9 дни до Армагедон –държавата спира да плаща

Вече е юни, все още нямаме приет закон за държавния бюджет за настоящата година. В същото време удължаване на миналогодишния закон изтича след броени дни. Това означава, че след 10 юни всички плащания на държавата трябва да спрат, пише икономистът Георги Ангелов.

На практика България е в същата позиция като Америка и ще трябва спешно да приеме мерки, за да избегне спиране на плащанията. Въпреки огромните политически различия двете големи партии в САЩ успяха да постигнат консенсус и да избегнат фалит. Същото трябва да направи и България в спешен порядък.

Има три възможности за справяне с проблема:

Първи вариант. Приемане на бюджет за 2023 г.

Това е най-добрият сценарий, който ще даде устойчивост и предвидимост на икономиката и домакинствата. Обаче, за да се направи бюджет, е нужен поне един месец при наличие на редовно правителство, и около 6-8 седмици, ако няма правителство. Предизвикателството е голямо, тъй като служебното правителство не внесе бюджет с нисък дефицит и вместо това внесе бюджет с висок дефицит и висок дълг, като по този начин прехвърли цялата отговорност на парламента. Затова няма никакъв шанс да се приеме бюджет до 10 юни.

Втори вариант. Правителството внесе предложение за удължаване на удължителния закон, с което ще се продължи състоянието от началото на годината.

Това е временна мярка, която не решава проблема, но избягва спиране на плащанията за известно време и така дава възможност на парламента да приеме истински закон за бюджета за 2023 г. Удължителният закон не е бюджет, не осигурява възможност за дългово финансиране и съответно не може да покрие всички бюджетни разходи през второто полугодие.

Но може да действа временно през юни и юли, тъй като тогава се получават приходите от годишния корпоративен данък и еднократните данъци върху енергетиката, което ще осигури повече приходи. Удължаването на удължителния закон изисква две гласувания на две четения, така че парламентът ще трябва да съкрати сроковете и да приеме закона следващата седмица, за да успее да спази срока 10 юни

Трети вариант. Решение за харчене при липса на бюджет

Законът за публичните финанси дава възможност да се харчи при липса на бюджет, но само за три месеца – а тези три месеца вече са изтекли. За да продължат бюджетните разходи е необходимо специално решение на парламента.

Има няколко ограничения обаче: разходите не бива да надхвърлят миналогодишните за същия месец, не бива да надхвърлят приходите, и не може да се тегли никакъв дълг. Тъй като няма да има пари за всички харчове, правителството е предложило в решението списък с приоритетни разходи – като предимно ще се плащат пенсии, заплати и други основни бюджетни разходи, а всичко останало ще се отлага, докато се осигурят приходи.

Предимството на този вариант е, че решение на парламента може да се приеме с едно гласуване в Народното събрание – т.е. това е най-бързият подход за избягване на бюджетна криза. Кой вариант да се избере? Всъщност в настоящата ситуация вероятно ще се наложи да се задвижат и трите варианта.

От една страна, в следващите дни спешно ще трябва парламентът да гласува решение и/или закон за удължаване на удължителния закон. Това ще премахне риска от спиране на всички плащания на 10 юни.

От друга страна, през юни и юли ще трябва да се разработи и приеме бюджет за цялата 2023 г. С оглед на сроковете евентуален бюджет може да влезе в сила най-рано през юли.

Спешността около спирането на плащанията на 10 юни ще мобилизира парламента и той вероятно ще се справи бързо с удължаването на удължителния закон.

На 1 юни удължаването вече беше одобрено от ресорната бюджетна комисия и ако се върви по същия ускорен път, ще избегнем кризисна ситуация с бюджета. Така че проблемът 10 юни макар и да е кризисен, вероятно ще бъде решен навреме, защото има лесно процедурно решение. По-важният въпрос е как да се балансира бюджетът за цялата 2023 година. Чисто счетоводно има как да стане – редица възможности в приходната и разходната част са описани от самото Министерството на финансите и парламентът може да избере някои от тях и да ги реализира.

Но не бива да се действа само на база на счетоводно връзване на приходите и разходите – важно е да се разглеждат и икономическите ефекти и да се избягват извънредни данъци, които ще създадат несигурност и рискуват да ни вкарат насила в рецесия.

Разбира се, важно е да се заложи на събираемост и държавните предприятия от енергетиката и военните заводи да внесат свръхпечалбите си като дивидент в бюджета.

Също така контрол върху бюджетните разходи, защото е време да се прекратят антикризисните мерки, особено тези въведени около пандемията.

Но най-важен е фокусът върху икономиката и растежа. Задвижване на реформите ще отпуши икономиката и еврофондовете, както и влизането в Шенген и еврозоната. Това от своя страна ще има позитивен ефект върху инвестициите и стопанския потенциал, а индиректно ще подкрепи и бюджетните приходи.