Македония в края на 40-те години под диктовката на глобалистичните химери на Сталин и Коминтерна. Справка – днешният Брюксел!  Вторият е Възродителният процес през 80-те на миналия, представляващ политическо безумие и хуманитарно престъпление. Това наистина бе чудовищен абсурд – да посегнеш на вярата и езика на лоялните, почтени, трудолюбиви български турци, имащи тази земя за родна! Продължението е добре известно...

Всичко това е вярно. Както е безспорно и това, че Народният съд у нас е част от Нюрнбергската система за преследване и възмездие срещу нацистките престъпници и техните сателити в цяла Европа. И точно по тази причина иначе толкова чувствителните на тема „Правосъдие и човешки права“ посолства на САЩ, Великобритания и Франция никога и по никакъв начин не са оспорвали легитимността и решенията на Народния съд. И как да го сторят, тъй като именно западните военни мисии в София след 9 септември 1944-та са настоявали за бърза процедура срещу сателитите на Хитлер. По същата причина амбасадите на „началниците“ по правило са против „Луков марш“, въпреки, че про-нацисткият генерал е застрелян от „червени терористи“.

Впрочем, в сравнение с паралелните следвоенни трибунали в бивша Югославия, Чехословакия, Полша, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Дания българските власти след 9 септември 1944 г. са се проявили като истински християни. Най-малкото, защото не са убивали деца и не са палили къщи като доста от „цвета на нацията“ на Стената на плача край НДК. И едно предложение – защо притежателите на Времето не преместят въпросния монумент край посолството на САЩ до Южния парк? И така да обединят „легитимността“ на монархо-фашисткия режим, обявил война на САЩ и Великобритания, и на тези, които в отговор са отнели живота на хиляди невинни българи? Така уравнението излиза, а освен това недалеч е бюстът на Рейгън...

Георги Атанасов, специално за „Уикенд”